Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...

Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...

Остава ни... просто да чакаме.
Търпение – зла добродетел.
Като воденичните камъни –
затъваме до коленете.
Висим на парцали по тръните – ...

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и с надменност
и опознавах ден след ден света.
Истории, извиращи от книгите, ...

Най-добре на слушалки...

Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях, ...

Аз зная, че така те нараних...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност. ...

Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо ...

За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...

Недей да криеш този кичур бял –
прокраднал се по чeлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска ...

Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято, ...

Във връзка с отбелязването на 148 годишнината от обесването на Апостола Васил Левски , от община Ловеч ни поканиха , като дует " Келтик ". Да участваме с песни за него и града в музикално -поетично предствление с още много други участници. И тази песен трябваше да е на сингбек , защото няма как да с ...

Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...

"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...

Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...

Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...

Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...

Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...

Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...

В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...

Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...

Според сезона те обичам,
според сезона те ценя.
През зимата аз те отричам,
дори те мразя през деня.
През пролетта се влюбвам лудо ...

Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...

На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...