14 704 резултата
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...
988
Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...
541
1
На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...
921
3
Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...
991
2
Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...
797
4
В апартамента:
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
Приглушена светлина. Мъж на около 30 години стои сам до голяма дървена маса и пие някаква кафява течност. След всяка глътка прави гримаса. От време на време избърсва с ръка устните си и отпива малко от някаква друга течност с тъмен, почти черен цвят. В очите му се долавя тъга. Замъгле ...
683
- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
1029
14
Серафим беше всепризнат майстор на глинени изделия в града. Добър, отзивчив, услужлив и с голяма душа. Как да не го обича и мало и голямо. Всички го познаваха. Нямаше втори такъв като него, не само с името си, не само с майсторлъка си, не само с благия си, обичлив характер, но у него имаше нещо, кое ...
1270
8
Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да ...
945
3
- Какво си се замислил, комшу? Да нямаш проблеми?
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
- Амии, замислил съм се, просто така си вървя! Що да имам проблеми?
- Ами нали като човек се замисли, все има някой проблем?
- Е, не, аз си мисля за бъдеще, за светлото, как беше там, позитивен съм…
- Ааа, да, то си е за мислене, и какво измисли, комшу? ...
1736
13
Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най ...
562
1
Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
519
Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме като кокошки, обсъждаме набързо изминалата вечер, разменяме си рецепти за чийзкейкове и се закачаме с мъжете, а тя си стои там, зяпа през прозореца и мълчи. От портала се разбягваме по цеховете, гледам ...
2881
3
32
Звънецът ме изтръгна от приятния сън. Инстинктивно погледнах надясно, да видя дали Кралицата се е събудила, но мястото беше празно.
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...
Толкова ранна уговорка би била странна, но може би звънецът я беше сварил в тоалетната. След малко щях да разбера каква е истината.
Чух гласа й, идващ откъм входната вр ...
786
4
- Но аз те обичам - смотолеви той може би за стотен път.
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...
- Ако го кажеш още веднъж, просто ще те изхвърля - мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах. - Абсолютно съм убедена, че от теб ще излезе чудесен баща... татенце.
Това е моя характерна особеност - колкото съм по-бяс ...
800
5
Новинар
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...
Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, про ...
678
2
Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...
596
За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...
1608
6
- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...
929
Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...
Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите ...
941
2
С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръг ...
1250
4
Стефан се роди с недъг. Лявото му краче беше по-късо от дясното с цели два сантиметра. Сякаш точно тогава, трите орисници около креватчето му бяха неразположени по едно и също време и твърде припрени да издадат доживотната присъда, за да си тръгнат с облекчение и да забравят за лошото си настроение. ...
1003
5
Посветено е т'ва.
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...
ПравораздаванеЛайв
Медиите отдавна бяха наричани "Четвъртата власт", но тяхното влияние бе легитимирано в средата на XXI със вливането им към първите три. Неясно бе дали правителство има телевизии, радио и вестници или обратното. Кръг от големи корпорации, който десетилетия наред с ...
1243
Той вървеше нагоре по стълбището на подлеза, когато чу тракане на токчета. Вдигна очи и видя на най- горната площадка да се появява млада жена. Приятно заоблен силует на фона на залязващото слънце. Лицето й почти не се виждаше заради ярката светлина, то той успя ясно да различи пухкавите й скули. Тя ...
829
2
Аз съм убиец… Господ да се смили над душата ми, убих я.
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...
Октомврийският вятър тънко се киска в ушите ми, докато ги щипе с ледени пръсти.
Възрастен мъж съм, на 47 години - знам, че точно той е причината пламъчето на свещта да примира в шепите ми. А защо ми се струва, че иззад рамото ми наднича покойни ...
943
12
Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пее ...
772
Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...
693
За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задър ...
603
1
Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...
484
1
1
Вита e седнала на масата сама и бавно отпива от студеното кафе. Денят е слънчев, но в него като че ли няма нищо особено, нищо впечатляващо. Един от многото слънчеви дни, откъснати от кехлибарената огърлица на младостта ù. Тя бавно остарява и дните ù все повече заприличват на полупрозрачни, наситени ...
1308
3
Хората от блока
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...
1043
7
„Когато бях момче...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...
675
7
Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна то ...
837
1
РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...
616
12
Утрото ме посрещна усмихнато. Навън бе приятно топличко.Слънцето огряваше всички цветенца, тревички и ето, лаленцата разлистиха своите червени, жълти и тъмнолилави листенца. Очарование създадено от природата.
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...
569
3
Отдавна не беше сядал да пише..
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...
709
Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...
886
11
В „Свирката” нямаше никого, ако не броим Тенчо кръчмаря. Минаваше седем вечерта, а всички маси бяха пусти. Не звучеше дори музика.
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...
567
2
Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...
974
13
Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...
927
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
