Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
3,4 el resultado

Присъда 🇧🇬

Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...
1.3K 8 14

Залез 🇧🇬

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
1.6K 9 31

Коловози на сърцето 🇧🇬

На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...
846 8 19

Може би ще умра 🇧🇬

"Наверно я умру. Глаза закрою..."
(В. Висоцки)
Може би ще умра. На Земята дано ù олекне -
натежах ù с презряла вина. Ако стана на прах -
ще затрупам дълбоко под мен всички пътища лесни, ...
2K 5 45

Личен избор 🇧🇬

Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...
848 14 20

Лубрикант

Една песен на моя приятел Зоро
2.9K 2 7

Остатъци от криви гвоздеи 🇧🇬

Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...
777 10 20

Конец 🇧🇬

Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
1.5K 14 26

Късен урок 🇧🇬

Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...
1.6K 10 40

"Луната изплува със ясно лице"

"Луната изплува със ясно лице"
2.5K 14 16

Дали защото 🇧🇬

Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
1.5K 7 11

И се надявай да отворя 🇧🇬

Стоиш пред мен – случайна среща…
и неочаквана покана!
Ще трябва да измисля нещо
да тръгна…или да остана?…
Усмихваш се, но с поглед тъжен ...
1.2K 10 17

Оцеляла 🇧🇬

Душата ми се скита полугола,
посипана със цвят от мандарина,
загледана далече в хоризонта -
върви и плаче. Никъде не спира.
Зеленото поле, в което спеше - ...
3.1K 20 28

Разпродажба на спомени 🇧🇬

На уличка тиха далеч от пазара,
под склопа на цъфнали млади липи,
старица, изпита от болест коварна,
с тояжка едва на крака се крепи.
На пейката своите книги продава. ...
9.9K 130 173

Страна на чудесата за непукисти ИЛИ Краят на света (по Харуки Мураками) 🇧🇬

Когато сянката ми ме напусна
в един небръснат петъчен следобед,
ни гръм удари, ни тъма се спусна.
Аз само станах някак безтегловен.
И някак ми просветна – мирогледно - ...
2K 6 14

Есенна закачка 🇧🇬

Шета есен. С невинно кокетство,
оцветява дървесни къдели
и ни смига със спомен за детство,
с дъх на сладко от праскови зрели.
Шета волно, развяла полите, ...
857 7 15

Есенна щастливост 🇧🇬

Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...
682 3 9

Сбогуване 🇧🇬

Сбогуване
Ти никога не ме напусна, град...
И аз не те напуснах като цвете,
което брани крехкия си цвят,
когато го настигнат ветровете. ...
2.2K 3 33

Всъщност 🇧🇬

Всъщност зная защо съм роден
и светът е към мен безразличен,
в колесницата лунният ден
не показа за мен артистичност,
аз го търсих през девет земи, ...
1.1K 3 9

Къде си тръгнал с тези стихове, поете? 🇧🇬

От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...
825 13 24

Лятно чудо 🇧🇬

Присяда изгревът на ранен бряг,
шуми морето, за да ни събуди,
сърцето, като пръски на маяк,
изпраща светлина към лятно чудо,
което още малко е, расте, ...
725 11

Стихотворение от премълчани думи 🇧🇬

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...
1K 6 12

В кръчмата на една болка 🇧🇬

Виж се в огледалото, Любов,
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.
Никога не тръгвах примирен ...
875 8 17

Нищо 🇧🇬

Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
931 13 25

Cипкав рефрен 🇧🇬

Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари, ...
1.6K 8 10

Мълчаливо 🇧🇬

Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...
805 7 19

Хабер ми пращаш 🇧🇬

изпълнител: Борислава Венкова
музика и аранжимент: Димитър Стефанов
текст: Веселка Василева
Песента е създадена за участие в международния фестивал за нова авторска песен и изпълнителско изкуство на песни от македонската фолклорна област “ПИРИН ФОЛК” САНДАНСКИ - 2017 г.
3.1K 3 2