Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 063 резултата
Гали ме небесно сияние,
сред студ топли чело,
крепи духа ми в страдание
и сред беди ми е крило.
И от този ангел бял ...
  537 
По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
  987 
12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
  727 
Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...
  526 
Присъни ми се стара реалност-легенда:
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...
  759 
...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
  1322 
> "Ние се гледахме твърде дълго, за да сме приятели."
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
  731 
Живея с болката.
Живея с мъката.
Живея като падаща звезда.
Умирам бавно,
умирам търсеща ...
  493 
Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
  888  11 
Ще бъда благодарен и тих:
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...
  1806  23 
  1557  10 
  1663 
– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...
  566  11 
  1588  10 
  1175 
  1154 
  1569 
  997 
  991 
Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
  1161 
Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
  546 
Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
  685 
Прекрасно слънчево небе
тревичка мека, хълм зелен
вървим си двама за ръце
из планинския терен.
И съзерцаваме във тишина ...
  751 
Неделя сутрин е. Излизам.
Вървя – един мъж увесил нос
Булевард. Светофарът не работи. Но пресичам.
Вървя. А накъде ? Добър въпрос !
Вървя за да открия, ...
  704 
Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...
  1170 
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...
  504 
А помниш ли онзи ден?
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...
  414 
Една забравена мечта
тихо вали
и преспите от спомени навява,
бавно и нежно,
както някога преди. ...
  618 
Карай ме да харесвам зимата!
Да я задържам на небцето
докато се топи шоколадово,
с цитрусов привкус
и намек за канелен послевкус. ...
  677 
Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
  1367 
Как се гаси Любовният? Пламък!...
Как се забравя твойто Лице?
Как да преобразувам във Камък
своето буйно, буйно Сърце?!...
Не!... Не угасва Любовният Пламък! ...
  843 
Как да те докосна, януари –
мощните вихрушки на вълни,
блясъка ти нежен от кристали,
снежните полета и гори?
Как да те докосна и почувствам – ...
  484 
Чудесна като пролетен ден,
моето слънце в сърце сияе,
че аз за нея съм роден
и за нея сал душа мечтае.
Топят се сякаш ледовете, ...
  544 
Водата черна
неистово ме канеше
във своята прегръдка
в тъмнината на нощта.
Със ромолящият си глас ...
  437 
  1312 
Сърцето... - малко, пърхащо, ранимо,
полет в свят от сладки и горчиви тайни,
грешки преодолими и непреодолими,
довели до открити, тежки, гнойни рани.
Силата ти само в добрината търсих. ...
  494 
Ще дойда при теб,
когато във въглени търсиш жарава,
когато няма кого да прегърнеш
и видиш, как вечерта не прощава.
Задава въпроси. ...
  740 
Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...
  469  13 
  1128 
Фред Де Палма & София Рейес - Ароматът ти
------------------------------------------------------------------------------------------------------
[Lui] (De Palma)
[Lei] (Sofía)
[Lui] Ero la perla tua e tu la perla mia… ...
  2125 
Предложения
: ??:??