Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 740 резултата
Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...
  418 
Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...
  349 
Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда нерав ...
  1499 
Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...
  2524  53 
Есен е.
Дъх на минзухари
листа втъкават
земния килим
небето носи ...
  831  23 
Посвещавам това есе на големия български мислител - Кубрат Томов. Мир на праха му!
На 4 януари 2016г., на 78 годишна възраст, си отиде от този свят един забележителен български мислител - Кубрат Томов. Той беше аристократ по дух и по излъчване. Финесът на обноските му и забележителната му научна инт ...
  983 
  1016 
Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...
  966 
Като бистри сили,
като мен и теб – на кон.
Като гривеста раздумка,
като истински приятел.
  370 
Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...
  599 
След бурята лежим, притихна всичко.
В завесите развратно утрото се киска.
Ти гушиш се – приятно и различно.
Ухаеш сънено – очи престорено ще стискам.
Зърната ти са сочни, леко потни, ...
  896 
  632 
  2067 
Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас, ...
  266 
Животът кратък е - искра във мрака!
Мигом святкаш, сетне гаснеш в миг,
озаряваш за секунда тъмнината
и изгасваш, със сподавен вик!
Отлиташ с вопъл зъл в безкрая, ...
  886  10 
Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди, ...
  464 
There Will Always Be Something To Do
Edgar Albert Guest
There will always be something to do, my boy;
There will always be wrongs to right;
There will always be need for a manly breed ...
  1497 
Жена, като острие на бръснач,
като милваща врата гилотина,
като сълза на палач
попиваща в късче коприна.
С замах отваря райския портал, ...
  367  13 
О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...
  793 
Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището ...
  1190  11 
Почти изчезна
речечистотата от
света... горката...
  162 
Взирах се дълго,
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...
  356 
„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...
  1024 
И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
  526  11 
Разтанцувай тази тишина.
Разпечатай нежно станиола.
Фин бонбон съм, бързо се топя
и по теб потича алкохолът.
Разбълбукай тихата вода. ...
  465  24 
Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...
  609 
Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...
  500 
Българийо, ти необятен земен рай,
природа дивна с красота без край!
Планински хребети, реки, море
в недрата ти оглежда се лазурното небе.
История носиш в сърцето си ти ...
  446 
Върви по тясната пътека
дори трънлива да е тя
в Господа е скрит успеха
знай вярата, че е борба,
и славният венец красив е ...
  758 
Ето - денят си отива,
нощта своите криле разпери
и душа в нея ще заспива,
след като от болка ще трепери.
И ще чезнат слънчеви лъчи, ...
  554 
Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...
  1046 
Джорджа - Най-хубавият ми ден
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia) & Emanuel Loiacono
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа) & Емануел Лояконо ...
  1445 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  1158  15  29 
Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...
  1168 
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...
  548 
Аз лекарите ще помоля
да не ме събуждат,
нека във съня неусетно
да престъпя към смъртта.
Тогава душата ми ...
  657 
Още умирам, когато те видя!
За миг ли, за два ли, сърцето ще спре!
Очите проблясват - тез пламъци диви!
Още треперя от гласа-кадифе!
Още не мога без любов да живея! ...
  843 
Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...
  1636 
Къде някой плаща, къде с вересия,
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия, ...
  801 
Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
  689  11 
Предложения
: ??:??