14 730 резултата
Неусетно дойде и краят на учебната година...малко по-различен .
Възпитанниците на Училището по възрастови групи, демонстрираха не само способностите си в науката ,.но и постижения в спорта, пред всички родители...
Момчетата спечелиха едно първо и две втори места в плуването индивидуално и в щафетата ...
Възпитанниците на Училището по възрастови групи, демонстрираха не само способностите си в науката ,.но и постижения в спорта, пред всички родители...
Момчетата спечелиха едно първо и две втори места в плуването индивидуално и в щафетата ...
1346
2
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ШЕСТИ, ГОВОРЯ СИ С ХЛЕБАРКА
Понякога си мисля разни неща, направо много шантави, но какво да правя , казах ти, че живея сама. Но не споменах, че това ми харесва, колкото и да не ти се вярва. По едно време ме бяха нападнали хлебарки, напаст повсеместна, въпреки че изследвах всички възмо ...
Понякога си мисля разни неща, направо много шантави, но какво да правя , казах ти, че живея сама. Но не споменах, че това ми харесва, колкото и да не ти се вярва. По едно време ме бяха нападнали хлебарки, напаст повсеместна, въпреки че изследвах всички възмо ...
674
1
3
Скъпа, каза той, ще взема да направя едни кюфтета за гостите. Какво да му мислим – кюфтета, бира, залязващо слънце, ние на люлката върху терасата…
Кюфтета ли? – вдигна вежди тя – Хм… Може. Само да са нормални…
Какво значи „нормални“? – учуди се той не за първи път и пое по очертания познат коловоз – ...
Кюфтета ли? – вдигна вежди тя – Хм… Може. Само да са нормални…
Какво значи „нормални“? – учуди се той не за първи път и пое по очертания познат коловоз – ...
376
5
8
Очите й привикваха към тъмнината.
- Пиер, ако светнеш да разгледам,няма да разваля магията ,нали... После ще затворя очи, а ти ще загасиш....така може ли
Светнах и се засмях
- Призрачното е в играта на светлината и сянката, подкрепено с музика..
- Мога да пипам нали... Чудно, статив за рисуване,.. з ...
- Пиер, ако светнеш да разгледам,няма да разваля магията ,нали... После ще затворя очи, а ти ще загасиш....така може ли
Светнах и се засмях
- Призрачното е в играта на светлината и сянката, подкрепено с музика..
- Мога да пипам нали... Чудно, статив за рисуване,.. з ...
646
3
Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Кр ...
1684
6
19
Слънцето още не смееше да надникне в прозореца, когато Марин се надигна. Онова жълто кълбо може да се крие от него, но той е длъжен да бъде на поста си.
А навън просто започваше нормалният ден. Обикновен. Марин не знаеше какво е делник, какво е празник, откакто се пенсионира. Не, че преди им беше по ...
А навън просто започваше нормалният ден. Обикновен. Марин не знаеше какво е делник, какво е празник, откакто се пенсионира. Не, че преди им беше по ...
907
2
6
И се заредиха монотонните дни...
Сутришен тоалет,.. дежурната усмивка-маска,... вземане и докарване на децата,.. извънкласни занимания с тях,...щуране из къщи като муха без глава...сън...и отново същото...
Е , веселите моменти бяха пак виждането ми с Мишел,.. макар и краткотрайно, с обещаващи усмивк ...
Сутришен тоалет,.. дежурната усмивка-маска,... вземане и докарване на децата,.. извънкласни занимания с тях,...щуране из къщи като муха без глава...сън...и отново същото...
Е , веселите моменти бяха пак виждането ми с Мишел,.. макар и краткотрайно, с обещаващи усмивк ...
980
3
Днес празнуваме Деня на Детето ... Та - да се похваля с моят подвиг .. 🙃😳
В Западния Парк на 1 юни , някъде около 1964 година, организираха страхотен детски купон - раздаваха на всяко дете безплатни талончета с които можеше да се поглезиш на Виенско колело, Въртележки, Парзалки, други щурави места.. ...
В Западния Парк на 1 юни , някъде около 1964 година, организираха страхотен детски купон - раздаваха на всяко дете безплатни талончета с които можеше да се поглезиш на Виенско колело, Въртележки, Парзалки, други щурави места.. ...
502
1
8
На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашк ...
Остави чашк ...
379
1
6
Слънцето все така ярастно препичаше, а беше вече осемнадесет часа след обед. Бях изхвръкнала с голямо нетърпение от офиса и вече стоях на спирката. Озъртах се да видя приближаващият се автобус, но от него нямаше и следа. Забих поглед назад. Имаше статуя на отворен куфар от гранит, в който се мъдреха ...
574
5
9
Лежах като пребит....
Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...
Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..
Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събе ...
Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...
Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..
Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събе ...
935
6
Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...
839
2
8
По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...
1356
6
16
– Привързана ли си към дърветата?
– Да. Не е нещо необичайно. Много хора ги обичат. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че дърветата ще заменят хората? Те ще ни наследят и ще заемат нашето място.
Клифърд Саймък, „Магистрала на вечността“
Едни отиват, други се връщат, а моята работа е да им показвам път ...
– Да. Не е нещо необичайно. Много хора ги обичат. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че дърветата ще заменят хората? Те ще ни наследят и ще заемат нашето място.
Клифърд Саймък, „Магистрала на вечността“
Едни отиват, други се връщат, а моята работа е да им показвам път ...
547
2
12
– Ела с мен да ми помогнеш – каза Мария на дванайсетгодишният си син Галин.
– Мамо! Нали ти казах, че ще излизам с приятели!
– Трябва да почистя един много голям апартамент. Ще ми е нужна помощта ти. Иначе няма да се справя навреме и ще закъснея за следващата работа.
Галин сведе глава. Не искаше да ...
– Мамо! Нали ти казах, че ще излизам с приятели!
– Трябва да почистя един много голям апартамент. Ще ми е нужна помощта ти. Иначе няма да се справя навреме и ще закъснея за следващата работа.
Галин сведе глава. Не искаше да ...
933
1
Ох, отново предизвикателство....
Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...
Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А ...
Добре, че имах маркови костюми от ''ония години '',.. натъкмих се, погледнах се в огледалото в къщи, харесвам се,.. щом аз се харесвам ,какво остава и на другите да ме харесат...
Купих два букета червени рози с пет и седем на брой,.. изтупан като новобогаташ с Ауди А ...
1444
7
Юмпе съм аз, къзъм, Юмпето от Кадънка. А то все – старицата с мантото, та старицата с мантото. Че каква старица съм аз? Направо съм си баба! Тъй ми и викат – баба Юмпе от Кадънка. Ей го де е нашто село, на един хвърлей път от Кърджали. Носим ние манта, и в студ, и в пек, адет1 си ни е. И шалвари нос ...
886
4
Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, диско ...
854
9
38
Скърцането на вратата ме разбуди...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...
Кирия Ефи по къса нощничка в рамките на вратата....
Скочих като ужилен, какво ли е станало,.. заспал ли съм дълбоко и не съм чул...
- Петро, студено ми е,... искам да се стопля при теб - изрече тя със заплакващ се глас - Студено ми е Петро,...искам да се стопля пр ...
736
3
Готино име за разказ, а?
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
Сам го измислих. Не разказа, името.
Отидох до фин-тех парка да го видя. Беше хубаво. А и денят бе един такъв – очарователен и досаден като съпруга. Печеше ярко слънце, ала навсякъде се лееше вода – изпод земята излизаше. Един дресиран бял гълъб показваше уменията си, като ле ...
494
1
3
В коридора ме присрещна копелата с химикал и лист в ръка
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,. ...
- За телефонния номер, Петър....- смотулеви тя
- Вярно, щях да забравя - разсмяй се - Ако кирията не се обади, обади се ти, няма да сгрешиш...
Пристигнах при Соня, милата тя ме чакаше с трепета на налюбена гимназистка...
Предадох й разговора,. ...
504
6
Мълчешком избягах от къщи, така да се каже, вървях бавничко побутвайки велосипеда
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
разглеждах къщите из квартала ,...Като, че ли нищо не се е променило,...или така си мисля, защото все не намирах време да пообиколя из уличките....
Ето я къщата на кирия Соня,... все така подреден двор, сякаш току що с ...
1042
10
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
779
7
20
– Ако стана, ще е хубаво. – Нямаше вид на човек, който желае да става. Беше се отпуснал върху стола по такъв начин, че беше изключено да проявява искрено желание да се мръдне от там. Но продължи да настоява, сякаш имаше особено значение за него да му вярват: – Ще е много хубаво, дявол да го вземе.
Н ...
Н ...
358
2
5
Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени прежде ...
583
4
Тишината се стичаше по стените, лепкаво натежала и безцветна. Прииждаше еднообразно и разтегливо плъзгаше сгъстената си пяна в ръждивия следобед. После глухо потъваше в гънките на мозъка му и нахъсано задълбаваше в тях. Идеше му да изкрещи. Да я срути в краката си и да натисне досадната ѝ физиономия ...
1593
15
60
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
390
3
7
Нежен и игрив, весел сноп слънчева светлина се разшава из разхвърляното бюро на прокурор Стоянов. Той присви очи и проследи произхода на лъча между клоните на раззеленяващото се дърво. Слънцето беше пробило облаците като куршум мозък.
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
– Навсякъде е пълно с провокатори – измърмори. – Човек не може да ...
561
2
7
Продължаваше да говори. Беше като навита пружина. Нямаше да спре, докато не изговори всичко и пружината не се развие докрай, докато не излее натрупалата се жлъч и разочарование. На Милан му оставаше само да слуша и да мълчи. Ако се опиташе да възрази или да се оправдава, щеше да стане по-лошо.
Пък и ...
Пък и ...
505
2
10
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
379
4
11
Не е шега, а преживяно!
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
“Човекът е човек, когато е на път…”- все това повтаряше моят колега Гошо Днешния, когато ни агитираше да се запишем на поредната екскурзия, която той организираше. Много мъдрости знаеше и девизи имаше, та този му прякор идваше от “Не оставяй днешната работа за утре”... Като с ...
1422
7
30
Прибра се по-рано. Гореше от нетърпение за довечера. Неповторимият осми. Техният ден.
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
Нито частица от блясъка му не беше се изгубила въпреки годините. Спомни си как, нагласени в почти единствените си празнични дрехи, в шумна компания от приятели, с последните си пари, нехаещи за последващия глад, се ...
496
11
Беше третият ден след Великден, някъде след полунощ. Кукувичката на старинния часовник току-що бе отброила три кукания. Навън времето с нищо не показваше, че е пролет. Имаше снежна веявица и наскоро нацъфтелите клони на овошките се гънеха под мокрия сняг.
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
На леглото лежеше немощно мъж. В плетения ра ...
1162
10
Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител
- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..
- Петро, любов моя,.. ...
803
3
Когато пристигнахме в София, останахме за малко вкъщи, а след това реших, че аз ще откарам Светлин в клиниката.
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
- Много е хубаво, че си се научила да шофираш. – рече ми той. – Аз така и не взех книжка.
- Можеш да вземеш на по- късен етап, ако искаш.
Той замълча, вероятно мислейки си за всичките важн ...
766
1
/из дневника на Петя Йорданова, пионерка от четвърти г клас/
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
Ден първи.
Вече съм голяма…
Приеха ме в пионерската организация. Е, всички от класа ни приеха, но мен специално. Другарката дружинна на мен първа върза червената връзка. А после и на останалите.
Синята прибрах грижливо в чантата. За бъдеще ...
1208
1
10
Гледахме се с интерес,... какво пък , не се ли харесахме отведнъж у тях...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...
- Знаеш ли, сподели ми, че искала да купи кола на сина си - започна отново равномерно Зои - А й трябвали около 2 - 3000 евро,...иначе редовно пуска пари на децата си, грижовна майка....Не били читави деца, спомена веднъж, гот ...
872
3
Видях го!-извика Паулина - Видях го... мъж скочи от моста!- повтори и посочи нататък с крехка, бяла ръка. С другата придържаше капела върху главата си, защото днес вятъра покрай реката бе твърде силен. Мъжът до нея, Матей, сега се наслаждаваше на шията и на кичурите й коса, руси и тънки като паяжини ...
2312
Погледът ми се зарея отново някъде,...машинално хващах чашата с фрапето,...отпивах през сламката глътка,...натъкмявах чашата на равно, все едно масата бе крива...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...
Отидохме с автобуса на гости на '' най-голямата ми приятелка ''..
Посрещна ни обаятелна и мила госпожа,.. истински ми се зарадва,.. оглед ...
1116
4
Получи световъртеж и се наложи да извика Спешна помощ. Мия не беше от страхливите. Дори почака известно време в легнало положение, за да отмине, но пристъпите се повтаряха. Чувстваше се ужасно – големият прозорец тръгваше надясно и обикаляше стаята. При ставане, при лягане, дори само при промяна в п ...
762
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
