Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 151 резултата
напущам те
а може би от обич
сънувам те
от мъка може би
събуждам се ...
  583  10 
Тайно плача в сърцето си,
и проклинам небето си
денем и нощем, любов!
Не затварям очите си,
не забравих мечтите си ...
  526 
стих саморòден
на име - ОБЍЧАЙ - към
БОГ - пътеводен
  414 
до безнрàвие
безвèрието вòди
и лукàвие
  462 
ГНЕВ ИГРЫ
Съёмки фильма - «Гнев» шли мощно, грандиозные происшествия снимались по простору всего старого Буджака. Картина событий, обязана была содержать гнев населения, - вынужденного томиться в среде не особо продвинутых завоевателей. Против захватчиков, в конце первой четверти двадцатого революци ...
  1228 
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
  504 
Така красива си, Сълза!
Хем сладка си и хем солена!
Лечебна, като сокче от лоза
и имаш дъх на Мене!
Готова си да се явиш! ...
  1535  26 
Изглеждам студена,
като ледена кралица.
Изглеждам като бучка сняг.
Но те обичам, горещо обичам,
единствен си в целия мой свят. ...
  423 
Старицата седи и мълчешком
се взира във бележката за тока,
ръката върху кривия бастун
забива острието му дълбоко.
На спирката - от гълъбчета щурм, ...
  677  15  11 
Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
  786 
Някой би казал,че съм много романтична
някой би помилсил че съм книга екзотична
но аз съм само жена симпатична
много добра и много обична.
За човека до мен бих убила ...
  547 
на Пипо
Две звездички светят в небето -
малката душичка отлетя.
В клетката лежи само телцето -
нашето папагалче умря. ...
  386 
Историята е за Явор Руменов,момче от Бургас,родено във семейството на електроинженер и на релегиозно фанатизирана медицинска сестра.От баща си бе взел характера,а от майка си-красотата.Израстна като странно хлапе и не излизаше много навън,слушаше метъл тайно от майка си,защото тази музика се смяташе ...
  1597 
На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
  623 
Не, не искам да бъдеш различен!
Искам точно такъв да си – труден,
непонятен, объркващ, влудяващ ме,
да държиш все ума ми възбуден!
Не, не искам да бъдеш в стандартите, ...
  740 
  889 
Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...
  527 
От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
  557 
Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό, ...
  1321  11  13 
  989 
„...не съм ти взела нищо,
ти сам ми даде всичко ...“
Анелия Дойчева
Не съм ти взела нищо ...
И мислите към утрото ми са отключени. ...
  714 
Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...
  530 
Дъждовно ми е -
на душата,
на очите…
Гръмотевично е -
във ума ми, ...
  419 
Написах го на гърба си. Продадено. За едни сини очи. Очи, като моите. Точно толкова струваше душата ми.
А в твоите очи, няма и за половината. Извинявай, не съжалявам.
  1303 
В трепета на дните ми...
със вятърните мелници се боря!
Уморих се толкова много...
уморих се от хорската злоба!
Неразгадани послания закодирах ...
  621  11 
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
  877  11  19 
Слепец ли бях или просто изгубен,
изгубен в амбиции и надежди,
изгубен в желания ненужни.
Изгубен във мрака на своята душа...
Изгубен?!Но как?! ...
  602 
Глава четиридесет и първа
За първоначалното натрупване на капитала
И влязох да пийна една минерална водица в бар-бараката на Иван, комшия по село, далечен по манталитет човек. Какво да правя – Митето се бави, трябва да се свия за малко до някой радиатор. А пък и с Иван имахме малко приказка за наши ...
  829 
Сърцето му помнеше пътя,
помнеше всяка скала,
брегът във душата му скътан,
от спомена в миг изпълзя.
Вълните се плискаха кротко ...
  748 
  1470 
„ALL INCLUSIVE“
Мастичка блага на кристали
събужда спомени заспали,
когато ментичка добавя
„облаче“ да си направя, ...
  653 
Глава 16
Не чаках дълго, преди вратата на стаята да се отвори и Ангел да влезе.
-Време е за речта ви, господин Петров – каза той – готов ли сте?
Изведнъж с ужас осъзнах, че напълно бях забравил да прочета повторно речта. Мислите ми се обсебваха от мисълта за снимката, която сега бе в джоба на сивото ...
  842 
Високо над морските бездни.
На стръмните морски скали,
докоснали облаци звездни...
Там горе живели орли.
Откакто го има света ...
  1379 
да така е
изплаших се
твърде свободно
отвързахме страстите
и се втурнахме ...
  481 
В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...
  392 
Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
  731  21 
Така и не разбра кога се е привързала към Дъждовния човек. Наричаше го така, защото появата му в месинджъра й носеше уютното усещане за кротко почукване на дъждовни пръсти по прозореца и мириса на мокри листа.
Появяваше се рядко, впоследствие научи, че бизнесът му е голям и излиза извън рамките на с ...
  845 
И в нашето градче светът похлопа –
оправиха запуснатия парк
с финансова подкрепа от Европа:
настлаха нов, модерен камънак,
започнаха петунии да сеят, ...
  2250  11  24 
Началото бе толкова далече,
толкова назад,че го забравих вече.
Малко глупава аз бях тогава,
няма кой и на какво да се надява.
Сега,след толкова години, ...
  871 
Животът ромоли край мен,
аз унесено го слушам.
Денят отново сменя ден,
а в душата ми е душно.
Утрините вече си броя, ...
  369 
Предложения
: ??:??