4 238 резултата
Портокали!
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...
1084
Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърш ...
1127
3
4
Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...
910
Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше ...
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше ...
707
1
9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на ...
535
– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...
Борил ме изгледа възмутено:
– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е ба ...
1558
5
2
8
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...
В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, н ...
462
– Колко струва една вечер с момиче като Кали, Бори?
Борил махна с ръка:
– Не е правила това, не се вкарвай във филми.
– Десет хиляди са страшно много пари просто за подаръци на 17-годишно момиче, знаеш го.
– Не са чак толкова много, зависи от портфейла. ...
Борил махна с ръка:
– Не е правила това, не се вкарвай във филми.
– Десет хиляди са страшно много пари просто за подаръци на 17-годишно момиче, знаеш го.
– Не са чак толкова много, зависи от портфейла. ...
870
3
4
7
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...
Старата Аманда е починала – съкрушителна новина за жителите на китното селце, свикнали с присъствието ѝ. Всеки научаваше по нещо от нея. Думите ѝ – благи, свежи и мъдри – облагородяваха мисълта на младите, които трябваше да вдигнат това място от калта и да го понесат на ръце към по-светли времен ...
503
1
1
След два дни някой звънна на вратата ни в 7 сутринта, отворих и видях Борил сам, показа ми един плик:
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по тов ...
– Нося от ония кроасани, от оная фурна до прелеза. Сори, че не се обадих, ама викам да не събудя Бори. Ти каза че ставаш рано и...
Погледнах го много изненадано, точно него не очаквах да видя по тов ...
982
5
4
След двайсет минути каране пристигнаха. Замъкът е изграден от син камък със зелени черти по него, които светеха в тъмното. След като слязоха, пред входа ги чакаше Забвимии. Той е облечен с грандиозна роба в червен цвят. Също така носи и златна корона, която имаше в центъра си магически камък.
– Добъ ...
– Добъ ...
1268
След месец Калина се върна с татуировка на рамото и аз зяпнах като я видях, беше с потник, започваше лятото:
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...
– Кали! Забраних ти да си правиш!
Тя се стовари на дивана:
– Престани да ме командваш, не си ми майка! На 17 съм, да не е свършил света като съм си направила татуировка?
Въздъхнах: ...
915
5
4
На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...
822
Весели пуканки с комерсиални и церебрални смущения
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...
415
11
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...
493
1
2
Не очаквах толкова скоро пак да се сблъскам със закона. Този път бяха четирима. Явно на края на селото са спирали коли за проверка когато съм се появил аз. Историята се повтори. Единия от тях разбираше отчасти английски, за мой късмет, защото ако го говореше перфектно веднага щеше да проумее какъв а ...
724
4
Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...
1729
6
5
Пътуваха още малко и пристигнаха.
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...
683
Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...
1043
Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...
640
– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...
1512
6
5
Писмо до автора. Таня
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...
1008
3
7
Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...
697
2
Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...
768
На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...
835
С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...
614
Обречен ум
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...
С.Л.
''Парите ли бяха всичко. Секунди на последни терзания раздираха съзнанието му. Определено изкушението бе огромно за бедният му живот, свличащ се към бездната на нищетата. Всичко което обичаше бе на ръбат на масата и очакваше силният замах на неговият избор. Да, парите определено завл ...
636
01,30 – 02,00 часа.
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...
И ние също се замисляме. Охраната се възприема от охраняемите като детайл, като елемент от бита. А това са хора – виждащи, мислещи, правещи си изводи хора. И охраняемите твърде често са били смаяни от количеството данни, които имат за тях охранителите...
Съответно – данни, които ...
606
1
8
00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...
803
1
– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...
1076
6
6
22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...
785
1
2
21,00 – 21,30 часа
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...
Григоров се оглежда. Мястото му е заето. А и аз не мърдам от него. Нека от началото да се разбере кой какъв е. И да стигне до съзнанието му, че е не само гост в собствения кабинет, а и разпитван при разследващия. Свидетел, заподозрян – но не е шеф...
Всъщност, заподозрян не е. Пон ...
668
2
„ти си гад
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...
голяма лоша гад
ама аз съм добричък
и си те обичам
не вдигаш ...
932
5
2
20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...
780
1
Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...
764
Обречен ум
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...
С.Л.
Звуци кънтяха в главата му, седнал на метален стол, необятна бяла стая изпълнена с нищото. Леки сенки се прокрадваха по пода, от нестихващо треперещите му ръце.
Наведената му глава бе изпулила очи вперени в пода, а безчувственият му поглед не се отделяше от бледо студените плочки. Ст ...
650
Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...
728
20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...
1125
6
Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...
1409
4
1
Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...
632
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
