elenasim1
178 резултата
,,Не ти искам парите. Мама ме е учила да не взимам нищо от непознат''
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
,,Аз не съм непознат''
,,Кой си тогава?''
,,Знаеш ли, няма значение.''
,,Можеш да ги вземеш.'' - каза майка ми. ...
1530
12
Завърнах се, а нищо не откривах,
забравена, далечна и излишна,
прахът, от вятъра издухан, бивах,
споменът за някоя отминала - предишна.
Търсех обичта и нейното значение, ...
забравена, далечна и излишна,
прахът, от вятъра издухан, бивах,
споменът за някоя отминала - предишна.
Търсех обичта и нейното значение, ...
728
14
Там - сред дивото - крещях,
разкъсвах се на хиляди парчета,
сто живота съпреживях,
а в един живот душата ми обречена е клета.
Сълзи не можех да пророня, ...
разкъсвах се на хиляди парчета,
сто живота съпреживях,
а в един живот душата ми обречена е клета.
Сълзи не можех да пророня, ...
760
15
Плувам в сивия небосвод,
пътуване докрай и по-напред,
следвам смело своя ход,
без страх приела ред поред.
Тъга, неволя, щастие, любов, ...
пътуване докрай и по-напред,
следвам смело своя ход,
без страх приела ред поред.
Тъга, неволя, щастие, любов, ...
716
20
Предизвиквах завист и едновременно възбуда. Изваждах тъмната страна в хората. Присъстваше и възмущението, но в редките ситуации на по-зрелите, които по случайност, объркани са влезли в клуба.
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...
2253
23
Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...
1419
12
Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...
1217
7
Отворих очи и вдишах
сутрешния полъх на зората,
в песента на живота се вслушах
и в съня си оставих тъгата.
Усмивка от ангел получих ...
сутрешния полъх на зората,
в песента на живота се вслушах
и в съня си оставих тъгата.
Усмивка от ангел получих ...
714
14
Протегната ръка приемам,
прегръдка, нежност, топлина,
закрила, щастие и за тебе имам,
в света ми приказен, изпълнен със светлина.
Надеждите без край подкрепям, ...
прегръдка, нежност, топлина,
закрила, щастие и за тебе имам,
в света ми приказен, изпълнен със светлина.
Надеждите без край подкрепям, ...
954
15
(посветено)
От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят. ...
От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят. ...
978
17
Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
1294
26
Пясъчни замъци,
вълни крайбрежни,
детски смях, игри и крясъци,
съхранени в мигове нежни.
Кораби, плаващи в необятни води, ...
вълни крайбрежни,
детски смях, игри и крясъци,
съхранени в мигове нежни.
Кораби, плаващи в необятни води, ...
778
18
Слънчева милувка,
златен пясък,
морски бриз, вълна, целувка,
полет тих, от чайка крясък.
Дъх на лято, ...
златен пясък,
морски бриз, вълна, целувка,
полет тих, от чайка крясък.
Дъх на лято, ...
1235
26
Очите ми дълбаят бездната,
сърцето ми тежащо отброява всеки стон,
душата ми, ограбена е бедната,
плачеща, присвита до поклон.
Светът изменил се е жестоко, ...
сърцето ми тежащо отброява всеки стон,
душата ми, ограбена е бедната,
плачеща, присвита до поклон.
Светът изменил се е жестоко, ...
861
17
След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми ...
1500
32
Често си задавах като дете въпроса ,,Какво е всъщност приятелят и неговото място в живота ни?''.
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
2907
23
Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...
1153
35
Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...
928
33
Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
894
21
Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
859
14
По крайбрежния златист пясък
препускат коне крилати,
слънчев лъч - нежен проблясък
души в телата им изпрати.
Девици или морски сирени ...
препускат коне крилати,
слънчев лъч - нежен проблясък
души в телата им изпрати.
Девици или морски сирени ...
573
22
Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума, ...
644
17
Сърце от камък си направих,
очи изсъхнали реки,
душата си в огън аз поставих,
бавно тлееща да изгори.
Без думи нежно ти говорех, ...
очи изсъхнали реки,
душата си в огън аз поставих,
бавно тлееща да изгори.
Без думи нежно ти говорех, ...
809
11
Стоях на балкона, загледана в балкана и очите ми блуждаеха из далечното минало. Там, където аз бях дете и времето беше без граници. Нямах проблеми и животът си течеше ден за ден.
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречн ...
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречн ...
1471
9
,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...
1531
4
- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
1069
27
Тихо вятърът стене,
Земята крещи от болка в нощта.
"Болно е житното семе,
умират корени в пръстта."
Дъждовни сълзи я погалват, ...
Земята крещи от болка в нощта.
"Болно е житното семе,
умират корени в пръстта."
Дъждовни сълзи я погалват, ...
916
22
Дъждът трополеше по дървената фасада на верандата. Отпуснат върху люлеещия се стол, пиех сутрешното си кафе. Очите ми не можеха да се наситят на всяка една безценна капка, попадаща върху сухата пръст. Уханието на тревата изпълваше дробовете ми с благодат. Целият ми живот се намираше пред очите ми. З ...
1422
13
Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
892
13
Криле от вятър ще си сложа,
през далечни земи, ще летя,
ще изхвърля човешката кожа,
в лястовица бяла лика си ще сменя.
Ще спирам за отдих на чешмите, ...
през далечни земи, ще летя,
ще изхвърля човешката кожа,
в лястовица бяла лика си ще сменя.
Ще спирам за отдих на чешмите, ...
813
17
( Пътуването ми до Сикинос)
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
954
16
По свое подобие ме сътвори,
даде ми съзнание, душа,
от мене ти нищичко не скри,
показа ми безкрайната ти светлина.
От плът и кръв човек ме нарече ...
даде ми съзнание, душа,
от мене ти нищичко не скри,
показа ми безкрайната ти светлина.
От плът и кръв човек ме нарече ...
639
19
Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...
754
11
Плачат тихо върбите,
вие жално вълкът,
идва сушата по реките,
бавно настъпва гладът.
Грачи гарванът жестоко, ...
вие жално вълкът,
идва сушата по реките,
бавно настъпва гладът.
Грачи гарванът жестоко, ...
492
3
Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
713
9
Поисках свобода, в която все да бягам,
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех, ...
света в очите си да побера,
в легло от люляци да лягам
и звездите да броя.
За пясъчните дюни аз мечтаех, ...
2828
18
Бързах да се прибера след поредния ми изтощителен работен ден. Едва свързвахме двата края, но бях щастлив с любящата си съпруга и двете ми дечица. Синът ми - четиригодишен и малката ми принцеса, която днес я очакваше голяма изненада. Навършваше годинка от появяването ù в живота ни. Никога не съм си ...
641
8
Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен... ...
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен... ...
631
7
Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...
1200
5
Все още си спомням ясно онзи хубав слънчев следобед. Бях излязла на разходка с малкото ми ангелче. Беше на годинка. Тъкмо се опитваше да прави първите си стъпки. В тази възраст децата са много сладки. Опитите да опознаят света, жестовете, мимиките им, всички тези малки неща ги бях запечатала добре в ...
1476
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
