24.04.2007 г., 14:47

ИЗГУБЕН ПУЛС

2.2K 1 13
ИЗГУБЕН ПУЛС
 
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?...
 
Едно дете лежи на пътя,
над него майка му стои...
За нея сякаш че е глуха
тълпата в двете й страни...
 
Една жена лежи на пътя,
над нея е отчаян мъж...
И сякаш целият му свят потъва
в един пороен и погубващ дъжд...
 
Едно момче лежи на пътя -
на майка си единствен син;
на татко си - момчето скъпо -
обичан и незаменим...
 
Един човек лежи на пътя,
човек със много имена...
Над него - нечовешка мъка
с изгубен пулс в човешката душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшен текст .... мм мн готино стихотворение... супер истинско и реално Поздравления
  • Тъжно.....но за жалост е реалност!!!
  • Много добре описваш нещата в стиховете си, избираш наистина актуални теми но пробвай малко да ни развеселиш че ми се доплака за тези хора
  • Поздрави! Още един страхотен стих
  • Оле,толкова истинско и тъжно!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...