Patrizzia
2 237 резултата
Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
891
11
18
И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
1264
19
22
Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
764
21
24
А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
1294
18
25
Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
636
8
17
Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...
688
9
19
Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
590
8
18
Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
791
10
21
Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
605
8
22
Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
1398
14
27
Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
2173
23
32
Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...
608
12
26
Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
625
13
28
И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...
718
12
24
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
527
18
29
Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
540
8
19
С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...
584
10
17
И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
948
18
38
Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...
602
9
23
Не съм от тези дето търсят оправдания
и глупаво в очите ви изглеждам.
Да, будала съм! Лимитирано издание...
И не случайно казвам се Надежда.
Не се подвеждайте, аз вярвам, но заблудите ...
и глупаво в очите ви изглеждам.
Да, будала съм! Лимитирано издание...
И не случайно казвам се Надежда.
Не се подвеждайте, аз вярвам, но заблудите ...
646
11
23
Отхапала бих кухите ви речи,
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча, ...
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча, ...
564
7
24
Гледам палтото Ви, скъпа госпожо,
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...
629
10
16
Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...
591
8
20
Поредната маска. В смеха си се крия.
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните. ...
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните. ...
647
9
23
След мене ще останат само песните
и думите, в душата ми надничали.
Ще каже някой: – Хич не бе от лесните!
Но иначе не бихте ме обичали.
Не само име беше ми Надеждата ...
и думите, в душата ми надничали.
Ще каже някой: – Хич не бе от лесните!
Но иначе не бихте ме обичали.
Не само име беше ми Надеждата ...
552
8
22
Изсъхнал залък, думи приседливи,
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни, ...
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни, ...
482
10
21
В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите, ...
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите, ...
721
8
22
Кратки дни и дълги нощи,
хладни и ръмящи утрини,
киха слънцето... И още е
със очи от дим подлютени.
Дим стърнищата обвива, ...
хладни и ръмящи утрини,
киха слънцето... И още е
със очи от дим подлютени.
Дим стърнищата обвива, ...
807
11
27
Безмълвието паякът наниза,
на паяжина и обви душата.
И любовта ни кърпена е риза.
Издигаме стени от тишината.
И само делникът със нас говори, ...
на паяжина и обви душата.
И любовта ни кърпена е риза.
Издигаме стени от тишината.
И само делникът със нас говори, ...
519
6
17
Все по-често тъй ми се мълчи,
а пък да говоря все се уча.
Преданост в две кучешки очи.
В другия живот ще бъда куче.
0 ...
а пък да говоря все се уча.
Преданост в две кучешки очи.
В другия живот ще бъда куче.
0 ...
562
5
21
Златната рибка оказва се сом,
с мустаци по дъното дращи.
Богатият принц, е всъщност без дом.
И крие закърпени гащи.
Котакът със чизми лекува мазол, ...
с мустаци по дъното дращи.
Богатият принц, е всъщност без дом.
И крие закърпени гащи.
Котакът със чизми лекува мазол, ...
574
11
21
Тя все още е тук,
значи още е лято,
а врабците напук,
алчни погледи мятат.
В сивите им души, ...
значи още е лято,
а врабците напук,
алчни погледи мятат.
В сивите им души, ...
472
7
16
Което не ми дават, казваш, вземам.
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема! ...
Клишета - друга буза, втора риза...
През дупките на твоята дилема,
май дамата във мене се изниза.
Не чуваш мойто: Няма! Значи: Нема! ...
553
10
16
Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша, ...
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша, ...
512
12
23
Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите. ...
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите. ...
455
11
19
Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...
621
17
28
Във рая няма да ни пуснат,
от нас и дяволите бягат,
към любовта ни неизкусна,
грабливи пръсти пак протягат.
А тя среброто във косите, ...
от нас и дяволите бягат,
към любовта ни неизкусна,
грабливи пръсти пак протягат.
А тя среброто във косите, ...
715
13
21
Любов ли бе? Обичах, сляпо вярвах,
но тъй и не забравих, не простих,
през пропасти,понори път прокарвах,
сърцето си превърнах във тепих.
И битките житейски не сломиха, ...
но тъй и не забравих, не простих,
през пропасти,понори път прокарвах,
сърцето си превърнах във тепих.
И битките житейски не сломиха, ...
733
13
19
Потъпкала заблуди и дилеми,
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.
Той като паяк висна на корниза, ...
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.
Той като паяк висна на корниза, ...
646
9
17
Животът ни е даване и вземане
и всеки миг глава е от роман,
умът е крепост, трудна за превземане,
сърце - изгубен, черен гологан.
Когато сме объркани и влюбени, ...
и всеки миг глава е от роман,
умът е крепост, трудна за превземане,
сърце - изгубен, черен гологан.
Когато сме объркани и влюбени, ...
556
13
28
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
