40 832 резултата
Несподелената любов е, като снежинка, колкото по-дълго стои в протегнатата ръка се превръща в капчица, като сълза за сбогом.
...............
Раждаме се с лошо зрение и умираме така. Интересно ми е, дали през целия живот, някога виждаме добре.
...............
Ако нещо е пречка в любовта ти, прескочи ...
  499  14 
– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
  1326 
Науката достигна нови висини. Имаше толкова разкрити и потвърдени тайни, но от тях се бяха плодили като бели зайчета все повече тъмни въпроси без отговор. Решиха да направят експеримент с човешко същество. В името на една велика кауза, те щяха да потопят ръцете си в кръвта му.
Експериментът беше про ...
  902 
Целувката е, за да ни напомни, че сме разделени. Когато я усетя на бузата си,
на устните си, някъде по кожата си, разбирам, че не сме едно цяло. Целувката казва: „аз съм границата”.
Когато те прегръщам, усещам кожата ти отвъд себе си и знам, че не си моето тяло, моята мисъл, моята воля. Прегръдката ...
  918 
Аз съм писател и като такъв, мога да правя всичко с идеите. Мога да ги оформям на топка и да ги запращам със замах в полето на противника. Мога да ги сдъвча и да ги изплюя в човчицата на някое колибри. Мога да ги разтягам, сплесквам, разпръсквам, роня, разлиствам… Мога и да ги шифровам, разкривам, о ...
  1045 
3.
Излезе навън, градината беше голяма. Кипарисите бяха вляво, а огромните дървета – вдясно. Тя така и на разбра какви точно бяха наименованията им. Искаше да знае имената на дърветата, да ги нарича. Вярваше, че така ще общуват по-лесно.
– Аз ще ви кажа името си само ако вие ми споделите своето! – з ...
  914 
НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ я обичал
но тя лежеше между нас
когато ме прегръшаше
Мъчех да уловя мислите ти
бяха далеч от мен. И празнотата ...
  1230 
Години наред правеше огледала. Беше станал майстор с елмаза. Не му трябваха линеали, нито нещо друго. Ръката му не трепваше, дори и за най-сложните извивки.
Рамките също си правеше сам. Дървото оживяваше от резбите му и се оформяха прекрасни цветя, животинки и всякакви фигури.
Имаше период от живота ...
  1178  11 
- Адрес?
- Спиридон Танчев.
- Няма такъв адрес при нас - констатира жена на средна възраст с вид на учителка.
- Явно това е името му - допълни стоящата до нея колежка от изборната комисия.
- А? ... Да, да, Спиридон ... Танчев - поизпъчи гърди мъж на средна възраст с ретро прическа с бретон и мазна о ...
  1222 
Много страхове и болки изпита Вяра Арнаутова през последните часове на петъчната вечер, след като таксито, в което се возеше, излезе от пътя и се заби в дърво. Тя беше усетила, че шофьорът смърди на алкохол, но не бе реагирала. Ако бе настояла да слезе, сега щеше да е жива и здрава, а не на пихтия.
...
  851 
1. Гарван гарвану око не вади./ Но храната му може да открадне и изяде./
2. Който копае гроб другиму, сам пада в него./ Особено ако има кой да го бутне вътре./
3. Покритото мляко котките не го лочат./ Но това не означава, че няма да вкисне./
4. Селото, като остане без кучета,/ нападат го вълци./
5. ...
  967 
В една птицеферма, която се намираше в края на областния град и до която можеше да се стигне за петнадесет минути от последната спирка на автобус номер 13, се измъти пиленце.
Докато беше просто яйце, собствениците на комбината за птичи продукти не му възлагаха големи надежди. Едно такова малко, асим ...
  1092 
2.
Момичето искаше да се махне от този свят. Не от баща си, полицая, не от ресторанта, от всички и от всичко искаше да се махне. Някъде на топло, на сигурно. Харесваше ябълката в двора. Там и само там желаеше да отиде след убийството, на което стана свидетел. Да се скрие в клоните ѝ. С разума си не ...
  1400 
Чакам те. Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане. Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очит ...
  535 
Съботата ми е празничен ден. Време бол, работа още повече, няма кога да губя живота си за празни приказки и помисли. Макар да ходя именно него ден в кафенето – час-два за размяна на топли клюки и умни приказки с приятелите.
Но напоследък не ходим. Не, ние можем да се движим, но кафенето си замина. П ...
  758  10 
Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любими ...
  956 
Красиво е... Зеленината. Ароматът на треви и шума.Слънчевите зайчета сред короните на дърветата. Птичата песен. Толкова нежна и отпускаща... Песента на влюбения.
Малката полянка с нацъфтели камбанки. Проблясващите нишки на паяжините.
И поточето. Това мъничко, бълбукащо ручейче. Навеждам се и пия. Ня ...
  327 
Различният Живот
Защо „Различният Живот“ или с какво се свързва заглавието и разказът който пиша?
Преживявам труден момент и искам да избягам от напористата действителност. Една от възможностите е да прекарам повече време с наистина стойностни и интелигентни хора а също и да пътувам. Дали по работа ...
  1534 
Бяхме се наканили да се местим. В по-малък апартамент, в по-големия град. Месеци преди това умувахме струва ли си, колко ще струва, нещата дълго време бяха висящи. Накрая решихме, че в последствие може и да съжаляваме, ама ако не го направим, ще съжаляваме повече.
Местенето винаги е удобен повод, чо ...
  554 
1.
Закъсня есента, но дойде с гръм и трясък. Морето беше излязло от коритото си и нямаше сила, нито земна, нито небесна, която да го прибере и успокои. На талази превземаше сушата метър по метър, още посред нощ се завихри, не се спря и на сутринта, бушуваше и тресеше земята като подмолен вулкан, сто ...
  861 
Едно малко момиче вървеше по тясната пътека в гората. Прозрачното ѝ тяло беше направено от графенови клетки, от очите ѝ струеше светлина. Около нея звучеше красивата ария Мъртвата майка от операта Магдалена. Това бяха Богът на машините и Богът на хората, които имаха своята първа и дълго отлагана сре ...
  1313 
Понякога прибирам в хладилника някоя и друга книга, ей така да и дойде акъла и друг път да не ме пари с глупостите си, от сорта "любовта е велика". Глупости, велик е този, дето е измислил алкохола, щото като свърши тая велика любов, идват едни по-велики нощи, с депресии, шоколади, но най-вече с алко ...
  677 
Най-обичам съботният ден,.. но не всеки съботен ден, а този преди избори..
Така нареченият '' Ден за размисъл..''
Поне няма да гледам по ТВлицата пледиращи '' Гласувайте за нас''...''Гласувайте за мен...''
'' Ние сме най-добрите...'',...най-обещаващите.
Няма да гледам нахалните журналисти, които кан ...
  1202  14 
Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...
  1414  25 
- Джей, завря ми главата от този бреин сторм, логиката на всяко отделно нещо ми е ясна, но толкова глобална задача до сега не бях ...
- Боб, същата работа – бъркоч от неизвестни ... малко съм обезверен, че можем да предложим нещо вразумително, но вече сме стигнали дотук ... Въпросът е дали да го нак ...
  518 
Отдавна, много отдавна имало една обширна, гъста гора разположена в подножието на висока планина.
В тази гора се заселило да живее елфчето Тедуа, така го кръстили и името му на някой от човешките езици значело „ Обичам те”. И наистина то обичало всичко живо край себе си и на всеки искало да помогне. ...
  248 
- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...
  529 
Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за насле ...
  1000 
- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...
  450 
И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледна ...
  646 
Не знам кой го е казал, дали Юлий Цезар, или Ювенал,
'' Дай на народа хляб и зрелища и той ще бъде доволен...'' , ама много мъдра притча, а...
Ето дадоха ни хляб по един лев и 40 стотинки за 650 грама,..
сега да очакваме зрелищата ли....
  1292  12 
Денонощно чуваше този скърцаш звук.
Скръц... Скръц... Скръц....
Знаеше, че дървоядите го убиваха, но не го болеше. Нали бе, просто парче дърво.
От месеци, може би и години, никой не беше отварял сандъка. А там стоеше само той. Сам и забравен.
Не е тъжно да си сам, но от забравата боли. ...
  402 
Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...
  1423  10 
Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.
Сутринта стана като робот: горещо кафе, една препечена филийка и нещо здравословно - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква вл ...
  868  19 
Здравей, племе… Най-после се събрахме – аз, вождът ваш, и вие – моите поданици. За което благодаря на благородните ми войници, търсили ви цял ден по храсти и пещери за това доброволно обществено обсъждане…
Е, надявам се, че слушате внимателно. Въпреки че се оглеждате отде да избягате… Няма да стане! ...
  1148 
Беше неделя.Телефонът пак звънеше. Явно отново в болницата.
Обаждаше се колега от бърза помощ и разговорът бе съвсем кратък.
- Едно детенце умира. Не мога да се ориентирам.Идвай по-бързо!
Качих се в колата и за минути бях в отделението. Пред врата ме чакаха няколко души и баща, който държеше на ръце ...
  1044 
Вече седми час се беше вторачил в чашата с вода на масата. Толкова му се пиеше, а до нея имаше само три метра.
Когато си тръгна набързо, тя забрави да я остави на нощното шкафче.
Позвъниха, за да кажат, че майка и е с инфаркт в болницата.
Наведе се, целуна го по челото и бързо затвори вратата. Дори ...
  355 
Той вървеше винаги с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята , върху която стъпваше.Когато се случеше да размени някоя дума с познат, и него не поглеждаше в очите. С годините хората, с които общуваше, се променяха, остаряваха, затваряха се в себе си или си отиваха от този свят.Променяше се ...
  511 
1.
Зяпам футболния мач, дъщеричката подскача около мен, сякаш няма кукли да си играе.
- Тате, тате, а какво е това член... - попита тя ни в клин, ни в ръкав.
Изпаднах в ужас, чак очилата ми се запотиха.
- Ами това е,.. как да ти кажа... - запелтечих аз. - Има го с име на животинче, буба, гущерче... ...
  628  10 
Обръщение
О, неразумний електоре,…
И ти, неразумний страдалецо,
Поради що тъй суетен си и не разумеваш разликата между гласовитий Демагогус и лукавий Сатир.
Нима, казваш ти, те не са от един и същий кладенец мътна водица, дето себе си зове бистра, сълзица…? ...
  658 
Предложения
: ??:??