14 694 резултата
Тиха вечер…
Пуста улица….
Сам човек…
Джакопо!
Художник! ...
  769 
КАЛИН
Ноември. Денят се прокрадваше в гъстата студена мъгла, но още беше тъмно. Далечен лай на куче събуди глутницата и тя поде настървено. В градинката до храстите, голямата купчина от юргани, парцали и кашони се размърда. Показа се първо момчето - юноша. Помогна на баба си да стане, надигна се и м ...
  1154  11 
Среднощна разходка с моя най-добър приятел....
ІІчаст
Един прекрасен ден реших да купя на Рекс намордник. Отидохме до зоомагазина и му взех един. Сложих му го на муцунката, и - о, боже - той, милият започна да се опитва да го свали с лапичка. Тогава седна на задните си крачета и заплака. Заплака с е ...
  1016  19 
- Престани! Нямаме какво ново да си кажем!
- Сигурна ли си, Тео?
- Напълно! И запомни – повече не ме интересуваш!
- Тео...
Настана миг неловко мълчание. Тя го наруши, изплашена от тишината: ...
  879 
Бели орхидеи
Последното, което се чу, бе оглушителен трясък. Женски писък раздра тишината, а ярката светлина изведнъж угасна. Секунди... частица от секундата се оказа фатално непоправима и достатъчна, за да ги отведе в мрака и всепоглъщащата тишина…
Докато колата пушеше и се открояваше сред празното ...
  988 
Когато една убийца се почувства самотна.
Кървавата Мери.
Мирис на нафталин и остарели истории
Ето ме пак тук, в старата къща на родителите ми. Странно е. Тишината. Ужасът. Мирисът на смърт. Бавно бутнах вратата, която скрибуцайки се отвори и върна всички спомени, който така старателно се правех, че ...
  1176 
Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминав ...
  1193  22 
Покръстването на българите
В лето 865, след дълги консултации и лавиране между Унията и Църковния престол в Константинопол, цар БорисІ излезе пред народа си и даде волеизявление на дълбоко обмисленото си решение.
- Категорично, всецяло и общодържавно, всеки населяващ постоянните граници на българско ...
  1830  14 
Днес тя беше решила да бъде различна - да остави настрана уроците и задълженията и да се позабавлява с връстниците си. В училище беше най-добрата ученичка във випуска. Винаги се стараеше да има най-добрите оценки във випуска. Не учеше заради мнението на родителите или за одобрението на учителите, а ...
  989 
Мелсе засмя и късата ù черна коса щръкна още по-шантаво във всички посоки, защото най-неочаквано нечии ръце весело я разрошиха...
- О-о-о!! Децата!!
- Кока-колите дойдоха! - засмяха се всички и забърбориха с новодошлите на масата тийнейджъри...
Те винаги идваха в най-неподходящото време и връщаха на ...
  889  12 
Прочети, преди да напълниш ваната
Наръчник за оргазми
- Хайде, идвай, салатата е готова!
- Ей сега, само минутка ми дай, скъпи.
- Ама аз докога ще те глезя? Всичко съм ù приготвил на принцесата, а тя! Я, аз да видя какво правиш толкова дълго време на компютъра, та не идваш при мен. О, какво е това?! ...
  1803  27 
Беше късна есен. Идването на студената зима беше осезаемо. Нощите ставаха все по-студени и лишени от живот. Не ù се искаше да остава сама в тъмната и неприветлива къща в гората, но нямаше друг избор - вече можеше да се прибере единствено там. Огромните стъклени прозорци, вместо врати, подсилваха при ...
  887 
Среднощна разходка с моя най-добър приятел...
Не е чудно, защо наричат кучето, “най-добрият приятел на човека”. Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи. За собствениците на кучета, нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка в свежа про ...
  1107  19 
И тоя случай не ми излиза от главата.
Преди години се завръщаме от един наш конгрес.
Свършиха споровете. От време на време едва не се хващахме за гушите. И все за едно. Какво е това изкуство и как да го майсторим?
Не се смей! Ако знаеш колко време сме загубили през годините да си чешем езиците и то ...
  725 
Седя на стола и пропъждам тъмнината. Пъдя и съня - и без него мога да живея.Седя на стола и мисля хиляди неща – глупави, лъжливи и определено не толкова истински, колкото ми се иска. Има демон в душата ми, обвит в облаци дим. Демон, вплел се в стомаха ми, просмукан в кръвта ми, вгнезден в сърцето ми ...
  1619 
Едва изкара нощта. След скандала с жена си, не можа да заспи. Въртя се, мята се. Накрая скочи от леглото без да светва и нахлузи чехлите. Лепна парещо чело на прозоречното стъкло и се загледа навън. Пак валеше. Вдъхна дълбоко никотинов дим и примижа.
Дяволите да го вземат. Криво му беше. Ама и жена ...
  1200 
Абе, художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш, така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.
Вече няма къде да събирам шедьоврите си. Само по таваните не съм накачил картини. Трупам, трупам и се спъваме в тях. Трупам, защото никой за нищо не ме бръсне. Никой нищо не купува. И ако все още не съм се от ...
  801 
През 1994 се отбих до Индонезия. Айде стига бе, Милчо, ще си кажете сега. Стига с тия фукни, там бил, онам бил… и кво от това? Ами какво, жив съм, ще ви кажа, Тротц дем!
– въпреки всичко т.е. От тия с, които бях там - двама от тях вече ги няма, а аз въпреки, че при това спах с богомолка съм жив, все ...
  1322 
Петъчен лов
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...
  1375  16 
Тъмната нощ обгръщаше малкото градче, разположено само на няколко километра от мегаполиса, където животът кипеше в този късен час на нощта. Гъста лепкава мъгла обграждаше всяка сграда, всеки предмет, всяко дърво, до което се докосваше. Люлката на детската площадка се поклащаше лениво, заради лекия п ...
  736 
И всичките забравени души са ей там, в другото гробище.
Забравени, отлъчени, отритнати и никому ненужни. Едва ли някой някога ще реши просто да ги посети. Но те стоят там и чакат. Безропотно и много търпеливо, по простата причина, че ако не чакат, няма с какво друго да запълнят времето си.
Преди да ...
  887 
Копаем с Мито вече час. Нагрочило се бе още следобед, вечерта облаците се изпразниха над града, отидоха да презаредят и отново се върнаха. Гъсти и мазни потоци пълнеха канализацията по улиците с вонята на изгниващото лято, отичаха се към Дунав. Всеки момент, ония говеда там, отгоре, щяха да ръснат м ...
  1396 
Всичко е тъмно - всички стаи са обгърнати от непрогледен мрак, но без една...
Аз съм в тази стая с хората, от които най-много зависех, заради състоянието ми и най-вече заради крехката ми възраст - родителите ми. Този път злото беше предначертано, този път единствената светлина е искрящо бяла и прони ...
  1273 
Валеше сняг, всичко бавно се покриваше с малки съвършено бели и бляскави, но коварни снежинки. Изящни и излъчващи “лукса на природата”, те представяха перфектното в студенината. В мрака пустите и глухи улици, озвучавани само от лай на кучета, бялата гора и цялата луна образуваха вледеняващата картин ...
  1017 
Стана така, че към края на юни, или началото на юли, със сигурност беше точно два дни след като проведох онзи телефонен разговор, на Чефо майка му и баща му, барабар със сестра му, заминаха за Гърция, а него го оставиха да учи за кандидатстудентския. Същата вечер у тях имаше купон. Имат голям апарта ...
  1688  11 
-Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.
-Ти, - викам, - отде знаеш, че е спец? Те всичките се пробутват за такива. Има ли по-фукливо и по-лъжливо нещо от адвокат. На тоя, дето съм го наел, ми иде да му с ...
  648 
Измислена история за измислен образ
на Д.Х., с благодарност
Това е история, която никога не се е случвала. Може-би дори някой болен мозък я е измислил под въздействието на успокоителни. По-важното, обаче, е, че тя не е невъзможна. Ето как започнало всичко.
Някаква жена се събудила много рано на един ...
  3324  14 
Не си броях оргазмите. Изкушаващото преди занимание, сега ми стана тегаво. За една нощ ме люби пет пъти без да заспи или да пие хапчета. После вече не броях, само се наслаждавах на полета. Защото ме... караше ме да литна, да се извися над града и отгоре да се наблюдавам колко съм щастлива.
На почти ...
  815 
От няколко месеца сме новодомци.
Нанесохме се едновременно с трийсетина семейства.
По-голямата част от тях са бивши собственици, живели дълго на това място, докато им съборят къщурките и се познават. Ние сме нови. Само няколко семейства. И сме непознати. Другите знаят за нас от чули-недочули, разбра ...
  674 
По-рано беше пристигнал Сянка, измърморил едно "добро утро" и след като извадил от раницата си бутилка вино и няколко вида хрупки, се разпльокал в един от фотьойлите с чаша топъл шоколад в ръка. Гар Ван първо бе изхъмкала неопределено под нос, същевременно хвърлила един поглед към слънцето, което тъ ...
  540 
С душата на дете_________________ Дневниците са едни от малкото неща, които остават незасегнати от времето. Неизпепелени от все поглъщащият огън. Чувам клишета навсякъде. Чета за тях по книгите, виждам ги всеки ден със собствените си очи. Недоизречени думи, недоизказани чувства, напразно пропиляното ...
  877 
ПЕПЕРУДЕНОТО ЯТО
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Никой, никъде не е казал, че един ден, който е започнал добре, трябва да завърши по същия начин. В една такава шантава и дъждовна вечер Борката и жена му пак се поскараха. Но този път – жестоко. Борката сгъна малко дрешки. Гушна личния си котарак Цеко. Пък ...
  1045  11 
Февруарският вятър танцуваше бос по улиците на големия град. Подхващаше шапките на забързаните пешеходци и те уплашено ги притискаха. Вечерта приближаваше, да открадне и малкото топлинка на деня, а студеният пакостник танцуваше все по-бързо и яростно. Улиците опустяха, дори помиярите притихнаха, мир ...
  1626  24 
... Той я погледна в очите и се усмихна:
- От какво те е страх? - попита и хвана ръката ú.
- Ти не можеш да ме обичаш, не можеш да бъдеш с мен. Аз съм толкова обикновена. - каза тя и сведе главата си. Една сълза падна върху обувките ú и тя потрепна.Той обви ръцете си
около нея. Искаше я. Искаше я са ...
  1003 
Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усети ...
  1375 
Разправят си бабите.
Стоят на припек и си разправят.
Какво ли не си измислят?
Сега си разправят за гугутките на балкона. Кога дошли, откъде дошли, защо дошли? Защо все пред тоя балкон кацат?
А там, зад тоя балкон, доскоро живееха двама старци. Техният свят беше затворен в апартаментчето на втория ет ...
  726 
Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...
  1173 
На Ифф
Лилави стени – тъмно лилави. Хората ги потискат, мен ме вдъхновяват. Налепени са целите със снимки, текстове, статии, рисунки. Пълен ужас за подредената счетоводителска душица на съквартирантката ми. Която липсва между другото – Бог да благослови съставителя на програмата й. Освободи ме от пр ...
  1240  14 
- Такааа - потри ръце Гар Ван. - С какво разполагаме?
- Две бутилки вино, три пакета хрупанки, кана вода, купичка - докладва Ко Та Рак. - И едно плюшено мече.
- Плюшено мече ли?! - учуди се сенчестата. - Но за какво ни е?
- Не зная - сви рамене котакът. - Имаме си го, а и ти попита с какво разполага ...
  473 
Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...
  2036 
Предложения
: ??:??