Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 512 резултата
Обожавам ваниленокарамелен сладолед с ядки и стафиди. Купувам си кутии по десет килограма, слагам ги във фризера и горещините
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...
1209
8
7
Житото го сейте мълчаливо.
Жънете го с радост и песен.
На брашно го сторете в бяла мелница.
От него хляб замесете с чисти ръце.
Хлябът изпечете бавно и с любов. ...
Жънете го с радост и песен.
На брашно го сторете в бяла мелница.
От него хляб замесете с чисти ръце.
Хлябът изпечете бавно и с любов. ...
406
2
3
Залез мил над златна река,
нежен стих в мойта душа.
Залез млад над млада гора,
моят стих за дъжд и трева.
Залез стар над стари следи, ...
нежен стих в мойта душа.
Залез млад над млада гора,
моят стих за дъжд и трева.
Залез стар над стари следи, ...
191
1
2
Не искам нищо!
Вече не!
Оставям нощите
сами да ме приспиват.
А раните? ...
Вече не!
Оставям нощите
сами да ме приспиват.
А раните? ...
1138
6
12
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
627
Стъкла на парчета,
събирам и редя,
като мънички монети,
опитвам се да ги броя!
Като ситен пясък, ...
събирам и редя,
като мънички монети,
опитвам се да ги броя!
Като ситен пясък, ...
648
939
1
7
2370
1
2
Зайо Байо се разхождал из гората,
пял си песни,танцувал си в полята,
ненадейно от гъсталака
появил се стария ловец.
Зайо хукнал бързо да избяга, ...
пял си песни,танцувал си в полята,
ненадейно от гъсталака
появил се стария ловец.
Зайо хукнал бързо да избяга, ...
1477
4
Поиска голяма порция в ресторанта, толкова обичаше това ядене, още от малък. Беше му писнало от тези гурмета и префърцунени ястия. Искаше една проста препълнена чиния, порция свинско с грах. От срам ли, от какво, когато се хранеше по ресторанти, като изискан човек с костюм, беше го срам да си поръча ...
740
1
5
Есента рони листи от моето тяло.
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...
Стволът се оголва, но изправен стои.
По него са бръчки, белези от рани.
Но мъдрост е това, душата мълви.
Дъждът се стича по Божията дреха. ...
340
2
2
Здравей, тъга! Запей, душа!
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим. ...
Недей умува ум безумен!
Не се страхувай! Всичко ще отмине.
Сърцето – ключ невидим за врата,
дори да скрием, няма да загубим. ...
730
8
8
Стъпвали ли сте боси по прясно изорана земя? Пръстите ви се свиват в стремежа да запазят равновесието. Изпитвате непреодолимо желание да вдигнете стъпалото си, не заради друго, а защото малките бучки не разтрошена земя ви убиват, като камъчета. Да, и ситни камъчета има, но те са загладени от дългото ...
689
11
14
Любими мои сънища!
Простор неземен,
ангелски крила.
Любов възвишена
и чувствена, ...
Простор неземен,
ангелски крила.
Любов възвишена
и чувствена, ...
654
6
7
Какво безумие, че те обичам,
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти. ...
след толкоз рани по сърцето!
Не помня от кога към тебе тичам,
не помня и цвета на небето...
Ала помня цветът на очите ти. ...
1051
9
8
1832
1
1144
2
10
Ти си пораснал – ясно е.
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ...
Премълчаваш почти всичко –
и на живота ласката,
и на света плесниците.
Тук сме на завет. Тихо е. ...
1344
3
6
1473
1
4
Какво е детето? Едно любопитство към света. То иска да се храни, да се смее и... да го обичат. А какво е науката? Тя в същността си също е дете.
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
Преди някой да ми се разсърди, че сравнявам детето и науката като две близки неща, нека се позамисли първо - няма ли наистина нещо общо между тях? Не са ли ...
2742
4
8
Пусни ме да си тръгна.
Нощта и тя преваля.
В утрото нещата
ще се подредят.
Като светулка в мрака ...
Нощта и тя преваля.
В утрото нещата
ще се подредят.
Като светулка в мрака ...
614
2
1
За празника поднесох нежно цвете,
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
дарих жената със целувка даже.
Изрецитирах празнични куплети,
зачаках чинно тя какво ще каже.
"Простри прането първо на балкона, ...
1342
11
10
Бях в полето вълшебното цвете
и пчеличка до мен долетя.
Кацна тя, потрепери с крилете
и превърна в прашец любовта.
После вятърът син го разнесе ...
и пчеличка до мен долетя.
Кацна тя, потрепери с крилете
и превърна в прашец любовта.
После вятърът син го разнесе ...
1565
23
15
Не спирай да обичаш, нито да мечтаеш!
Не спирай да гониш светулки в нощта...
Там още във тебе наднича,
наивната ти хлапашка душа...
И вятъра гони, безспирно в полето, ...
Не спирай да гониш светулки в нощта...
Там още във тебе наднича,
наивната ти хлапашка душа...
И вятъра гони, безспирно в полето, ...
779
3
6
Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
523
3
6
Пропадам.
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си. ...
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си. ...
764
5
11
От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени. ...
1440
2
2
Мъдреците от Ориента
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
Оцеляването във Пустинята е Философия
и изстрадан стил на съществуване,
а керванът с Мъдреците е утопия,
отдавна из миражите изгубена... ...
1101
На Майка ми...
На светлата памет на Майка ми...
Понеже много скитах по Света
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта ...
На светлата памет на Майка ми...
Понеже много скитах по Света
не ме дочака Майка ми... Умряла...
А зная, че било е с мисълта ...
1021
За какво мълчат делфините...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
Деца на Океана и на Вятъра,
но и чеда на волните простори
делфините у нас поддържат вярата,
че някой ден с тях пак ще си говорим... ...
952
1
1648
3
Глава 1
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
Гледах се в огледалото с обожание към себе си – прекрасната ми дълга руса коса се спускаше на меки къдрици покрай лицето ми, а сините ми очи бяха нежно подчертани с лек грим. Бях облечена с една от любимите ми летни рокли – черна, с червени рози. Кимнах одобрително на себе си и излязох от ст ...
1208
5
9
Тихо стъпват на пръсти онемели души,
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
без надежда се кръстят - този свят се руши.
Като капка се стича умореният ден -
ето, нищо различно, само скучния плен
на тревоги и скърби по изгубен компас. ...
757
5
7
Къде ще избягаш? Аз съм копнеж.
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
Аз съм усмивка и съм летеж…
И съм различен, знаеш това.
Аз съм надежда и твоя мечта.
В бяла пустиня, в затънтена степ… ...
779
6
8
Качих се в асансьора. Натиснах копчето за 13-ия етаж и се облегнах на металната стена. Загледах се през стъклената част към фоайето на сградата. Той стоеше там и гледаше право в мен. Отново онзи поглед. Не изпускаше очи от мен. Този път му отвърнах и аз. Вгледах се право в тъмните му очи.
Дано не ме ...
Дано не ме ...
645
7
24
2435
12
22
Колко стъпки трябва да изминеш
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
за да стигнеш своята Голгота?
И дали изобщо ще достигнеш
до върха, и стига ли живота
за последната, и първата ти крачка? ...
800
3
7
Не пита, на нищо не вярва,
тя идва внезапна и сляпа.
Прогонена подло от рая,
тя – дарбата и проклятие.
Животът ни крехък родила, ...
тя идва внезапна и сляпа.
Прогонена подло от рая,
тя – дарбата и проклятие.
Животът ни крехък родила, ...
635
1
Заглъхва гласа ми, скрипти прахоляка,
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
548
10
14
Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
544
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
