странница
200 резултата
Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...
  665  20 
Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...
  1115  12 
Когато слънцето ярко притваря очи,
вечерта пак пристъпва със свойте поли,
с меки пръсти поръсва поля и гори,
във симфония нежно всичко трепти.
Прибират се птиците в свойте гнезда, ...
  680  16 
Този стих е отронено тихо стенание,
споделено набързо със белия лист,
той е частица от мойто дихание,
с изранените думи, пръснати в миг.
Той е дълго мълчаното мое признание, ...
  868  27 
И пак е тук дъхът на синьото ни лято,
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари, ...
  1148  12 
Ако искаш да си тръгна,
ще си ида като сън,
като бяла сянка ще отмина,
някъде далеч навън.
Ще помахам ли за сбогом, ...
  1000  26 
Към пурпурния слънчев залез
една мелодия напира,
от струни тънки на китара
откъсва се далеч в ефира.
И там, от вятъра подета, ...
  616  10 
С теб мога да бъда напълно различна,
за другите някак почти непозната,
забързана, скромна, учтива, прилична,
оставах си просто жена сред тълпата.
Но с теб избуявам до буйна жарава ...
  636 
Аз те дишам отново, живот,
и те вдъхвам със шепи безспирно,
и те сграбчвам под страстния зов,
да съм истинска, цяла и силна.
Ще те пия до сетния миг, ...
  757 
Направи ми мечта от пъстра дъга
и вплети я в палитра от обич,
и в средата сложи замечтани очи,
събудени с утринен порив,
а встрани ти пръсни ореол от лъчи ...
  800  16 
С уханен полет тя разцъфна,
покани слънцето при нас,
и бяла нежност вред разпръсна,
заля ни със звънливия си смях.
Окъпа ни във цветната си прелест, ...
  737  13 
Когато си загубил вяра
и всичко в теб докрай боли,
и падат бързо без пощада,
събарят се навред стени.
И вихър на земята те поваля, ...
  613  12 
Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли ...
  740  14 
Миг преди да се усмихна,
миг преди да дойдеш ти,
слънцето за теб подшушна,
зад пердето се прикри.
И се пръсна светлината, ...
  1023  21 
Една прегръдка бе изгубена
далеч от рамо на приятел,
сред погледи безброй учудени
се скита вън без получател.
Една прегръдка нераздадена ...
  905  21 
Ти чуваш ли как падат пак звезди,
родени от огромната вселена,
те стрелват се и носят куп мечти,
отронени като въздишки мигновени.
И взират се в безкрая хиляди очи, ...
  796  17 
В апартамента звучеше празнична глъчка. Беше настъпил най-хубавият момент от годината - украсяването на коледното дръвче. Елхичката беше кичеста и мъничка и цялата трептеше със зелените си иглички. Сякаш шептеше: „Хайде, какво се бавите, време е вече. Скоро идва празникът и аз трябва да блестя и да ...
  912  12 
Ти си частица от моя живот,
нещо трогателно топло и мило,
ти си онази искрица любов,
която ме прави много щастлива.
Ти си пътят ми, нежният зов, ...
  1068  14 
Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва, ...
  801  21 
Донеси ми уморената въздишка
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта, ...
  766  22 
Отпивай на глътки живота,
полека, той бързо напива,
и грабва те дръзко, веднага,
оставя ти вкус на тръпчиво.
И вмъква се във вените твои, ...
  977  21 
В три минути утрото ярко изгрява
и разкъсва животът нощни тъми,
в три минути Вселената цяла въстава,
в ден пореден, с поредни мечти.
Три минути, а истини триста побрали ...
  1662  20 
На Еньовден си разплитам косите
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...
  846  17 
По дирите на синьото безбрежие,
по стъпките, поръсени със цвят,
сред светлина и сенки от гадания,
частица съм от слънчевия свят.
Загърната във дипли от мечтания, ...
  931  22 
Искам с теб да посрещаме изгрева
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...
  727  13 
За всички някога неказани съмнения,
за истините прости, спестявани до днес,
за погледите гневни, нескривани до вчера,
за дните, във които оставях те без вест.
За радостите дребни, несподелени от умора, ...
  1178  25 
Тревожно-неспокойна моя пролет,
очаквана, бленувана, но пак възможна,
понесена с обветрения птичи полет,
сред утринта премрежено–дъждовна.
Стопяваш със дъха си зимните окови, ...
  744  15 
Когато здрачът пристъпи оттатък
и безлунно се спусне вече нощта,
навън тишината беззвучно ридае,
загърнала с плаща си всяка душа.
Тогава със себе си ти разговаряш, ...
  870  17 
Душата ми е ярка синя птица,
копнеж по слънцето и пролетта,
към изгревите ясни жадно скита,
притихва в заниците на деня.
Опиташ ли се с нещо да я хванеш, ...
  1030  20 
Замлъкна на поета песента,
помръкна струната, изтля,
откъсна стон, почупи се, замря,
а някога бе пяла в радостта.
Повехна погледът в зенита на деня, ...
  832  16 
За тебе пях любов, за теб трептях,
обгръщах те и следвах те, до теб вървях,
опиянена те поглъщах в нежен грях,
сред облаци от чувства те мълвях.
И в мислите си безпощадно те копнях, ...
  774  11 
Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...
  1513  12 
Когато нощта деня приласкае
и тихо зашепнат бледи звезди,
ще светне някъде там във безкрая,
звездата, която над всекиго бди.
Света ще обгърне и благост ще дава, ...
  719  22 
Тъй далечни оставахме много лета
и изгубени скитахме в мрака,
всеки търсеше своята синя луна,
със надежда, че накъде чака.
Но се лутахме в улици с много лица, ...
  942  24 
Мечтание нежно,
докосване тихо
в сатенено бяло
с аромат на жасмин.
Потрепващи клепки ...
  717  18 
Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...
  800 
Душата ми - копнеж безкраен
и стон накъсан, хукнал подир теб,
и вихър нежен, следващ те до края,
да те загърне в нощите като сатен.
И стигне ли те, ще те приласкае, ...
  882  16 
Един есенен лист те догони сега
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...
  688  16 
Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...
  911  22 
Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...
  1119  21 
Предложения
: ??:??