40 685 резултата
Понякога мисля за хората, като за умрели. Може някой да си каже "леле тая колко е зле!" Ама знаете ли какви хубави неща си мисля за тях тогава. Ето шефа ми например, как ме ядосва тоя човек, ама как само ме ядосва! Гласът му скърца, все е нервен, един недоволен и само на мен си го изкарва, разбира с ...
1045
Това беше една много добра новина за Веси. Майка й току що й беше казала, че с брат й заминават за 2 седмици при чичо им в Байона.Веси имаше възможност да вземе и някоя приятелка, но предпочете да не взима никого-и без тях знаеше, че ще си прекара страхотно.
-Веси хайде побързай!Ще изпуснем самолета ...
-Веси хайде побързай!Ще изпуснем самолета ...
908
1288
4
4.
Литература, художествена литература, поезия
“Почтеността е отстояване на справедливостта при всички обстоятелства, израствайки в особени случаи до доблест”
В.Рибаров
-В съвременното информационно пространство – казвам аз като се обърщам към Росица - броят на авторите расте, защото и условията за ...
Литература, художествена литература, поезия
“Почтеността е отстояване на справедливостта при всички обстоятелства, израствайки в особени случаи до доблест”
В.Рибаров
-В съвременното информационно пространство – казвам аз като се обърщам към Росица - броят на авторите расте, защото и условията за ...
819
15
Жестокостта на мечтите посвещава се на загиналите от "Радецки"
Зад полето и гората на хълма по реката, луната се бе посипала като пепеляв мрамор. Мокрите крака на нощта препускаха с надигнати поли от пролетните цветове, обаг ...
Зад полето и гората на хълма по реката, луната се бе посипала като пепеляв мрамор. Мокрите крака на нощта препускаха с надигнати поли от пролетните цветове, обаг ...
2098
2
3.
Мирогледна ориентация и творчество
“Позорът няма как да бъде смешен”
В.Рибаров
-Валери, във връзка с наша публикация, от автор с псевдоним Секирата, е постъпил коментар със следното съдържание: ”Бога ми! Не те разбирам, както и още 5-6 човека, пишещи тук! Не можете ли да слезнете долу със стихове ...
Мирогледна ориентация и творчество
“Позорът няма как да бъде смешен”
В.Рибаров
-Валери, във връзка с наша публикация, от автор с псевдоним Секирата, е постъпил коментар със следното съдържание: ”Бога ми! Не те разбирам, както и още 5-6 човека, пишещи тук! Не можете ли да слезнете долу със стихове ...
825
Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...
1243
10
1
Той знаеше, че всички са пътници. И че в известен смисъл щеше да му е по-приятно да извърви пътя си с компания. Но другите хора неизменно те забавят. Роднините - трябва да се съобразиш, ако някой се разболее, ако иска да си почине, ако, ако...Приятелите - "приятел в нужда се познава". Всеки път из ...
Той знаеше, че всички са пътници. И че в известен смисъл щеше да му е по-приятно да извърви пътя си с компания. Но другите хора неизменно те забавят. Роднините - трябва да се съобразиш, ако някой се разболее, ако иска да си почине, ако, ако...Приятелите - "приятел в нужда се познава". Всеки път из ...
910
2.
Малка равносметка и ориентация в проблема
“Запазването, отстояването и развитието на хуманното преживяване е важна задача пред съвременния човек”
В. Рибаров
-Валери, накара ме и аз да размишлявам върху това, възникнало спонтанно предизвикателство – соделя с мен и с четящата публика Росица - поете ...
Малка равносметка и ориентация в проблема
“Запазването, отстояването и развитието на хуманното преживяване е важна задача пред съвременния човек”
В. Рибаров
-Валери, накара ме и аз да размишлявам върху това, възникнало спонтанно предизвикателство – соделя с мен и с четящата публика Росица - поете ...
1044
ЙОРДАН МАТЕЕВ
ВТОРИЯТ СИН
разказ
На Григор Петров – заради предаността му към фантастиката. ...
ВТОРИЯТ СИН
разказ
На Григор Петров – заради предаността му към фантастиката. ...
1216
4
1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й ...
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й ...
951
3
***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
1904
4
***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
1091
2
Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
3539
3
Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, ...
1024
6
Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
1702
Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
1326
7
На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
817
Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам,
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...
1102
2
Не си спомням началото си, защото е нужна по-голяма памет от тази, с която разполагам за да побера такава информация… Може би това е причината да се чувствам така “висяща”, но пък от друга страна, ще мога до насита да си измислям различни произходи и да попълвам паметта си със собствените си симулац ...
1013
8
“1… 2... 3… – преброяват дните, които ми остават след бялата тишина към забравата. Отключете вратата искам да изляза! Искам да погледна в тишината сред звездите, в двора на мечтите. Не ми остава много време в заблудата на суетата. Моля отворете да изляза и да вдишам малко въздух от реката.”
“Мило мо ...
“Мило мо ...
1845
2
Нощта бе красива, лунно-омайваща. Около нас се простираше огромен паркинг с вечно разнасящи стоките по света – тирове. Отдясно сива магистрала със светнали високи булевардни лампи, приличащи на замръзнали човеци. Ресторанти, шумотевица, хора готови да започнат нощния живот се втурваха към дискотекит ...
1068
Странен шум,събуди Джими.Стържене…нокти?Хрущене….хрущене
каквото се получава когато настъпиш хлебарка.Нещо или някой
се движеше из бунгалото на момчето.Джими се изправи в легло-
то,разтърка очичките си и се опита да свикне с тъмнината.Седе-
ше в леглото си и се оглеждаше.Не видя нищо..докато някаква ...
каквото се получава когато настъпиш хлебарка.Нещо или някой
се движеше из бунгалото на момчето.Джими се изправи в легло-
то,разтърка очичките си и се опита да свикне с тъмнината.Седе-
ше в леглото си и се оглеждаше.Не видя нищо..докато някаква ...
1017
1
Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- ...
1335
1
Намирам се тук от толкова много време, че вече дори спрях да броя месеците, а кой знае – може би и годините. Как попаднах тук, не знам, или по-точно не си спомням, но една картина виждам в съзнанието си, много ясна, като че ли в момента се случва пред очите ми: далечен спомен, чиято вероятност да се ...
1167
5
Искам да ви разкажа една история.
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме ...
В началото на март отидох на гости при мои приятели. Не бяхме се виждали няколко години и много се зарадваха, когато им се обадих.
Пристигнах в техния град в ранния следобед. Посрещнаха ме ...
1210
5
"Сега стоя пред компютъра ми и се чудя защо да не напиша едно разказче,
но този път с Happy End?
...Но като се замисля,просто не мога.
Не ми е присъщо,за това прочетете това
и не дейте да криете чувствата си. ...
но този път с Happy End?
...Но като се замисля,просто не мога.
Не ми е присъщо,за това прочетете това
и не дейте да криете чувствата си. ...
1996
8
Имах нужда от теб,
когато на събуждане моята мисъл
искаше да срещне твоя глас.
Имах нужда от теб,
когато знаех, че си далече ...
когато на събуждане моята мисъл
искаше да срещне твоя глас.
Имах нужда от теб,
когато знаех, че си далече ...
1690
4
Откак го помня, страда от мания за чисти ръце, да не кажем и крака. Каквото пипне, тича да се мие. Ако изтърве дреха на пода, хвърля я за пране. В къщи ходи само с чехли, и хока всеки, дръзнал да пробва текстурата на килима или плочките на босо.
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъби ...
Детето бива обучавано от съвсем мъничко да си мие зъби ...
1458
5
(по действителен случай ;)
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...
Върнах се от даскало, прегладняла като люлински клошар. Направо организмът ми беше озверял от липса на хранителни вещества. Втурнах се в кухнята и първото нещо, което съзрях беше салата от домати и магданоз. Наполовина изядена. Вкъщи такова нещо се прави само като има голя ...
1908
5
Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...
1314
9
Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия
влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като
плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен
в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...
влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като
плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен
в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...
868
Старият берлинчанин
Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Ка ...
Берлин. Зимата на 2003г. Отново работя като преносвач на покъщнина на поредното берлинско семейство, което се мести “на друг адрес”: този път заминават за Швейцария. Млад медик и жена му – културолог. Ка ...
908
4
Съдба и болка , за цял живот
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лише ...
Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лише ...
1221
12
Как ме впрегнаха в политическата каруца
предизборен фЛИРтон
Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек.
Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време
на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...
предизборен фЛИРтон
Случи се така, че загубих статута си на крайно незаинтересован от политиката и безгрижен човек.
Бяха тежки години. Родих се по време на пътя към развито общество, учих по време
на преустройството, дообучавах се по време на новата демокрация ...
952
ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...
Фейлетонистът
Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не пове ...
972
2
Ангел без криле
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...
( втора част )
Вече пет дълги и безкрайни минути треперещите му пръсти държаха писмото и се колебаеха дали да разкъсат плика... Нямаше подател, само неговото име стоеше там – ситничко написано в десния ъгъл. “От нея е!” – плаха мисъл прокънтя в съзнанието му, след като разпозна почер ...
999
3
В днешно време в яда си, грижите и забързания ден
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как... заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...
хората забравят истинските си потребности.
И в един "красив" ден, незнайно как... заради болест,
мисъл, дума, разговор или просто...
"защото му е дошло времето" те разбират, как за краткият ...
1454
1
Ангел без криле
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва м ...
1323
10
Мракът дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и ...
1146
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
