Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 409 резултата
Разхожда се из мрака,
но не носи звезден прах.
Като звяр е пред атака,
скрит от лунна светлина.
Пристъпва тихо, неусетно, ...
но не носи звезден прах.
Като звяр е пред атака,
скрит от лунна светлина.
Пристъпва тихо, неусетно, ...
1253
3
10
Порой. Градушка. Мълнии се чупят.
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...
Стена от плач на облак се издига.
Житата се навеждат в кратък ужас,
изхвърча качулата чучулига.
Зърна от лед начупват свежи клони, ...
955
1
7
Погледнах в очите ти и осъзнах,
че само ти си мъжът за мен.
Сърцето твоето за любовта разпозна
и в лудешки бяг кръвта бушува.
Да те забравя се опитвам ...
че само ти си мъжът за мен.
Сърцето твоето за любовта разпозна
и в лудешки бяг кръвта бушува.
Да те забравя се опитвам ...
1751
2
***
Слънцето затопля дъгата
над туфа теменужки.
Пролетно ухание...
*** ...
Слънцето затопля дъгата
над туфа теменужки.
Пролетно ухание...
*** ...
831
5
Буквите наистина са чуден дар. Благодарение на Светите братя Кирил и Методий, ние хората, знаем да четем и пишем. Преди години в далечни времена нямало е букви и имена. Хората общували със знаци, с мимики и жестове. Сегашните ученици се оплакват, че не им се ходи на училище. А ако не ходим на училищ ...
3047
1
7
III
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигу ...
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигу ...
1116
3
5
Превърнах се в неистово желание.
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове. ...
По детски - мъж, нетърпелив.
Огънах времето и разстоянията,
за миг поне да съм щастлив...
Но ти не се побираш в мигове. ...
901
4
1
30.
В шест и половина здрачът обгръщаше Нов хоризонт като надиплена тъмносива пелена и ниските сгради се превръщаха в редици от призраци, събрани на тягостна раздумка. Чарлс стоеше на верандата на Ерик, вдигнал яката на коженото си яке и наблюдаваше как, една по една, светлините на бунгалата от отср ...
В шест и половина здрачът обгръщаше Нов хоризонт като надиплена тъмносива пелена и ниските сгради се превръщаха в редици от призраци, събрани на тягостна раздумка. Чарлс стоеше на верандата на Ерик, вдигнал яката на коженото си яке и наблюдаваше как, една по една, светлините на бунгалата от отср ...
1087
По стъкления под на Междината
върви човек с ботуши в кал
и не достига небесата.
Под него адът е подгрял
изстиващите страсти на Земята. ...
върви човек с ботуши в кал
и не достига небесата.
Под него адът е подгрял
изстиващите страсти на Земята. ...
882
1
1
Ще стана шофьор на такси –
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри ...
и всички вражди ще забравя.
Тогава светът ще блести...
Кажи ми какво да направя?
Ще хвана пътеки добри ...
656
1
2
Сгрешил си, хубаво, добре,
(на всеки може да се случи)
ранил си нечие сърце,
което в този миг се мъчи,
но грешката си я разбрал - ...
(на всеки може да се случи)
ранил си нечие сърце,
което в този миг се мъчи,
но грешката си я разбрал - ...
827
7
11
Тя беше една малка зелена пъпчица и живееше в малка розова градинка. Всеки ден разказваше на другите пъпчици за всичко, което виждаше или усещаше около себе си. За това как всяко утро първият слънчев лъч я погалва леко. Как чува песента на славеите и чуруликането на врабчетата, как вижда лястовичкит ...
1572
1605
1
5
всевечна вечер се разстлала
над тихо дремещия град
с душа от трезвост полудяла
жадувам за полъхващ хлад
в желаното усамотение ...
над тихо дремещия град
с душа от трезвост полудяла
жадувам за полъхващ хлад
в желаното усамотение ...
947
— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беш ...
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беш ...
2199
5
13
Първо беше доверието.
Не.
Първа бе любовта. Доверието се подразбираше.
После дойде невярата.
Разочарованието-тъга. ...
Не.
Първа бе любовта. Доверието се подразбираше.
После дойде невярата.
Разочарованието-тъга. ...
588
1
1
Когато дюните са старите баири,
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго, ...
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго, ...
656
1
Спънах се! Бутнах буркана с целувки,
разпилени по пода лежат.
Съмна се... Бутнах буркана с целувките
дето сбирах по целия свят.
Все се канех на рафт да го сложа ...
разпилени по пода лежат.
Съмна се... Бутнах буркана с целувките
дето сбирах по целия свят.
Все се канех на рафт да го сложа ...
1138
1
* * *
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах др ...
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах др ...
882
1
1
Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити ...
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити ...
827
2
2
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
1740
24
37
Топъл дъжд,
през летен ден.
Дали сънувам,
или съм в плен.
Слънцето плахо ...
през летен ден.
Дали сънувам,
или съм в плен.
Слънцето плахо ...
891
Намерихме очите във невзрачен ден,
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам, ...
запълнихме крепежа, който ни руши.
А ти – живот унил, ожесточен,
сега пред двама ни е ред да замълчиш.
Мъката престава, без да я запитам, ...
583
1
ужаси
***
Този път веднага се изправих и съзнанието ми мигновено се настрои към реалността, сякаш се бях събудил от аларма. Зловещата луна жълтееше през прозореца и унило се спускаше към хоризонта.
Взех телефона и излязох от стаята. Нарочно не запалих лампата и не светнах фенерчето на апарата, за да ...
***
Този път веднага се изправих и съзнанието ми мигновено се настрои към реалността, сякаш се бях събудил от аларма. Зловещата луна жълтееше през прозореца и унило се спускаше към хоризонта.
Взех телефона и излязох от стаята. Нарочно не запалих лампата и не светнах фенерчето на апарата, за да ...
1285
3
7
Не зная аз, мила, не зная да мразя
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...
врага си – бил явен и таен –
за обич божествена чувствата пазя,
за твоя чар дивен омаен!
Сърцето ми бие, от радост обзето ...
1129
10
13
Преди време ти дойде
и животът ми се промени.
Щастието преоткрих,
а каква е любовта научих.
... ...
и животът ми се промени.
Щастието преоткрих,
а каква е любовта научих.
... ...
914
Вятър без посока позволява ли
на сърце изгарящо да го обича?...
Ако пожелаеш леденото в мене някога,
с огнен лед ще ти се вричам...
Позволява ли сърце изгубено, ...
на сърце изгарящо да го обича?...
Ако пожелаеш леденото в мене някога,
с огнен лед ще ти се вричам...
Позволява ли сърце изгубено, ...
539
Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...
715
1
3161
3
7
2564
2
1181
806
5
8
1499
3
14
1040
2
9
От липсите редя си пъзел,
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...
667
8
12
НЕСБЪДНАТО СБОГУВАНЕ
Небето не съветвам как да плаче.
Полето знае как да ражда жито.
Незрим пристига винаги косачът,
среднощ, когато разцъфтят липите. ...
Небето не съветвам как да плаче.
Полето знае как да ражда жито.
Незрим пристига винаги косачът,
среднощ, когато разцъфтят липите. ...
1622
10
27
В мига, когато три звезди изрових от долапа,
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака? ...
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака? ...
640
6
13
Нявга отдавна, в четвъртия век,
живял император велики,
наричал се той Диоклециан -
римлянин, Бог за войниците.
Всичко си имал, власт и пари, ...
живял император велики,
наричал се той Диоклециан -
римлянин, Бог за войниците.
Всичко си имал, власт и пари, ...
809
4
10
Ще влезеш тихо, ще припадне нощ,
аз също толкоз тихо ще въздъхна,
ще разпилея пак полата клош
и този път Луната ще настръхне.
Ще ме докоснеш, ще припадна аз, ...
аз също толкоз тихо ще въздъхна,
ще разпилея пак полата клош
и този път Луната ще настръхне.
Ще ме докоснеш, ще припадна аз, ...
1535
7
16
Нямам белези във душата. Разсъблякох ги всичките.
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си - ...
Може би, от годините. А може и да съм поумняла.
Нямам нищо за връщане. Ако можех – годините,
разпилени във младостта ми – бих върнала с лихвите.
Бих почистила страховете и болките, и вините си - ...
1013
4
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
