40 781 резултата
Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но лю ...
  16607 
Блестящия разпад
Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на ...
  782 
Няма как да не сте чували историята за “тъжителките на вечната любов”. За ония три жени, които тръгвали от гори и идели в села, а там оплаквали краят на любовта, който винаги неотвратимо настъпвал. Духът унивал, а сърцата се свивали, защото рано или късно, всички разбирали, че трите жени пророкуват ...
  1086 
АКО ...
“...Нека да те има, тук до мен на този свят...”
Посягам към теб като към горски плод – стипчиво е, но истинско... незаменимо с нищо удоволствие. Прав си – изкушенията са затова, за да им се отдаваме.
Вкусвам го насре ...
  1184 
Самота /весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
-Що плачиш?
-Щот съм самотна - викам.
-Върви у НЕТА. Там ша намериш мъж. Ем са ентелегентни, ем разбират ут секс. ...
  912 
Скука / весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
- Що плачиш?
- От скука-викам.
- Върви у НЕТА. Там има игри и забавления. ...
  965 
Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...
  1160 
Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...
  1997 
“You labeled me
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...
  1069 
  1447 
Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...
  1560 
...в началото беше светлината,озарила целия всемир,без дни и нощи,без време,без пътища
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на пове ...
  1113 
Вървиш по заскрежените улици и си мислиш как ли ще прекараш предстоящите празници.Вървиш,мислиш си,но не забелязваш обстановката около себе си.Зимният пейзаж сякаш се е подредил,така че да създаде усещането за абсолютна идилия.Но дали и в действителност е така...
Леко позамръзнал,но и развеселен от ...
  1039 
Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в сол ...
  1379 
- Докторе, защо сте дошли в обителта?
Отец Юродива беше прекъснал поста си и преждевременно напусна параклиса. Душата му все още изпитваше блаженствата на молитвата, но разсъдъкът му вече се бе завърнал тук, в преддверието на манастира.
- Той е болен, отче. Много е болен.
Доктор Меркант се потеше из ...
  1889 
Навън бе студено и неприветно, с малко сняг. Беше започнало да вали снощи, на Бъдни вечер, и изглеждаше, че ще има снежна Коледа, но през нощта снегът спря. Облаци се стелеха по небето, духаше вятър, който оголваше асфалта на паркинга.
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделях ...
  1273 
АЗ БЯХ НА 20, А ТОЙ НА 30, ЛЮБОВТА НИ БЕ ИСКРЕНА И ЧИСТА КАТО
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ ...
  3466 
Краката на пешеходците правеха резки махове в своя бяг по начупените тротоари. Бездомните кучета и котки, отдавна предусетили случващото се в момента, бяха заели местата си под високите стрехи. И хората по автобусните спирки се бяха скупчили един до друг, в общото сухо, подобно на новородени птички, ...
  1089 
Но с общо начало
Тя затвори очи. Не можеше да гледа ясно, беше прекалено бяло, беше прекалено светло. Снегът покриваше уличните лампи и те бяха като чадърчета, готови да приютят измръзналите от студа.
Беше тихо, нищо не се осмели да наруши този покой. Тя тръгна бавно по затрупаната със сняг пътека.. ...
  925 
Н А П Р А В И С А М
Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! ...
  1659 
Българинът продължава да се плаши от философията. И има основания за това, защото тя – философията продължава да тъне в своето идеологическо лоно…макар и не съвсем…Щом чуе думата “философия” на нашенецът му прималява под лъжичката, още повече пък ако е минал университетското образование, очите му по ...
  1359  15 
- Свърши.- каза той, като отваряше вратата. В ръцете си държеше не голям сак.
-Не - каза тя. - Никога няма да свърши.
Излизайки, той и подаде ръка, а тя силно я отблъсна.
- Така ли ще се сбогуваш с мен? С голямата си любов, за която пожертва толкова много? Не, махай се! Напускаш ме... Добре, махай с ...
  1694 
Дъжд
Той беше сам. Звездите ги нямаше. Сълнцето го нямаше. Облаците ги нямаше. Залезът го нямаше. Тях ги нямаше... той беше сам. Мъглата закриваше луната и дори и нея я нямаше. Лятото си отиваше, а той се беше променил. Беше нервен, навел глава пушеше с онзи негов поглед... този поглед беше станал н ...
  1329 
Слънцето се показа над хоризонта. Протегна се сънено. Разтърка очички и се огледа наоколо. Все още птиците спяха в гнездата си. То ги закачи весело с лъчи, за да се събудят. Искаше да поиграе с някой. Но с кого? – Не знаеше. Тръгна към близкия град. Там на една улица съзря весел закачлив палячо. Слъ ...
  1514 
Диалог с един облак
Изведнъж чух часовникът, който удари дванадесет пъти, за да отбележи полунощ. Не можех да заспя, въртях се налаво, надясно и усещах как постепенно се свивам на топка... затворех ли очи - виждах дъжда, отворех ли ги - тъмнината. Единствено пеещите щурци през отворения прозорец нар ...
  1503 
Why do all the good things come to an end?
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите ...
  1540 
Денят отиваше към края си, когато паякът приключи със своята работа.
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Об ...
  1062 
На момчето, което ме научи да обичам,
дълбоко, истинно...
На Миро...
Валеше. Беше тъмно. Дъжводните капки удряха безпощадно лицето ми и се сливаха с дъжда в очите ми. Сълзите капеха една подир друга и аз бях неспособна да ги спра. Гърдите ми се пълнеха режещо студения въздух и се задушавах, не само ...
  1059 
“My Life Suffocates
Planting Seeds of Hate.
I've Loved, Turned to Hate
Trapped Far Beyond My Fate”
Metallica ...
  991 
“So let it be written
So let it be done…”
Metallica
Моузес дишаше прахта, а плътта му гореше в огнена баня. Слънцето бе превзело небосклона и лъчите му раздираха всеки зараждащ се облак. Пирамидата се разстилаше изпод нозете му, незавършена, ала вече страшна.
Дебелият дървен прът се завъртя в ръцете ...
  926 
  973 
Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а ...
  1253 
Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...
  1310 
Постоях малко и дори успях веднъж, два пъти да се усмихна.
Понякога е самотно занимание да стоиш отстрани и да гледаш света.
Заченати изначално под онова дърво се вкопчваме да намерим спасението в онзи акт, довел до развитието на историята на света в библейски аспект, но той е за човеци. Не помръдва ...
  1191 
- Дишай, Марго, дишай! - повтаряше Иво и бързо и сръчно притискаше гръдния кош на момичето, за да извади водата от белите му дробове.
По тебеширено бялото лице на Маргарита се стичаха малки капчици. Сред болезнената му бледност се тъмнееха само здраво стиснатите ресници и изваяните вежди.
Ваната беш ...
  966 
- Алуууууу! Стойно, мари! Ни чуйш ли мъ? Брей, че глуа жина. Стойноооо! Ааа, така. Турни си слушалкътъ до ушоту да мъ чуйш по-убаво. Ни ричай нищо. Язе ша ти говорам, ти ша мъ слушаш. Добря сам, да знайш. Мъ тука на мурето е убаво. Дъ знайш другио път ша тъ земам и теб, и дяцата, и ша додим дъ са ра ...
  1341  14 
Щяха да пропеят втори петли, ако не бяха изяли последния вчера. А кокошките не
кукуригат, пък и имаха само една - наречена за довечера... само да се върнат
мъжете.
Излезе навън. Огледа другите домове - над някои се виеше дим, около други шетаха
жени. ...
  1040 
- Ами ако падна?
- Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.
- Не мога! Страх ме е. Не вярвам.
- Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.
- Дали? Ами болката? ...
  3304  13 
Изгрев над морето
Тъмна нощ. Теди не може да спи. Погълната от тежки мисли за настоящето и се чуди как да реши проблемите си. А в същото време всички нейни приятели се забавляват в съседната стая и никой не се сеща за нея и ...
  1235 
- Може ли да те докосна?
- Защо?
- Защото умирам да го направя.
- Защо?
- Защото те харесвам. ...
  1157  13 
Предложения
: ??:??