Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
3.4K resultados

Облачни ириси 🇧🇬

Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
pastirkanaswetulki
Poesía » Del paisaje
2K 12 33

Ще свири вятърът на крехката си лира 🇧🇬

Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира. ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poesía » Filosófica, Formas fijas
849 12 14

Животът 🇧🇬

Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
dansyto (Данаил Таков)
dansyto
Poesía
1.1K 8 20

Така и не казах 🇧🇬

Така и не казах: “Прости ми”.
Сърцето ми в мен се е свило.
Тя, моята болка, е стигма
и хвърлени два карамфила.
Но ето, прегърна земята - ...
Dendu89 (Деница Гарелова)
Dendu89
Poesía
1.5K 12 22

Бяло момиче 🇧🇬

Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...
Петра (Петя Цонева)
Петра
Poesía » Otra
1.7K 14 20

Странджа, Младежките извори. 🇧🇬

Странджа, Младежките извори.
irfila (Ирина Филипова)
irfila
Cuadros
1.9K 6 8

На моста 🇧🇬

Днес е ден без слънце. Мътното море
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...
EmanuelaTomova (Ledena Svetulka)
EmanuelaTomova
Poesía » De amor
1.2K 7 8

Някой като вас... 🇧🇬

Там някъде, зад хълма пак гори
от залеза подпалената кърпа
на този ден, а вятърът издърпа
пак къса клечка – плаче до зори.
Тешѝ го лицемерно летен мрак, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poesía » Filosófica
954 7 8

Старецът със сините очи 🇧🇬

Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс, ...
anahid (Анахид Чальовска)
anahid
Poesía » Otra
1.9K 5 22

Любовна роза 🇧🇬

Като роза разпуква се в нас
любовта и полека ухае,
в споделения слънчев екстаз
търси тихо мига да познае.
Устремена в небесната вис, ...
zelenaradost (Милена Френкева)
zelenaradost
Poesía
1.6K 2 17

Сама 🇧🇬

Остави ме да бъда сама.
Самотата нали ми отива –
на сандалите с ток, на шумá?
На вечерното парти?
На сивото? ...
Dendu89 (Деница Гарелова)
Dendu89
Poesía
1.1K 8 24

Cедем точки, за късмет 🇧🇬

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poesía » Filosófica, Formas fijas
1.4K 6 12

Добре си дошла 🇧🇬

Пак пристигаш на пръсти, любов,
и разлистваш зелените утрини.
В светлината на изгрева нов,
в още росните, сънни минути,
на синигери звънкият глас, ...
Самодива (Вики)
Самодива
Poesía
1.9K 22 22

ПриРодата 🇧🇬

В зелена и уютна пазва
засукал пръв път млечна гръд,
де вятър приказки разказва
и тайни клоните шептят,
отпускаш се и вдишаш жадно ...
svetlitschka
svetlitschka
Poesía
1.5K 8 17

Че съм дребна, го знам 🇧🇬

Оголях, обосях и мечтата съвсем се прокъса.
За какво ми са скъпите вещи и пъстри парцалки?
Земетръси и бури – намирам ги в памет, но къса.
Колко дълго растях... А останах си толкова малка.
И сега съм трева. Пеперуда с дъха си превива ...
Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia
Poesía » Filosófica
1.4K 8 13

Апокалиптичен сонет 🇧🇬

Ти кротко ни гледаш – незримо Око.
Нали сътвори ни от пръст, но свободни.
Не разумът чист, суетата ни води.
Дали не сгреши генетичния код?
Но знам, ще замахнеш – последен откос. ...
anabel7 (Албена Димитрова)
anabel7
Poesía » Filosófica, Formas fijas
1.8K 9 26

Защо те няма 🇧🇬

В глъбта на всяка нощна пазва
проблясват пак невиждани очи.
Защо те няма – да ти поприказвам?
Защо те няма, за да помълчим?
Мой свят мъничък, тихо се рушиш. ...
atanasyanev (Атанас Янев)
atanasyanev
Poesía » De amor
1.8K 14 17