14 656 резултата
Анахронизъм
"Седнала съм в клоните на едно прекрасно, току-що разцъфнало дърво. Аз вече съм стара. Така казват внуците ми, но защо не искам да им повярвам? Въпреки годините, които са надвиснали като тъмен облак, въпреки бръчките, безжалостно оставили печат върху лицето ми, аз не мога да се примиря с ...
"Седнала съм в клоните на едно прекрасно, току-що разцъфнало дърво. Аз вече съм стара. Така казват внуците ми, но защо не искам да им повярвам? Въпреки годините, които са надвиснали като тъмен облак, въпреки бръчките, безжалостно оставили печат върху лицето ми, аз не мога да се примиря с ...
1266
4
Минава десет часа - почти обяд е. Слънцето отдавна се е показало, но аз обичам да спя до късно, нямам си друга работа. Включвам компютъра и търся любимата си игра. Пак някой е подреждал десктопа. А, ето, намерих я. Всъщност компютъра е на леля ми и тя винаги се сърди когато седна пред него... жени.. ...
1012
5
Поляната в подножието на планината спеше. Нощта я беше завила със студеното си одеяло и лекият вятър носеше сънищата над нея. От сивите облаци се сипеше сняг. Бавно – бавно белите птици снежинките се носеха из въздуха като че ли в тях се бе породило напрежението на млади актьори, излизащи за първи п ...
831
1
Качих се в автобуса с обичайната си бодра крачка и слънчева усмивка. Не мислех за нищо, просто ми беше готино и някак свежо предвид настъпващата пролет. Нямаше свободни седалки и трябваше да седна до една жена. Беше на средна възраст, скромно, но стилно облечена. Дрехите й бяха черни, траурни, от тя ...
3742
5
Две секунди тишина и следващата песен започва с китарно скърцане. В колата е топло, а навън валят ръждиви листа откъснати от октомврийския вятър. Тази вечер температурата ще падне до 5 градуса. Студена седмица отмина и повечето гъски и лебеди отлетяха към южните щати.
Чикаго през есента. Красив звяр ...
Чикаго през есента. Красив звяр ...
860
6
То какво ли още има да се пише след като прочетох как хубаво е описала срещата Феичка. Ама тя е добричка, а аз съм обективна.
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва щ ...
Хич не съм мислила какво ще облека, какво ще кажа. Казах си, ако е писано, ще отида, ако ли пък не, здраве. Така не се и разочаровам, защото нищо не очаквам, каквото трябва щ ...
1683
23
Близо до Крумовград има малка джамия. Кацнала като бяла птица в прегръдките на планината, тя просветва сутрин на слънцето и се усмихва на любопитните облаци. Мястото е красиво, тихо и девствено. От всички страни, като зелени ръце, хълмовете са подпрели религиозния храм нежно. Гледам и вдишвам въздух ...
1006
17
- Така, какъв ти е планът за действие? - попита го Филип.
Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.
- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. ...
Кристиян се беше изправил и крачеше из стаята.
- Първо да ти кажа някои неща за Васил - той никога не е сам и затова смятам, че именно самотата е неговата слабост. Той е много общителен, умее да завързва връзки и да ги използва за свои цели. ...
835
Една споделена любов
За Моника този ден беше като всички останали - само малко по-студен може би. Месецът беше такъв, какъвто е бил миналата година по същото време. Какъвто ще бъде и следващата.
Февруари. А датата, аналогично на месеца, беше четиринадесети, както предната година, както идната, както ...
За Моника този ден беше като всички останали - само малко по-студен може би. Месецът беше такъв, какъвто е бил миналата година по същото време. Какъвто ще бъде и следващата.
Февруари. А датата, аналогично на месеца, беше четиринадесети, както предната година, както идната, както ...
1398
2
Събуди се от бясното туптене на сърцето си. Беше сънувала кошмар, който за момент я накара да загуби всякакво чувство за ориентация. Огледа се наоколо. До себе си видя мече, което и помогна да се върне в реалостта. Спомни си коя е. Казваше се Мария и беше само на 14 години. Затвори очи, опитвайки се ...
819
1
"Нека Вуте да е по-зле" (бисер от българските народни премъдрости)
Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ран ...
Този започна да ми танцува по нервите. Бил някой си господин Л. Отначало купи на комшията двора на безценица - всичко шест декара - и веднага го огради с висока ограда, сякаш не е б.г. вилен имот, а някаква непристъпна крепост от ран ...
1014
6
1.
- От тук нататък всичко е в твои ръце - казва Кух Че Реп.
- Добре - съгласява се Гар Ван - Тогава ще изтичам да си ги измия.
---------
2. ...
- От тук нататък всичко е в твои ръце - казва Кух Че Реп.
- Добре - съгласява се Гар Ван - Тогава ще изтичам да си ги измия.
---------
2. ...
618
1
На границата между Деня и Нощта - неутралната зона.
Ти си сам на калната улица...
Хората храчат отгоре ти, подритват те и отминават.
Ти си позор за обществото. Нищо.
Само след един час градът щеше да заработи с ритъма на прилежен работник. Слънцето вече изкачваше небесната стълба и се надяваше да на ...
Ти си сам на калната улица...
Хората храчат отгоре ти, подритват те и отминават.
Ти си позор за обществото. Нищо.
Само след един час градът щеше да заработи с ритъма на прилежен работник. Слънцето вече изкачваше небесната стълба и се надяваше да на ...
967
2
Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -поми ...
926
2
Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...
900
6
Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...
1120
4
Възрастната жена седеше пред отворения прозорец, загледана в пейзажа, който се разкриваше пред очите й. Беше сама. Всички бяха забравили за нея и тя започна да разсъждава на глас:
- Когато си млад, чертаеш планове за бъдещето. Всичко ти изглежда реално и постижимо, имаш надежда и сякаш няма нищо, ко ...
- Когато си млад, чертаеш планове за бъдещето. Всичко ти изглежда реално и постижимо, имаш надежда и сякаш няма нищо, ко ...
1452
3
Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...
1158
7
Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...
1025
2
- Всеки ден, всеки час и дори всеки миг е уникален и неповторим, затова трябва да подхождаме към тях като към такива - казва Гар Ван, отпива и поставя купичката с вино пред следващият в кръга.
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...
646
4
Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това н ...
- Ако имаше брат, това н ...
1394
14
Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Объркан ...
993
1
2
Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Око ...
От въздуха Око ...
643
Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и зато ...
1272
3
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...
899
Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толк ...
1053
6
Тракторът, с който Ники обработваше земята, беше много стар. Почти всеки ден се налагаха ремонти, а времето никак не беше склонно да го чака. Опитваше се да не се подава на отчаянието и да е все същото усмихнато момче - каквото го познаваха хората в селото. То не, че останаха много хора там. Но пък ...
1118
3
Конкурс за нова съпруга
Разделихме се с Пенелопа по взаимно съгласие. Адвокатът и пледираше за два милиарда в зелено, но накрая кандиса и на един милиард плюс замъка в Бевърли Хилс, един доста поолющен Бойнг и десетина вили по различни краища на света, за да могат бившата съпруга и бившата тъща да п ...
Разделихме се с Пенелопа по взаимно съгласие. Адвокатът и пледираше за два милиарда в зелено, но накрая кандиса и на един милиард плюс замъка в Бевърли Хилс, един доста поолющен Бойнг и десетина вили по различни краища на света, за да могат бившата съпруга и бившата тъща да п ...
1329
9
Мразя да тичам, тоест не толкова мразя, колкото ме мързи... то и "мързи" не е точното определение, а по-скоро скучно ми е. Да, точно така - скучно ми е. Странно е да ми е скучно да извършвам еднообразно многократно повтарящо се физическо действие при условие, че практикувам дисциплина основното, в к ...
689
Гар Ван влиза в бараката зад къщата на Кух Че Реп, която от тук нататък ще наричаме просто "Бараката", където се помещава неофициалната квартира на Околийският шах клуб* и застива на вратата със слисване трета степен. В същото помещение се провеждат** репетициите на "Още неназованата музикална банда ...
605
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...
1032
1
Пролог
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
1186
Беше средата на февруари. Зимата не беше студена, почти нямаше сняг. В този ден слънцето се бе показало и светеше толкова силно, че хвърляше ярък сноп лъчи върху циментовия под на болничната стая. Жените в стаята се бяха отдали на следобедната си почивка. Тишина, безкрайна тишина. Тя искаше да бъде ...
1279
2
Един ден Ко Та Рак и Но Щен Вълк успяват да хванат Кух Че Реп натясно и го изкрънкват да ги научи да играят шах. За целта ползват старото табло на Реп, което е в бараката зад къщата му заедно с всички останали вещи, които не използва, но не иска да изхвърли. След като обяснява правилата и целта на и ...
746
Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
1801
1
Купих си любов в голям кашон. Оказа се любов на части. При опита да ги сглобя разбрах, че някои са несъвместими с други. Не стига това, ами една от тях полях с кафе, друга пък се оказа ръждясала! На трета се порязах и се отдръпнах инстинктивно. Капка кръв изсъхна на горещата метална повърхност.
Сега ...
Сега ...
1234
2
Слънчев лъч бавно нахлу в бялата стая. Теодора отвори очи. Новият ден започваше в психичното отделение... И тогава си спомни отново съдбата си. Две сълзи се появиха на пъстрите й очи. Замисли се за оставеното й под надзора на съпруга й дете. Прехапа устни и ритна кушетката. Много й се искаше да се в ...
828
Но Щен Вълк сладко спинка на новата си пухена възглавница излегнал се на шарена сянка край Съвсем Малкият Вир, когато... се разнася протяжен вой на гайда някъде наблизо. Вълк отваря гуреливи очи и с мътен поглед успява да фокусира Кух Че Реп на отсрещната страна на вирчето.
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
766
2
Беше бяла мразовита зима преди месеци, години, а може би дори векове. Дърветата отново бяха облекли белите си одежди. Сивото свъсено небе беше надвиснало над студения, мрачен град. Когато слънцето проникваше през гъстите облаци, то се отразяваше в кристалчетата по клоните на дърветата. Тя седеше сам ...
899
1
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...
1200
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
