40 835 резултата
БЕЗ КРАЙ
Мъжът, който ме чакаше на пропуски в службата, още отдалеч ми вдъхна странно предчуствие. Имаше познато лице и черни, живи очи.
- Мария? Здравейте! Аз съм Ясен Пламенов, адвокатът на...
(Дявола или по-точно на един паднал Ангел в живота ми...)
- Нещо се е случило с Виктор? ...
Мъжът, който ме чакаше на пропуски в службата, още отдалеч ми вдъхна странно предчуствие. Имаше познато лице и черни, живи очи.
- Мария? Здравейте! Аз съм Ясен Пламенов, адвокатът на...
(Дявола или по-точно на един паднал Ангел в живота ми...)
- Нещо се е случило с Виктор? ...
1244
1
Песента на лудите
Всяка вечер под прозорците ми се събират лудите. Устройват си карнавал с маски на нормалност и грим на ужким разум. Нощ е, а те носят жълти балони и се припичат на слънце. Понякога ги наблюдавам от прозореца си, запалила цигара, вперила очи в луната, а песните им са като вой на хил ...
Всяка вечер под прозорците ми се събират лудите. Устройват си карнавал с маски на нормалност и грим на ужким разум. Нощ е, а те носят жълти балони и се припичат на слънце. Понякога ги наблюдавам от прозореца си, запалила цигара, вперила очи в луната, а песните им са като вой на хил ...
1184
3
Стъмни се и аз започнах да тръпна при всяка мисъл за теб. Виждам те в леглото си, а ти дори не знаеш къде живея. Става ми горещо, а после охладнявам. И това само като си мисля за теб. А ти си просто един ник - едно име без лице, име, което разказва за себе си и дори не съм сигурна до колко това, кое ...
1242
>
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер що ...
>
> Страхувам се, любими, че утре може би ще си отидеш. Не ще го понеса. Не бих могла да без тебе да живея. Просто ми, че те ревнувам, но просто се страхувам, че утре ще си с друга. Обичам те и само това има смисъл за мен. Не бих понесла болката и самотата. Нужен си ми. Разбираш ли? Всяка вечер що ...
850
1
1
Светът през погледа на малкия човек
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. ...
- 1 -
Светът през погледа на кърмачето
Не мога да разбера света на големите. Омазал съм се с някаква жълта каша, пък те се смеят и цъкат: "Я, какво има в памперса!" Кискат се... Хи... хи... хи... Най-приятното е, че ме измиват с топла вода. Само, дето все бързат. ...
1390
5
Забранено за предани съпрузи
Скоро моята съпруга ще има рожден ден. Става на... няколко години и аз трябва да й подаря някакъв подарък, но никаква идея нямам какъв да бъде той.
Някога преди беше по-лесно, но тогава аз самият не бях такъв "никаквец" - така ме обижда жената, когато все някак, но ми е ...
Скоро моята съпруга ще има рожден ден. Става на... няколко години и аз трябва да й подаря някакъв подарък, но никаква идея нямам какъв да бъде той.
Някога преди беше по-лесно, но тогава аз самият не бях такъв "никаквец" - така ме обижда жената, когато все някак, но ми е ...
1008
1
"Баща ти е крадец, знаеш ли?
Откраднал е звездите и ги е сложил
в очите ти!"
Да, никога няма да забравя тези думи! Как се разтапях, щом ги чуех, като шоколад, напечен от слънчевите лъчи... Обичах този човек повече от всичко. Поднесох сърцето си на него, на дявола! Той бе моят дявол. Така го наричах ...
Откраднал е звездите и ги е сложил
в очите ти!"
Да, никога няма да забравя тези думи! Как се разтапях, щом ги чуех, като шоколад, напечен от слънчевите лъчи... Обичах този човек повече от всичко. Поднесох сърцето си на него, на дявола! Той бе моят дявол. Така го наричах ...
779
1
Камелия Мирчева
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си. ...
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си. ...
1953
Скъпо сърце, пиша ти това писмо, за да те помоля за прошка. Едничко си ми, най-скъпо, в гърдите ми туптиш. А аз те нараних. Да, и то не само веднъж, ах, колко много пъти те наскърбих. Съжалявам, за болката, която ти причиних. А тя никак не е малко, зная. Усещам те как кървиш, колко много рани по теб ...
2952
6
Стоя притихнал до теб. Спиш. Очите ти толкова спокойни спят и сънуват незнайни дълбини. Толкова нежни и топли, спящи и отнесени в свят различен за разбиране, свят като нашия, който си построихме. Поглеждам в спящите ти очи и забравям същността си, навлизам дълбоко в твоя сън... колко е красиво. Прес ...
1327
1
В живота си често губим хора или вещи. Губим силите си да продължим напред и да посрещнем новите изпитания, които ще ни постави. Ще ни изправи, за да ни подари това, което не сме открили в изгубеното, което не сме имали възможността да видим. Взима ни онова, което обичаме и за което ни боли след заг ...
703
Беше събота, а часът... трябваше да бъде към 10, но той никога не е толкова, колкото трябва да бъде, та може да е било и 4 следобед.
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върн ...
Валеше (банално, нали?) и плановете ми бяха да остана в леглото поне до обяд, но както винаги става с моите планове, те не се осъществиха.
Нека, обаче, сега да се върн ...
902
2
Истината е само една – никога не си ме обичал. Защо не го признаеш поне пред себе си?
Винаги, когато си ме гледал, си виждал нея. Всичките пъти, в които си ме целувал, ти си целувал нея. Как издържа толкова години да живееш в лъжа? Сега тя е твоето момиче. Дано не я оставиш, както остави мен. Тя те ...
Винаги, когато си ме гледал, си виждал нея. Всичките пъти, в които си ме целувал, ти си целувал нея. Как издържа толкова години да живееш в лъжа? Сега тя е твоето момиче. Дано не я оставиш, както остави мен. Тя те ...
1401
1
Навън е мрачно.
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...
Също като душата ми тогава.
Ще завали. За да отмие мръсотията по прашните улици, за да
изчисти градинката в парка, да заличи последните следи от
идващата пролет. ...
1325
3
ЙЕРОГЛИФИ ВЪРХУ СТОМАНАТА
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...
Надпис върху тати
Това дейто - сребърна утрин,
изработено от достопочтения
Мей-Као за достойния ...
1409
Шумовете от тракането на тъмничаря ме изтръгнаха от уютната прегръдка на съня. Отворих само леко очи, за да се огледам, без да правя много резки движения, защото не исках той да види, че съм станал. Останалите в клетката с мен правеха същото. Но знаех, че на него тези номера не минаваха. Трябваше да ...
937
По улицата беше пусто. Само едно момиче вървеше бавно на някъде. От очите му се стичаха горещи, отровни сълзи. Тя плачеше за един мухльо. Срещна го преди повече от 2 години в една мразовита сутрин. Съвсем случайно стана. После се запознаха, започнаха да се сближават все повече и повече. След време б ...
1339
4
Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...
2417
5
Събуждайки се сутринта в очакване на нещо ново, аз усетих, че ще е още един скучен ден... Не ми се излизаше. Това еднообразие, изпълнено със сърдити и надменни лица, ме убиваше, затова реших да се излежавам пред телевизора. Да, но слънцето толкова примамливо препичаше, че сякаш с всеки свой лъч то м ...
1695
1
В по-голямата част от първото, второто и третото десетдневие, рано сутрин ще преобладава съмнало време. То ще нахлуе от източните райони и впоследствие ще обхване цялата страна. Късно вечер светлината ще се разсее и през нощта над цялата страна ще се задържи тъмно.
Вятърът ще духа откъм парламента п ...
Вятърът ще духа откъм парламента п ...
1452
2
Градинката на баба Цветна
(или как пострадаха розите на Златолюба)
история трета
Март
Месец Март беше към края си. Зима вече се бе приготвила да тръгва и бе вече ред на най-малката и сестра Пролет. ...
(или как пострадаха розите на Златолюба)
история трета
Март
Месец Март беше към края си. Зима вече се бе приготвила да тръгва и бе вече ред на най-малката и сестра Пролет. ...
2479
2
Тишина обгръща вечерния здрач. Като сламено було, нашепващо за лятото. Вятърът разпилява последните нотки на решителност и самоуважение. Избрулва ги от закоравелите ми представи за чест и достойнство. Краде ги от петната на все така търсещо - чакащите идеи и ги излага на показ. Петната са люлякови, ...
749
3
Ако можех, щях...!!! Скъпа, налей по още едно. Бейб, не мога да те обичам. Никога не съм могъл. Не съм искал, скъпа. Не съм те обичал. Мразя те. Не. Не те мразя. Ненавиждам те. Ненавиждам красотата ти. Перфектността ти. Изпий го до дъно, скъпа. Мразя те, защото те обичах толкова силно. Или поне така ...
925
1
Алексия се взираше през прозорчето на самолета и не знаеше какво да каже. Не се чувстваше омъжена, макар формалният й съпруг да стоеше до нея. Беше уморена, защото не бе спала две нощи от притеснение дали делото ще мине гладко, а в същото време изпитваше силно задължение към Нилс, който бе направил ...
1182
2
Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще ...
881
3
Видях я днес. Оживяла е след зимата. Още по-мръсна и мърлява и воняща. Но жива. И весела. Видях я за първи път преди около 6 години. Качи се в трамвая на Красно село. Беше топло, задушно и навсякъде летяха пухчета от дърветата. Не, не я видях. Усетих я. Миришеше ужасно в целия трамвай. На урина. Зас ...
1215
5
Синьо небе.
Реещи се облаци.
И един ангел лети.
Нежно докосва с крилете си птиците.
Грееща усмивка. ...
Реещи се облаци.
И един ангел лети.
Нежно докосва с крилете си птиците.
Грееща усмивка. ...
794
1
Прибирам се пак сам в апартамента, няма те до мен и това ме измъчва. Влизам пак в пустата стая и лягам на леглото и самотата и мрака ме обгръщат мигновено. Това чувство е ужасно и направо ме разкъсва. На вън вали и е студено, което ме кара да се сгуша, за да се стопля. Всяка светкавица прорязва мрак ...
1142
1
П Р И Я Т Е Л С К А С М Ъ Р Т
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...
1436
Калиста влезе в апартамента и се огледа за своята приятелка. Беше събота, 10 сутринта:
- Тами, спиш ли?
- Не... Добро утро.
- Добро е! Снощи пропусна много, че не дойде с мен! Но тази вечер няма да се измъкнеш!
Калиста си съблече палтото и се запъти към стаята на Тами. Тя беше легнала на леглото, гу ...
- Тами, спиш ли?
- Не... Добро утро.
- Добро е! Снощи пропусна много, че не дойде с мен! Но тази вечер няма да се измъкнеш!
Калиста си съблече палтото и се запъти към стаята на Тами. Тя беше легнала на леглото, гу ...
829
Сутрешната слънчева светлина се плъзгаше над света – бавно, красиво и сигурно. Обливаше земята в злато, прегръщаше я, докосваше я за кратки мигове, траещи почти вечно и продължаваше напред към следващия обект, който щеше да се разлее в меката топлина. Малко по малко всичко идваше на предопределеното ...
1575
2
Прерията бе навсякъде. Суха, сбръчкана и червена като кожата на стар индианец. Поне така изглеждаше на самотния ездач, който преминаваше през адската й утроба, яхнал изнурения си кон. Отдалеч си личеше че е свикнал на самотния живот на каубоя. Стойката му бе леко приведена, за да го пази от горещия ...
1024
Ако можех... щях!!! Скъпа, налей още по едно. Бейб, аз съм този, който би могъл да ти даде всичко останало. Не пий повече. Само още едно. Обичам твоите очи. Обичам всичко около тях. Миглите. Веждите. Клепачите. Всичко е перфектно. Ти си перфектна. Обичам косата ти. Обичам да я галя. Ако ще пиеш и та ...
1544
1
Бавно затваряш очи. Унасяш се в сън. Сън на мечтите. Сякаш разперваш криле и политаш нагоре към небето. Размахваш тези криле бавно, очите ти сияят като звезди. Ти виждаш света - спящия, притихнал и свит в къщиците свят. Усмихваш се, нещо сякаш като с перце гали душата ти. Навярно се питаш какво ли е ...
956
1
1
Като че ли съвсем скоро бях малка, а така бързо да забравя как се вадят млечни зъбки. Единственото, което изплува в паметта ми, беше как баща ми връзва разклатеното зъбче с конец и се шегува, че ще върже другия му край за минаващия влак. Аз ревях от ужас, представяйки си как летя със 150 км в час сл ...
2381
7
Знаеш ли какво е да има човек, който мисли денонощно за теб? Знаеш ли какво е да има човек, който е готов да даде живота си за теб; който вижда целия свят в очите ти...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...
1304
Още от самото начало на човешката инвазия в двете Граници (периодът 2100-2113 г.) частта от галактиката, обозначена на повечето карти като BVC-114, си беше спечелила статута на космическата версия на Бермудския триъгълник. И това в ни най-малка степен не беше преувеличено.
Първият кораб, изчезнал за ...
Първият кораб, изчезнал за ...
1361
1
"Аз вярвам в мълчаливата любов -
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...
1115
8
Винаги съм мразила самолетите. Не че не обичам да летя, ама не са ми сигурни някак си. Опънали лъскавите си стоманени туловища на пистата, отдалеч ми приличат на странни същества, които нямат търпение да напълнят търбусите си. Едно ей такова механизирано птиче ме погълна и мен на път за Лазурния бря ...
968
3
Притвори очи от дима. Малко по малко осъзнаваше в какво се бе превърнала. Все още млада, толкова ранима, толкова страдаща, пробождана от сърцето си, желаеща, копнееща, обичаща, нараняваща повече от всякога, повече от всеки друг – себе си...
Мария усещаще болката, поразила сърцето и още мига на запоз ...
Мария усещаще болката, поразила сърцето и още мига на запоз ...
1289
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
