пилигрим
351 резултата
Не ме въвличай в твоя свят,
била съм там за кратко.
Забавен си, безбожно млад.
Нагарча ми от сладко.
Не ме ухажвай. Имаш дар – ...
  490 
Бурята край мене да разчитам -
пие сила и комините събаря.
Пръсти в страх да не заключвам
да отмине,
да се кръстя и измолвам ...
  295 
Скитам нощем.
Фабули и спомени,
бивали и спорни висоти.
Кратки срещи с
мъртви и неживи, ...
  429 
СТЪЛБА ОТ ДИМ
/триптих/
1. Не бива да се разпадне,
държа се за перилата ѝ.
Назад и напред е стръмна. ...
  321 
Затрупа ме лавина от вина.
Какво съм сторила, за бога?
Над покрива ми – тишина.
Вестител на добро или тревога?
А той - жребец, земята рие. ...
  297 
Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято. ...
  366 
ПРЕДИ СЪНЯ
Преди да се смрачи и влюбените двойки
да търсят таен смисъл в падаща звезда;
преди морето кротко за сън да се отдръпне,
загърбило и хора, и дневна суета; ...
  278 
Ах, колко ви се сърдя и обичам
всички мои близки
и
далечни зложелатели.
Зная ви по име и по същност. ...
  338 
...
Сърдя ти се толкова,
колкото трае полетът на глухарче.
Иначе – ще се смаля – семчица
върху сухата гръд на пръстта,
безплодна без своята жажда. ...
  378 
Привиждат ми се риби, океани –
от слънцето е, щом премрежа поглед.
Въртят се като свредел. И денят ми
прелива изумруди или странност.
Изплъзвам се, на косъм да ме хванат, ...
  192 
Храм градя от пепел.
Спомените бавно тлеят.
Цветни, черни, смешни.
Паметни, погрешни.
Пасха и неволя. ...
  346 
Хей, луда жено, стига се тръшка.
Гемията ти е стара.
На чурук дъска пияна се люшка,
и за каруца не става.
Уф, луда жено, спри и не офкай, ...
  232 
Изпитваш ли ме, Господи?
Боли. И в тебе губя вяра.
По пътя – сенки, слънчеви следи.
И кръстът вчера бе по мяра.
При тебе идвам. Сам-сама. ...
  246 
И диша, и тупти плътта
във обло съвършенство.
Невидимо отвътре даже за Равел
е болерото древно.
Пулсира болка, плиска се вълна, ...
  232 
За мушитрънчето тъгувам нощем,
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа, ...
  265 
Тази любов не прилича на другите.
Тя е лице под качулка в дъжда.
Пърха сърцето ѝ като на птиче,
счупило в полет крехки крилца.
Тя е неука, не ѝ трябват думите, ...
  366 
Ръцете ти са всичко.
Толкова различни.
Топли и студени,
даже и себични.
Ровят във косите ми - ...
  221 
Отколе сенките вървят
след нас. Дървета
във земята клисава.
И ще полегнем заедно
в незнаен ден и час. ...
  1281 
На родителите ми
Разделя ни стена.
Не мога да прескоча,
като ездач дори на кон,
за кратко свиждане, ...
  259 
И гледам
през очите ти на жрица.
Говоря с камък,
с луна и хора,
с лодкаря млад ...
  307 
Не питай никога
за вчера.
Там те няма.
Няма ме и мене.
Залостих входната врата. ...
  307 
Любовта ми е като:
диря от хлебни трохи -
нетрайна;
ситен гергьовски дъждец -
суеверно важна; ...
  259 
На разпети петък,
на кукуво лято -
ще я продам.
Ще я просна
на стар вестник, ...
  275 
Удиви ме тази Луна –
пак наднича.
И снощи бе тук
над панела безличен.
Разнищва ме до зори, ...
  322 
***
Южнякът се запретна
по хлапашки.
В градината да пакости
се юрна.
Обрули младите овошки, ...
  436 
***
Какво пък – може и така –
полулюбов, без страст.
Гръб в гръб в общото легло
и сън в различен час.
Дали от леност, на инат ...
  256 
Пореден белег, стигма от копнеж,
покълнал в безводната пустиня.
И обичайният отколешен комплекс –
злодеят е до мен. Непредвидим е.
Каквото виждам, е сюжет от мен – ...
  305 
Сироко бил топлият вятър,
аз не разбирах тогава
как всичко изсъхва по пътя
и стръкче трева не остава.
Звучеше така чуждоземно. ...
  252 
...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата, ...
  317 
За минали и утрешни тъги,
довели до прозрение душата.
За радости, заключени в мази
на овехтелите приятелства.
За думите, неказани на глас, ...
  370 
Всички за нея говорят –
прошка, та прошка.
Тя била скитница бяла –
броди като гаврошка.
Чака да ѝ продумат ...
  303 
Господ ме обича грешна;
Тук съм още - черно-бяла.
Нощем тичам жадна-прежадняла,
падам сутрин в бездна-яма.
Правилният ход е уж направо, ...
  378 
Интимна съм с дъжда -
водица ненапита.
Облизва ми косите,
през дрехите ме пипа.
Почти ме обладава, ...
  787 
Снегът премрежва моя поглед
и пред мен се мярна
осанка горда - мъжки силует.
Достатъчна причина да довърша
започнат преди сто лета куплет. ...
  382 
Очите ти са езера,
в подмолите им -
тайни.
На дневна светлина
лазурът им зове ...
  497 
Вече се изнесоха на юг.
Листопадът ревизира празния уют -
сложи за бележка три листа
със различна шарка и петна.
Първо на комина, ...
  402 
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
  428 
Душата не е цвете за мирисане -
измамница, преструва се. Изконен ген.
Понякога е екзотично птиче -
прекрасно, а живее в мен.
Диктува ми канони. Френетично. ...
  608 
За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча, ...
  478 
"За среща с Бога няма как да закъснееш"
Вл. Висоцки
Бях точна, колкото можах.
И лутах се в полята заснежени,
посоката белееше едва, ...
  629 
Предложения
: ??:??