2 857 резултата
Нилара
– Имението е П-образно. Във всяка от трите му части има по един омега. Останалите тридесет души са обикновени хора.- започна разясненията Ирник.
– Все още не разбирам защо трябва да сме тук, а не на север или на юг, където се водят сериозни сражения. -прекъснах го аз.
– Нилара, ако не вярваш ...
  655 
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА: ГРАДЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Малцина бяха чували за подобно място, а там не беше ходил почти никой. Там всеки болен, недъгав, нещастен и уморен ветеран или дори най-обикновен просяк можеше да намери парченце хляб и сигурен подслон. В този град нямаше място за политика, за генни експ ...
  403 
Барът „Черната Дупка“ беше именно това – пълна дупка. Мрачно, задимено и опушено. Очукани бар столове до плота – решени в яркочервено и черно. Мрачни сепарета с тапицерия от изкуствена кожа. Евтин под от балатум, който лепнеше незнайно от какво. Май не исках да знам. Черни стени, слабо осветление. О ...
  758 
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА: МРАЧНИТЕ
Междувременно дяволите се бяха събрали на съвещание какво точно трябва да правят и да затворят дупката между двата свят. Всеки от най-старшите имаше своята дума, но трябваше да има едно по-точно и конкретно решение – а именно как смъртните да не узнаят някои от на ...
  568 
“Oh, sing to me,
my lady of the sea,
show me the way
with your melody!”
“Arms of the Ocean” ...
  684 
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: УФУР ГАН
Планетата Уфур Ган се намираше на странно място в галактиката. Беше отдалечена на няколкостотин парсека от Зегандария, което беше кажи-речи до нея. Там хората отдавна се занимаваха с добива на различни отрови, които бяха използвани при провеждането на преврати за ...
  420 
1. Пазачът.
Скитникът пристъпи в уличката.
Това беше най-западналата улица в бедняшкия квартал на града.
Но дори това не отвращаваше толкова мъжът с качулка, колкото ужасите, които беше оставил зад гърба си.
Намираше се пред градски клозет. ...
  877 
Спря колата, но остави фаровете включени. Запали цигара и бавно излезе отвън. Снегът скърцаше под краката му. Красивата нощна белота омайваше погледа. Огледа се и бавно тръгна към чернеещото се петно на пътя. Приближи и видя, … това беше някаква дупка. Вгледа се, явно беше дълбока, защото опитното м ...
  426 
Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...
  1096 
Елмир
–Близо половината от гостите на Негово Величество са с тежки наранявания, има и поне двадесет жертви. Кралят, за съжаление, също загина.
–А Форел и Вилемира?
–Генерал Харлан е с мозъчно сътресение, но на пръв поглед има само незначителни драскотини. Извършват му образни изследвания и ако се от ...
  712 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. ...
  446 
1.Дидо
Дидо лежеше в леглото и гледаше тавана, а пачаврата спеше до него. Тя нямаше да помни, че е спала с него, когато Дидо я отпратеше – нищо по-хубаво от това.
Откакто Зеленият камък беше у него, спа поне със двадесет курветини и то все такива, каквито си искаше – червенокоси, руси, чернокоси, зр ...
  929 
- Къде трябва да те чака този твой приятел? – попита Глухарьов, докато вървяхме двамата по алеите в най-големия парк в района.
Бях се обадила на Миша Игорев преди половин час и му бях определила среща в нашия район. За по-удобно. Все пак онази твар живееше наоколо и би било добре да се провери дали ...
  827 
Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
  695 
Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...
  837 
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...
  501 
Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
  891 
Форел
–Така ли ще стоиш? За твое сведение смятам да се преобличам.
–Няма да е първият път, в който ще те видя гола.
–Не помня някога да съм ти давала това право.
–Не съм те питал. Но пък в момента имам каквото си поискам право, Вилемира. Не бива да те изпускам от поглед. Кой знае какво пак ще измисл ...
  579 
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
  647 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА: УРОКЪТ НА АГАРЕС
- Видя истината, нали? – Агарес се пляскаше по колената като малко дете. – Не е приятна като в приказките! А и да я знаеш, често няма никаква полза! Но ти си различен!
- Значи, Казук Мон ме избра защото оцелях сред всички онези деца на онова страшно място? – запит ...
  653 
Нова глава
1
***
Хората над четиридесет години знаеха добре историята на Яким Георгиев (известен и като Яким Дърводелеца) и на жена му Роза, но не желаеха да я разказват на никого. Дори не коментираха помежду си случилото се, сякаш се надяваха то да бъде забравено завинаги. Още по царско време, през ...
  780 
Рев
–По-бързо, мързеливци! Това не ви е да седите в кръчмата и да пиянствате по цели нощи и да гоните фустите! Още десет обиколки за любителя на подигравките в края на колоната. Ти, очилатият! Ако пак изостанеш, ще миеш чинии цял месец и ще лъскаш ботушите на целия полк за още толкова!
Добре, за оне ...
  666 
1.
Заострения връх на писеца спря драскането си по листа.
Тишината която настана позволи от огнището да се надигне гласа на пламъците, гънещи се в техния огнен танц и отмерването на ритъма с припукващи плясъци на рояци искри, отразявани в прозореца до камината.
Отвън шумоляха неокапалите листа по кл ...
  1242 
Арлена
Човешкият геном съдържа всичката необходима информация относно това кога трябва да се роди някой, как ще изглежда, колко години ще живее, от какви болести ще страда и към кои ще притежава имунитет, какво ще харесва и мрази, какви таланти и способности ще развие и в какво ще го бива най-много. ...
  569 
Килията тънеше в мрак и му трябваше известно време да свикне. Единствената светлина се хвърляше от малко прозорче под тавана. Дори не можеше да си провре ръката през него. Освен това обаче и едва различимите стени, тук нямаше нищо.
- Дошъл си да се подиграваш ли? – попита тя и той чу издрънчаване на ...
  483 
Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три ч ...
  485  14 
На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима бр ...
  796 
Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизир ...
  597 
Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започ ...
  630 
Бориен
–За нищо на света няма да облека тая формоменяческа гадост! Не ме интересува колко е здрава и каква невероятна защита ще ми осигури. Имам си принципи, по дяволите! Откакто се помня се боря с тия изроди, а сега ми нареждат да ги приема като част от себе си. Е, няма как да стане. Не съм дете, з ...
  566 
Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се ...
  785 
Таня погледна телефона си и щом видя името на Дидо изпита досада.
-Какво иска пък тоя? – каза си. – Ало, здравей Дидо.
-Танче здравей, ам, бях си забравил зеления суичър у вас, имаш ли нещо против да си го взема, че спешно ми трябва?!
-Суичър ли, че сега е лято, за какво ти е?
-Ще се правя на рапър ...
  641 
Ирник
Защо се раждаме и защо въобще съществуваме? Вероятно хората изпаднали в най-дълбоката дупка на отчаянието си започват да се замислят над въпроси като тези. Сигурно си мислят, че не съществува по-силна болка от тяхната, че щом като им се случват тъй ужасни неща са прокълнати или пък просто им л ...
  587 
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусн ...
  731 
В кабинета на Хесер беше претъпкано. Там винаги е малко тясно – няма как с всичките тия вехтории вътре. Шкафове с документи, шкафове с вехтории, шкафове и чекмеджета с амулети и други магически предмети, огромното бюро на шефа, диванчето от едната му страна, меката мебел от другата и масата по среда ...
  735 
Пътуваха прекалено дълго, прекалено дълго...
Това мислеше Ливиа, след като за кой ли път погледна часа – наистина им отне доста време този преход от точка до точка. Трябваше да стигнат някъде, а изглежда все още далече това място, което всъщност дори не знаеше кое е - Ким определяше маршрута им при ...
  450 
Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на ...
  833 
ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА
От ИЛИЯ ИЛИЕВ
Полетът щеше да бъде тежък. Космическият ферибот лежеше на космодрума, готов да тръгне към Земята.
Бордовият инженер на ферибота Лефтер Гечев гледаше с навлажнени очи огненото кълбо, изгряващо от запад. То изглеждаше ярко червено и значително по малко от това, което ...
  1107 
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА: В АДСКИЯ КОШЕР
Жуженето се засилваше и ставаше направо непоносимо. Но странно защо момчето не усещаше досега с опасните насекоми. Внезапно шумът спря и там се появи една ръка. Беше отрязана. Момчето се ужаси. Беше неговата собствена. По дяволите! Какво търсеше тя тук! До нея имаше ...
  301 
Нилара
–Лион, искам да ми докладваш за всичко случило се най-подробно.
Генерал Вилемира Краева не можеше да си намери място от гняв. Твърде неочаквано, твърде бързо се развиха събитията, които събраха висшите кадри на армията в кабинета на временно изпълняващата длъжността върховен главнокомандващ в ...
  636 
Предложения
: ??:??