Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 644 резултата
1257
920
2
9
1083
4
Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта ...
871
3
13
Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...
477
8
7
Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.
И не е чудно, че съвсем найлонов е, ...
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.
И не е чудно, че съвсем найлонов е, ...
573
8
18
"Разклатиха" ми Творческото шампанско.
Тапата гръмна!
Духът на Поезията излетя...
Няма връщане назад!
Тапата гръмна!
Духът на Поезията излетя...
Няма връщане назад!
504
1
4
Ех, войници, войници,
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници, ...
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници, ...
529
6
Обвиваш ме със ласки и със грях,
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас. ...
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас. ...
1843
3
9
Празнуват всички в тези светли дни,
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...
469
2
3
Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...
862
2
3
Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
519
2
3
Срещата между поезията и математиката е неизбежна. Ученият търси истината, поетът търси вдъхновението, а всеки човек търси истина и/или вдъхновение: за себе си, за обществото и/или за принос към света на идеите. Математиката и поезията нагледно разделят мисълта от чувството и после ги обединяват.
Не ...
Не ...
2422
3
12
Далеч от теб в този ден
ме прави най-тъжна на света.
Да прегърна те за миг дори,
да усетя топлина.
Да видя аз в твоите очи, ...
ме прави най-тъжна на света.
Да прегърна те за миг дори,
да усетя топлина.
Да видя аз в твоите очи, ...
894
1
Студена утопия.
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата. ...
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата. ...
1182
2
2
Ти си осмото чудо на осмият ден,
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...
951
5
Луната нежно шепне
приказна история до зори.
Накара душата ми да трепне,
да обича, да намразва, да гори...
Едно момиче страдало ...
приказна история до зори.
Накара душата ми да трепне,
да обича, да намразва, да гори...
Едно момиче страдало ...
496
2
Звездите в мрака светят най-красиво.
В тъмата ражда се живот!
Живот от космоса създаден
подарък за един народ.
А тоз народ потънал е във бедност!? ...
В тъмата ражда се живот!
Живот от космоса създаден
подарък за един народ.
А тоз народ потънал е във бедност!? ...
947
2
Всичко, до което се докоснеш,
вече е опорочено,
не признаваш непорочност,
нито нещо съкровено.
С мръсни пръсти ...
вече е опорочено,
не признаваш непорочност,
нито нещо съкровено.
С мръсни пръсти ...
766
Има...
Има думи- кажеш и забравиш,
има думи- цял живот се помнят.
Твойте думи като нежна ласка галят,
като майчина прегръдка топлят. ...
Има думи- кажеш и забравиш,
има думи- цял живот се помнят.
Твойте думи като нежна ласка галят,
като майчина прегръдка топлят. ...
826
Скап мој шафране,
евтино те продадоа,
со збор ќе им се одмаздам.
Проклети да се,
тие што во срце си пукале, ...
евтино те продадоа,
со збор ќе им се одмаздам.
Проклети да се,
тие што во срце си пукале, ...
1310
1
4
Срина се душата ми до дъно.
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам, ...
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам, ...
554
Творец невидим, с видими дела,
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
И изворът за Тебе пее, ...
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
И изворът за Тебе пее, ...
952
1
1
И пак със времето се гоним,
и пак си казваме -" Здравей",
и даже сълзи и да роним,
не чува думата - " Недей".
Неумолимо, безпощадно, ...
и пак си казваме -" Здравей",
и даже сълзи и да роним,
не чува думата - " Недей".
Неумолимо, безпощадно, ...
814
Какво е пак?
Това е то, това е тук.
И пак, ти, чист
ала черни сажди капят като дъжд
тровят теб и твойта мисъл. ...
Това е то, това е тук.
И пак, ти, чист
ала черни сажди капят като дъжд
тровят теб и твойта мисъл. ...
658
Завръщане отнякъде далече,
напукани петите не боляха -
посоката бе толкава потребна,
че устните вода не пожелаха.
Посрещането - майка и бащица, ...
напукани петите не боляха -
посоката бе толкава потребна,
че устните вода не пожелаха.
Посрещането - майка и бащица, ...
523
1
4
Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ...
691
5
5
Когато някой си отива,
уж ден е, а пък спуска се нощта.
Една въздишка лекокрила,
опарва ме,
едва, ...
уж ден е, а пък спуска се нощта.
Една въздишка лекокрила,
опарва ме,
едва, ...
823
1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...
595
3
9
878
2
3
Особена вечер е днес. Кажи, ти усещаш ли също?
Залезът бе твърде ранен, и твърде красив.
Размених си с него надежда за идващо слънце
Че аз съм творец , оцветил и живота си сив.
А ти си любов ,разтопена по хлъзгав баир ...
Залезът бе твърде ранен, и твърде красив.
Размених си с него надежда за идващо слънце
Че аз съм творец , оцветил и живота си сив.
А ти си любов ,разтопена по хлъзгав баир ...
675
5
18
439
Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската ма ...
1868
1
9
Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
793
1
4
Подарявам ти.
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми ...
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми ...
1128
1
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
495
1
6
Далеч от прегръдката твоя,
далеч от нежните ти ръце,
аз гледам звездите в безброя
и съм с усмивка на лице.
Че сякаш тебе там видях - ...
далеч от нежните ти ръце,
аз гледам звездите в безброя
и съм с усмивка на лице.
Че сякаш тебе там видях - ...
603
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
3782
43
54
Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...
866
5
Ти идваш и погубваш много хора,
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко, ...
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко, ...
972
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
