линасветлана
837 резултата
Върви животът. Многолик и пъстър.
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...
490
2
7
Устроен е човек
да търси и намира лек
във фокуса на своето желание,
а то не пита: що е състрадание.
Едно събира, друго разпилява... ...
да търси и намира лек
във фокуса на своето желание,
а то не пита: що е състрадание.
Едно събира, друго разпилява... ...
492
2
14
Препълнени със звук и цвят
покой намират сетивата.
Вървя след времето -
до тук,
не се премести планината. ...
покой намират сетивата.
Вървя след времето -
до тук,
не се премести планината. ...
479
10
455
2
10
С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...
490
3
14
Бих искала, макар да не желая,
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...
на волното, неволно да отпусна края,
и то - като козле игриво да се усети истински щастливо...
Но!
То ще опасе цветята, ...
760
1
13
Не търся път към Теб!
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...
Небето ми - не бе способно
да притисне твоя гръб,
с водата на житейското море.
И без значение къде, с кого и как ...
366
2
13
572
1
9
Събирам сутрин
всички страхове -
деца, воюващи
из моя свят с наслада.
Превързвам раните им, ...
всички страхове -
деца, воюващи
из моя свят с наслада.
Превързвам раните им, ...
434
2
7
Отпиваме емоциите на деня -
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време ...
възможни или не.
Не идва нищо наготово.
Взаимното се учи да расте.
Шегува се: с ядосаното време ...
585
3
15
Вечерях, цял живот
в красивата си къща.
Отмятах този епизод,
храната бе една и съща.
А после - топлина и сън, ...
в красивата си къща.
Отмятах този епизод,
храната бе една и съща.
А после - топлина и сън, ...
400
3
14
Търкулнах се.
От корена далеч,
по воля на Съдбата.
Приех неволята си
като меч ...
От корена далеч,
по воля на Съдбата.
Приех неволята си
като меч ...
344
4
6
Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...
363
4
18
За Теб съм Път,
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...
не извървян.
По него...
Сам ли си?
Не знам. ...
354
4
7
Събирам
своите си липси -
щастливи или не.
Оставям ги
да ми говорят, ...
своите си липси -
щастливи или не.
Оставям ги
да ми говорят, ...
553
4
8
Събирам две и две
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете, ...
в чертичката
на стиснатите устни.
Въртя глава,
като дете, ...
322
2
3
Затихва смехът. Гасне огънят. Силуети и хоризонт, потъват в мастиленото черно на нощта.
- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?
- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази ...
- Да не би да те е страх от тъмното? – пита Ти.
- Страх ме е от онова, което ми се струва, че виждам. – отвръща Баба. – Ами теб?
- Виждам възможности и не се страхувам от тях. Научих се да избирам и живея с онази ...
614
1
12
- Какво за девиза? – подскача Ти. – Девизът е: Знам какво говоря; Знам какво искам и Знам как да го постигна. С усмивка!!!
- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.
- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата ...
- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.
- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата ...
824
2
7
- С кое какво ще правим? – смръщва лице Шмръц, в неволен опит да скрие усмивката си. – С Баба винаги правим едно и също, не помниш ли?!
- Съобразяваме се, донякъде, с необходимото, не го превръщаме в неотложно и винаги си пъхаме носовете в Бабините работи. – рецитира и се смее Ти, но си личи, че мис ...
- Съобразяваме се, донякъде, с необходимото, не го превръщаме в неотложно и винаги си пъхаме носовете в Бабините работи. – рецитира и се смее Ти, но си личи, че мис ...
645
3
10
Под крилото на Вятъра, там, където синьото на небето потъва в каменистата пазва на земята, на място, благословено с липсата на асфалт и с присъствието на море, гордо, над дома на Шмръц, се издига тотемът на Бабиния клан – ветропоказател с формата на слънце, но с бели лъчи, като листи на ненаписана к ...
646
2
10
- Корен от кокошка, от петел – перце. От метла – овошка. Сладост ми в ръце! На сърце ми радост, а на ум мерак, да помогна с нещо? Но... Не зная как! – срещу Баба и Ти криви лице Шмръц, опитвайки да изглежда сериозен, докато избутва Сю встрани от гостите. – Добре сте ми дошли!
- Шмръц, спри се! Дай д ...
- Шмръц, спри се! Дай д ...
615
1
4
- Ти, отвори очи! – рече Баба.
- Още малко, моля те!
- Молиш ме за десети път! След още десет ще стане утре.
Детството – онова Вчера, което живее в дълбините на настоящето, в първия момент на завръщането си, е аромат и звук. И усещане за нещо свое, което все още си няма име, но е навсякъде и те очак ...
- Още малко, моля те!
- Молиш ме за десети път! След още десет ще стане утре.
Детството – онова Вчера, което живее в дълбините на настоящето, в първия момент на завръщането си, е аромат и звук. И усещане за нещо свое, което все още си няма име, но е навсякъде и те очак ...
639
2
8
В градче, сгушено в планината, над парк, който е част от гънките й, на четвъртия етаж в спретнат блок живее Ти. Според сезона, в огромните прозорци на дома й наднича онзи цвят от пейзажа, който превръща живота й във вълшебна приказка, без изключение, всеки ден.
Всяко вълшебство си има цена – особено ...
Всяко вълшебство си има цена – особено ...
642
2
5
В нощ като тази Неволята се срещаше с любимата си сестра – Любовта. Държаха се за ръце, взираха се в очите си, приказваха си, споделяха тишината между думите и преди да се разделят минаваха през потъналия в зеленина и изпълнен с живот смъртен свят. Веднъж годишно идваха да се порадват на разпръснати ...
561
2
2
- В нощ като тази е глупаво да викаш Неволята. Дори и да те чуе – няма да дойде.
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така? ...
- Как така няма да дойде?
- Е, няма ли да попиташ с кого разговаряш?
- Аз разговарям с всекиго.
- И откога така? ...
693
3
11
Догаря като свещ деня
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна ...
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна ...
857
7
14
Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...
531
6
23
Той е там!
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...
Сам, сред морето на твоите чувства.
Котва е хвърлил на призрачен бряг,
пие и пее, както прави всеки моряк,
чийто улов изпълва душата с охолство. ...
1031
3
15
Бушува в мисълта море
и милост в бурята не знае –
ни котва в дъното ще спре,
ни бряг ще приюти в безкрая,
а корабът – въртящ се в кръг, ...
и милост в бурята не знае –
ни котва в дъното ще спре,
ни бряг ще приюти в безкрая,
а корабът – въртящ се в кръг, ...
508
3
16
Бе дума блага, бе и дълг,
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган, ...
идеята за Свободата.
Светът наоколо бе зъл,
изкореняваше мечтата.
Посичаше я с ятаган, ...
493
5
14
Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани, ...
609
5
Върти ме дяволчето в кръг.
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“, ...
(По дяволите – въртележката си струва!)
В очите ми сълзи блестят.
Усмихвам се, защото съществувам.
Припявам: „И това ще мине“, ...
792
6
13
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...
1274
1
12
Колкото и да наднича гладния нос в онова, което се пече, колкото и очичките да твърдят, че е готово, докато ръчичките не отворят хлебопекарната, а опитът не огледа действителността в тавичката... А и нивата, която очаква питката да я обиколи; Ами лисицата, дето с ум и разум лапнала питката...
- Вним ...
- Вним ...
609
2
9
- Смял ли си се през сълзи?
- Ти, сериозно ли питаш?
- Да ти приличам на несериозен човек?
- Не, но ми приличаш на твърде сериозен.
- Сериозно? ...
- Ти, сериозно ли питаш?
- Да ти приличам на несериозен човек?
- Не, но ми приличаш на твърде сериозен.
- Сериозно? ...
714
2
6
Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...
Веднъж, так ...
731
6
Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...
834
2
9
Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белот ...
721
1
4
Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...
1204
5
18
Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...
710
1
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
