40 774 резултата
На втората спирка в сръбско вече ни чакаше тоалетна (въпреки неподправения професионален аромат)- с предверие, облицована с плочки и с два коридора с по няколко подразделения. В предверието дежуреше една женица и на нашенски диалект (то сръбският на туй прилича!) думаше: “По едно евро на чуляк.” Пон ...
1137
1
Преди да започна - няколко думички: Всъщност не смятах да публикувам всичко това, не за друго, ами защото много ме е срам, пък и много ме боли от тия спомени. Поради това тези мои писания засега са недовършени. Но по повод придобиването на статута на европейци (не че географията се е променила,хеле ...
891
2
“Милостиня или милосърдие? От кое се нуждаят повече бедните и онеправданите от живота?”
Поставих въпросителната и доволен се отпуснах на облегалката. Получи се добър материал. Без да преувеличавам, един от най-добрите, които изобщо бях писал не само в моя ресор – “социална политика”, а в цялата ми ж ...
Поставих въпросителната и доволен се отпуснах на облегалката. Получи се добър материал. Без да преувеличавам, един от най-добрите, които изобщо бях писал не само в моя ресор – “социална политика”, а в цялата ми ж ...
1926
10
РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така ...
1275
І
Щом дойде лято, винаги ме налягат мили спомени за Бургас! Все пак, две години и половина от не чак толкова дългия ми живот, съм прекарала именно в този приветлив градец!
Няма да забравя как реших да се преселя временно там ...
Щом дойде лято, винаги ме налягат мили спомени за Бургас! Все пак, две години и половина от не чак толкова дългия ми живот, съм прекарала именно в този приветлив градец!
Няма да забравя как реших да се преселя временно там ...
1341
9
И Ц О
Когато, в студената есена вечер Надя отиде на поредното си нощно дежурство в психиатричната клиника, дори и не подозираше какви изненади я очакваха на работно й място.
Първо: оказа се, че колежката, с която трябваше да е на смяна, беше болна и в последният момент не можели да й намерят замесни ...
Когато, в студената есена вечер Надя отиде на поредното си нощно дежурство в психиатричната клиника, дори и не подозираше какви изненади я очакваха на работно й място.
Първо: оказа се, че колежката, с която трябваше да е на смяна, беше болна и в последният момент не можели да й намерят замесни ...
1907
1
7
Л О Р А
Тя беше най-красивото момиче в квартала и в училище. Беше просто хубавица и навсякъде правеше впечатление. Но не само с красотата си, а и с маниерите, движенията - много финни и изискани. Получаваше голямо внимание от мъжете, жените. Не беше надута, а напротив: беше толкова любезна и мила, н ...
Тя беше най-красивото момиче в квартала и в училище. Беше просто хубавица и навсякъде правеше впечатление. Но не само с красотата си, а и с маниерите, движенията - много финни и изискани. Получаваше голямо внимание от мъжете, жените. Не беше надута, а напротив: беше толкова любезна и мила, н ...
1542
8
Тронът на Хаоса!
Ако някой чете това значи, че аз вече може би не съм сред живите! Пиша това за да бъде запомнен момента, в който съществуването на човешкият индивид бе застрашено от слабостта на един човек! Този човек съм а ...
Ако някой чете това значи, че аз вече може би не съм сред живите! Пиша това за да бъде запомнен момента, в който съществуването на човешкият индивид бе застрашено от слабостта на един човек! Този човек съм а ...
1167
2
1082
7
Интервю за работа
Денят е мрачен и вчера цял ден валя дъжд. Но като си спомня за адските жеги през лятото и ми става уютно и топло, и хич не ми се иска да се върне парещия зной със гадни изпарения. Клоните на дърветата се к ...
Денят е мрачен и вчера цял ден валя дъжд. Но като си спомня за адските жеги през лятото и ми става уютно и топло, и хич не ми се иска да се върне парещия зной със гадни изпарения. Клоните на дърветата се к ...
4348
8
Прибирам се вкъщи, в бащиният дом. Странно уж нищо не се бе променило, но се чувствам някак различно.
Отворих малката дъсчена порта.Тя изскърца с добре познатият ми звук.Но това беше всичко.Някак странно тихо и безжизнено бе в двора.Дългата пътека, която водеше до къщата едва се виждаше от бурени и ...
Отворих малката дъсчена порта.Тя изскърца с добре познатият ми звук.Но това беше всичко.Някак странно тихо и безжизнено бе в двора.Дългата пътека, която водеше до къщата едва се виждаше от бурени и ...
946
1
Пътуване
(в зората на младите богове)
от Калин Кермов
На Джон Стайнбек, за великолепните мигове,
в които ме е вдъхновявал да се чувствам красиво! ...
(в зората на младите богове)
от Калин Кермов
На Джон Стайнбек, за великолепните мигове,
в които ме е вдъхновявал да се чувствам красиво! ...
1410
40 °
Отдавна бях дете и пиех мляко.
“Защо пия”
“Как да не пия”
“Спирам от днес” ...
Отдавна бях дете и пиех мляко.
“Защо пия”
“Как да не пия”
“Спирам от днес” ...
1697
3
FIRST TIME, SECOND TIME
Тя така ме изгледа, когато ей тъй от нищото потече водопад от сълзи...
Прахоляка, който насрещните коли вдигаха по пътя успя да влезе през отворения прозорец, и понеже през миналия септември не бях със слънчевите си очила, их, все ги забравям...Та връщахме се от изток, слънце ...
Тя така ме изгледа, когато ей тъй от нищото потече водопад от сълзи...
Прахоляка, който насрещните коли вдигаха по пътя успя да влезе през отворения прозорец, и понеже през миналия септември не бях със слънчевите си очила, их, все ги забравям...Та връщахме се от изток, слънце ...
890
1
Човек на покрива
Не бях минавал по тази уличка , но така се получи че трябваше да мина,защото съседната беше затворена.Някаква стена на сграда беше паднала и беше затрупала две момичета, а се предполагаше че има още затрупан ...
Не бях минавал по тази уличка , но така се получи че трябваше да мина,защото съседната беше затворена.Някаква стена на сграда беше паднала и беше затрупала две момичета, а се предполагаше че има още затрупан ...
863
3
Вярвах ти безрезервно.Бях ти дала свобода да си тръгнеш веднага, щом пожелаеш.Единственото, което исках в замяна, бе искреност.
И ти ми я обеща!Никакво лицемерие, никакви преструвки.Каква глупачка съм била!
Всичко започна като на шега.Подхвърляхме си закачки, смеехме се и се дразнехме като хлапета.. ...
И ти ми я обеща!Никакво лицемерие, никакви преструвки.Каква глупачка съм била!
Всичко започна като на шега.Подхвърляхме си закачки, смеехме се и се дразнехме като хлапета.. ...
2171
2
Искам да ви разкажа една кратка приказка за едно малко цвете, чийто живот бил подтискан от несправедливостта на този свят.
То било слабо, но се борело с всичките глупави неща в своят нещастен живот и се опитвало да направи всички или поне един човек щастлив. Колкото повече омраза и обиди то получава ...
То било слабо, но се борело с всичките глупави неща в своят нещастен живот и се опитвало да направи всички или поне един човек щастлив. Колкото повече омраза и обиди то получава ...
1407
13
Аз съм най-красивото момиче на света. Да, това е самата истина! Красива съм, обаче не защото мерките ми са 60-90-60, не защото
имам изваяни крака и пищен бюст. Нямам и теменужено сини очи, дълбоки като езера, нито пък руси коси, които се посипват
като слънчев водопад. Не!
Аз съм най-красивата на све ...
имам изваяни крака и пищен бюст. Нямам и теменужено сини очи, дълбоки като езера, нито пък руси коси, които се посипват
като слънчев водопад. Не!
Аз съм най-красивата на све ...
1346
2
Във вените му течеше благородна кръв - баща му и всички роднини по бащина линия очевидно са били от канадската порода "ню фаундленд". Козината - гъста, гладка и черна, очите - черни и проницателни, муцуната - удължена и волева и накрая опашката - рунтава, извита над гърба - издаваха расовостта на по ...
1251
4
- Какво ти е? - пита тя.
- Уморен съм.
Часът е седем. Навън вече е тъмно. В кристалната чернота на прозореца виждам отражението на булеварда. Десетки фарове на коли в едната, десетки задни стопове и габарити в обратната посока плуват безшумно. Достатъчно далече съм от тях, за да не се чува нито звук ...
- Уморен съм.
Часът е седем. Навън вече е тъмно. В кристалната чернота на прозореца виждам отражението на булеварда. Десетки фарове на коли в едната, десетки задни стопове и габарити в обратната посока плуват безшумно. Достатъчно далече съм от тях, за да не се чува нито звук ...
1008
3
Отскоро съм във фирмата и не познавам квартала добре. Всъщност и София не познавам добре извън широкия център. На картата видях, че е някъде на юг от Западния парк, малко преди Военното училище. Знаех, че е непрестижен квартал и че нашата куриерска фирма, “Фаст Деливърс”, много рядко има доставки та ...
2341
4
Не съм планирала точно такова продължение на историята, но то се случи и се чувствам отговорна след като споделих началото, да те осветля как още един път с е сблъсках с необикновен литературен образ в реалния живот. Този път не беше старица, а циганка – гледачка на ръка и на к`вото дадеш или имаш п ...
1506
1
Виждам те като искрящо злато. Като Слънце в тъмна нощ. Като звезда, повела ме по пътя стръмен, нагоре към по-нов, светъл небосвод.
За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя м ...
За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя м ...
1210
2
Беше един от онези дни за които мечтае всеки любител на спокойният аскетичен живот сред природата - парещ понеделник в края на лятото и претъпкан до болка трамвай в дежурноно обедно задръстване на големия град. Всевъзможни миризми, една от друга по-неповторими се извиваха с отчайваща жестокост за да ...
1166
2
От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нуж ...
959
3
Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.
1069
1
"Справедливост за всички"
(дебютен роман)
Тихомир Димитров
Еп. 1
Докато си бръснеше краката в банята, Даниела беше пуснала ума си да блуждае в различни посоки. Понякога си говореше сама стига да е сигурна, че няма други хора наоколо. Спореше със себе си, задаваше си въпроси и им отговаряше остроумно ...
(дебютен роман)
Тихомир Димитров
Еп. 1
Докато си бръснеше краката в банята, Даниела беше пуснала ума си да блуждае в различни посоки. Понякога си говореше сама стига да е сигурна, че няма други хора наоколо. Спореше със себе си, задаваше си въпроси и им отговаряше остроумно ...
1824
1
Джорето бе издънка на едни от най-видните русенски аристократи. Баща му беше зъболекар, завършил във Виена, но имал глупостта да се върне и задоми в родината. Майка му – възпитаничка на италианския колеж, бе въплъщение на изяществото, дори когато остаря и изнемощя.
В първите години след комунистичес ...
В първите години след комунистичес ...
1473
5
И какво ако не дойда навреме? И какво ако въобще не дойда? Няма да се обадя, няма и да вдигна ако ми се обадят. Просто ще изчезна от лицето на земята и мрежата на телекомуникацийте. Затривам се и толкоз. Ще остана тук, при музиката и осветлението на милионите лампички - монитор. Ще слушам музика и т ...
1164
3
26.04.1991 година.
В старото хале на отдавна затворения завод влязоха две BMW-та и един джип. Направиха обход в халето и спряха с предници към входа. От колите излязоха по четирима мъже. В ръцете си държаха пистолети, а няко ...
В старото хале на отдавна затворения завод влязоха две BMW-та и един джип. Направиха обход в халето и спряха с предници към входа. От колите излязоха по четирима мъже. В ръцете си държаха пистолети, а няко ...
1338
14
Поредната нощ, в която сънят беше неспокоен. Напоследък Мина имаше странни видения, които я караха да се чувства уплашена. В началото не обръщаше внимание на военните самолети и безформените същества в съня си, но в последно време положението ставаше неконтролируемо. Събуждаше се сутрин плувнала в п ...
1528
2
Когато това се случи
Когато любимият й почина, тя не намери сили да заплаче. Дори не чу и не забеляза как я обсъждаха селските клюкарки:
- Брей, каква корава жена! Една сълза не пророни!
- Толкова го е обичала!
- Ами, сигурн ...
Когато любимият й почина, тя не намери сили да заплаче. Дори не чу и не забеляза как я обсъждаха селските клюкарки:
- Брей, каква корава жена! Една сълза не пророни!
- Толкова го е обичала!
- Ами, сигурн ...
3359
4
Беше петък вечер. Седях и гледах през отвроения прозорец на стаята ми. Чуваше се някаква далечна музика. Светеха хиляди светлини. Луната и звездите нежно се отразяваха в морето. Телефонът ми, захвърлен на леглото, изведнъж зазвъня. Хвърлих един бърз поглед към малкия светещ дисплей и вдигнах:
- Ало. ...
- Ало. ...
1235
Моят приказен сериал
Гледам разни серали по телевизията. Не ревностно и дори съвсем не редовно. Гледам и понякога си мисля: тези мексиканци, колумбийци и прочие латиноамериканци, толкова ли са бедни откъм имена, та във всеки ...
Гледам разни серали по телевизията. Не ревностно и дори съвсем не редовно. Гледам и понякога си мисля: тези мексиканци, колумбийци и прочие латиноамериканци, толкова ли са бедни откъм имена, та във всеки ...
3156
5
Събуждам се с чувството, че днес трябва да се става по- рано. Изведнъж се сещам. Днес е първият учебен ден на сина ми. Първият учебен ден като деветокласник. После, пишейки това, си спомням, как тръгвайки към първия си учебен ден, като деветокласник и като ученик извън родното си село, преди двадесе ...
1590
2
Молитва
Затворих очи, тъмнината ме обви. Самотата скова душата ми, а една сълза се отрони и падна на възглавницата. Бавно мрака причиняваше болка и хиляди въпроси бушуващи в съзнанието ми. Наоколо имаше бели облаци и аз стъпвах върху тях. Всичко беше бяло напомнящо на болнична празнота и самота. Ход ...
Затворих очи, тъмнината ме обви. Самотата скова душата ми, а една сълза се отрони и падна на възглавницата. Бавно мрака причиняваше болка и хиляди въпроси бушуващи в съзнанието ми. Наоколо имаше бели облаци и аз стъпвах върху тях. Всичко беше бяло напомнящо на болнична празнота и самота. Ход ...
1478
4
Вървя по тъмната алея, а ти до мен си. Парфюмът ти обгръща ме като облак нежен. Вървим, но накъде? И двамата мълчим. Тежи ни нещо. И двама ни боли. Ти ли ще започнеш или аз? Да спрем поне, така е трудно. Вдигни очи. Няма смисъл да се крием. Виждам мъката, боли. Вдигни очи, за да ги видя за последно. ...
916
4
Не се нуждая просто от спорт... Нуждая се от съвсем нов начин на живот.
Ако знаех, че да си студент е свързано с толкова много нервни депресии, здравословни проблеми и прочие, нямаше да се хващам на хорото.
"Най-хубавите години - ми казваха, - са студентските...", моите обаче се превърнаха в ад, дор ...
Ако знаех, че да си студент е свързано с толкова много нервни депресии, здравословни проблеми и прочие, нямаше да се хващам на хорото.
"Най-хубавите години - ми казваха, - са студентските...", моите обаче се превърнаха в ад, дор ...
1318
1
През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие, ...
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие, ...
1293
10
Бе поредният ден, в който за пореден път трябваше да задоволя нуждата, породена от най-простичкия инстинкт в природата, а именно от това да остана жив. Нямаше смисъл, но въпреки всичко то беше по-силно от мен и не можех да го преборя. Цялото ми тяло започваше да тупти при мисълта да сложа край на вс ...
802
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
