Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 120 резултата
В тази статия, както обикновено се случва в пространството на благочестивите ми и справедливи съдии, ще бъда пространно оплют от вечно празнуващия космополит, за който истината е равнозначна на душевния му кеф. А душевният кеф на човека се състои във материализирането на прищявките му.
Той не понася ...
  1642  27 
Едно, две и три -
кой ще победи?
В нашата игра,
да броим сега!
Четири, пет, шест - ...
  873 
Щом целувам душата ти, мила,
се лекувам от страх и тъга.
Ти си моята слабост и сила,
за която ще пея в нощта.
Аз купувам от някого нещо ...
  397 
На едно различно дете!
Ти живееш в собствен свят,
във който искам да проникна.
Свят, вероятно пъстър и богат
и който бързо мога да обикна. ...
  686 
Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...
  445 
След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки ...
  655 
  1029 
  1120 
Еди не можа да реагира. Беше напълно парализиран. Гледаше младата жена пред себе си и се питаше коя е тази непозната. Събуди го гласът от спалнята, който отново питаше кой е посмял да ги събуди толкова рано.
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...
  516 
Президентът Радев и неговите служебни правителства търпят провал след провал.
По ирония на съдбата идеята за президентска република и за силен президент рухна окончателно в калта. Видя се пълната безпомощност на президента като управляващ и пълната неспособност на служебните му кабинети да управлява ...
  501 
  659 
Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“ ...
  342 
На тръгване от село
портата заключваш
и знаеш, че лалетата тъгуват.
Един петел в далечното се чува
и с никого не се сбогуваш.
  532 
Едно момиченце с кокиченце
вървеше си по уличката "Втора".
И срещна три синигерчета
горе на стобора,
четири калинки под листата ...
  666 
  792 
Днес, загубих си, Айфона!
Търсих го къде ли не!
Проверих дори в сифона
на ненужното биде.
Чак - накрая аз се сетих, ...
  595  16 
Огладнявам,
когато мисля за теб.
Жадно преглъщам,
лъчи - молекули.
Дишам по цялото ...
  866 
Часовникът тежко удари дванайсет.
Светът остаря със година една.
Гърмеше шампанско по всичките маси
и пълнеше чаши с пенлива вълна.
Оркестърът свиреше „And That’s Amore!”, ...
  603 
Градоред
Една роботизирана машина събираше окапалите по асфалта есенни листа. Не ги оставяше да доизгният пред погледите на разхождащите се във парка, хора и деца. Събираше ги в своя, устойчив на ръжда, търбух. Оставяше ги на пакети, отнасяни впоследствие от дронове в места за компостиране и биогаз. ...
  469 
***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
  389 
Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...
  294 
Със тебе съм нетърпелива –
упойваш ме със жадни ласки…
И палава съм, и съм жива;
Захвърляме с теб всички маски…
И втурваме се неразумно ...
  453 
Всяко човешко същество заслужава най-малко частица любов, а някои хора са си заслужили океани от нея. Милчо беше мъж с добро сърце, но със сурова съдба.
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...
  1249  10  18 
  683 
Учи се да не зъзнеш в любовта,
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
  501  11 
  812 
  2007 
  505 
  933 
  869  18 
Твърде дълго не бях ходил на Пазара. В къщи имах резерви да похапвам, но свършиха.
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...
  495  34 
Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...
  524  13 
Настана време,
едно такова никакво.
Сякаш извън часовника,
някъде в матрицата.
Време за навикване. ...
  456 
Гледам през прозореца, размишлявайки за простички неща, такива, каквито са ценности за едни и безсмислици за други.
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...
  577 
Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка, ...
  463 
По пукащите есенни листа
пристъпям тихо с уморена крачка
и пак до болка същите неща
ума ми мамят като веща врачка…
Все същата така ненужна жал ...
  704  10 
Прости, че не успях да те стопля.
Аз всеки ден над тебе бдях.
Лято беше, излизах с къса рокля,
но все така студена бях.
Прости, че не успях да ти покажа ...
  326 
  1193 
Уморени са чайките в края на лятото,
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно ...
  716 
«Слова «араб» и «еврей» означают – «человек с того берега», или
«человек с другого берега»
Мы все арабы и евреи,
мельчает наша жизнь – река ,
И дно взбирается на берег, ...
  2412 
Предложения
: ??:??