Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
Всеки идва сам на този свят,
после сам от него си отива.
Дали си беден или си богат
съдбата е еднакво милостива!
Живот охолен - яхти и жени, ...
  365 
Година на обич, година на щастие.
Година на много усмивки и малко сълзи,
година на трудности, с които се справихме,
стартът на нашето “аз и ти”.
Обичам, когато си до мен, ...
  1305 
Може би... беше време да си тръгна..
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...
  363  10 
Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях. ...
  770  10  21 
***
Ще се изтъркат и сонетите
и снегът дори ще се стопи.
Ще се изтрият силуетите,
шедьоврите,
иконите свещени. ...
  434 
По цяла нощ слушам безмилостния пустинен вятър по малкото прозорче на стаята, в която спя с другите ми четири сестри. Наоколо няма дървета и друга природа, нито високи сгради, които да спират бесните танци на ветровете от Сахара. Завивам се през глава, защото температурите след полунощ падат, ала пр ...
  799 
Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
  966 
  1698 
  819 
  760 
Остави сърцето ми да кърви
Останаха само хубави спомени
Без теб не виждам път напред
Без теб превърнах се в кубче лед
Остави ми рани хиляди ...
  366 
Острове, плени ме трайно!
Влюбих се в твойте върхове,
влюбих се в синевата морска,
в слънчевите брегове!
Заливи потънали в забрава ...
  668 
  535 
  966 
  1146  10 
  709 
  845 
  1172 
Аз не исках от живота много
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...
  591 
...
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...
  264 
Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...
  365  13 
Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
  499  17 
Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...
  649 
Обикновен човек съм, малко по-различен,
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...
  582 
Лудият гений пак маска навлече:
сиво-черен лоден, черна брада,
сини лещи в очи...
Покрай мене премина
с група от хора. ...
  1414 
Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
  731  17 
Да, аз съм този слънчев човек, нищо, че съм мъж! Защото ако се сещате, само за жените казват „Ах, слънчице, ах, колко е слънчева, златно слънчице…" и други сияйни комплименти, от които ние, мъжете, сме лишени. А правилно ли е, питам ви аз? Не, категорично, отговарям вместо вас и веднага ви давам за ...
  564 
Гигелия се тя нарича,
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...
  699 
Надеждата, че
по-добре ще стане, блян
е, мамо, блян е...
  292 
О, декември тъй омразен си ми ти,
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...
  473 
ЗАЕКЪТ ФАФИ И ЛОВЕЦЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ ЛОВУВАШЕ
Виждали ли сте заек? Ама истински! Такъв – горски, дебел и пъргав... не от тези - домашните. А виждали ли сте горски заек да върви редом до ловец? Ловецът също горски, пак така дебел, но не толкова пъргав. Е, аз съм виждал. И понеже съм лесничей и обик ...
  490 
Имам история моя си лична.
Имам история, която ме кара
понякога мрачно и тъжно да мисля,
че имала съм баща,
който някога много ме е обичал. ...
  643 
Една Любов, като свещичка имам,
и грее тя, и води ме напред.
Изгубя ли се, в нея все се взирам
и се намирам в някой нов куплет.
Една Любов ме пази - аз я пазя - ...
  925 
В главата ми винаги е съществувал един утопичен момент, сякаш спомен, но плод на въображението ми. Една сцена, която предизвиква в мен блаженство и прилив на топлина по цялото ми тяло. Може би това се е случвало в минал живот, който се е запечатал в съзнанието ми още от момента, в който съм била зач ...
  1351 
Майорът и братовчедка му стояха и не предприемаха нищо. Виждах прекрасно как шари погледът на опитния воин, как търси слабо място, в което да удари, как си набелязва няколко и въпреки това изобщо не изпитвах и капчица съмнение, че би могъл да ме победи. Откакто станах едно с формоменящите хибриди, в ...
  556 
Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...
  387 
Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
  418 
Проверих навсякъде,
в джобовете на старите дънки,
под панерчето с ключове,
зад книгите на рафта...
Не се намирам ...
  288 
Настане вечер – месец изгрее...
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...
  450  12 
Късно снощи, край морето,
в неизвестен наш хотел,
бях пиян... и във фоайето
срещнах някакъв модел.
Беше - нощна тарикатка. ...
  1092  38 
Предложения
: ??:??