Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 011 резултата
Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви, ...
  1155 
Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.
Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно. ...
  471 
  1212 
Случва се, така един хубав ден
Алармата ти просто да не звънне
и да се събудиш късно окрилен
а трябва да бачкаш щом се съмне.
Случва се (без да го решиш) ...
  626 
  987 
Оставете ме за малко,
без въпроси и слова.
Искам да не ми е жално
и да е спокойна моята душа.
Горчиви сълзи да пролея ...
  1017 
В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото... ...
  1042 
***
Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...
  607 
Върхове от лед, пиано.
Мъж, клавиши, любовта.
Еделвайс на неговото рамо.
Копнеж мечтан и песента.
Мелодия, любовни ноти. ...
  539 
15.01. - 125 години от рождението на Гео Милев
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН...
О дъжд, о дъжд обилен и печален
— по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален, ...
  1687 
Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...
  829 
Кажи ми, че греша, че те обичам,
кажи ми, че не сме един за друг,
че чувствата ни много криволичат
и никога не ще се свържат в път.
Кажи ми, че съм горда и суетна, ...
  764 
Има и такава роза.
Отшелница.
Ти вярваш ли,
че в нейната сърцевина
е скрито птиче?! ...
  656 
"Огледала"
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
14/01/2020
Москва
  3214 
Няма на света лоши и добри поети,
всички те пишат, даряват своите слова.
Едни са скромни, а другите напети,
но всички поети раздават своята душа!
За поезията им няма догми, правила, ...
  1580 
"... ако умът смирено сведе глава, радостта завладява Душата като среднощна роса.
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...
  1101 
Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...
  1024  13 
По жиците на словореда
кацат звездокрили птици!
В душа изстрадала и бледа
ръсят те безчет искрици!
Лумва огънят във нея! ...
  846 
Разказват в стари времена,
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света, ...
  1831 
Чувствам се така желана!
Ето, пулсът ми препуска!
От леглото, ако стана,
се заканва да ме схруска.
Вие ми се свят, изгарям! ...
  842  11  22 
  927 
Рикошети те раняват,
раните кървят...
Не рискувай да прощаваш,
разранена плът.
Развенчан е всеки рицар, ...
  1270 
Меца чу ли вик? Едва ли.
Тъй дълбоко са заспали
двама своя зимен сън,
че дори и гръм навън
няма вече да ги стресне. ...
  824  17 
Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...
  1497  11 
Уж до тебе вървях, а така не разбрах,
че сама съм вървяла, кога си отиде...
Уж за тебе живях, а така не разбрах,
че сама съм живяла, кога си отиде...
Не самотата тежи, ни от болка боли, ...
  755  13 
Зимна идилия,
нежно спокойствие.
Не полагам усилия,
не задавам въпроси.
Кой, какво и защо... ...
  525 
Не знам защо се върна , не остана.
Разходи се с обувки тежки във душата,
заби пета... и си замина
тъй както появи се – вятър.
Кристалният ми свят едва съшит ...
  718 
Не мога да гадая-
единствена ли бях?.
.
Всяка ласка твоя остана в
януарски стих. ...
  1224 
ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...
  712 
страданието
днес нараства — сатана
защото властва —
слава Бòгу — страшен Съд
че сетне възмездява
  386 
Тръгваш ли?
Ще те изпратя!
Не, не ми е тъжно,
ти върви, върви!
За мене няма страшно - ...
  1337 
Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...
  1382 
защо тъгата
преобладава
из
необята
защо сълзата ...
  366 
Пълнежът е безкрайно важен, Весо,
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...
  988  11 
Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...
  918 
Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе... ...
  490 
Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ...
  441 
Градът уморен от жега е притихнал
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби, ...
  1227 
В небосвода слънце залязва,
сам не зная накъде отивам.
Някой нишката на живота срязва,
горчивата чаша ще изпивам.
Към вечността отправям взор, ...
  439 
Дори през щорите
минава светлината,
през всеки малък процеп,
гъне се в прозорците
и разстила по стените, ...
  1714 
Предложения
: ??:??