21.08.2011 г., 16:10 ч.  

Край пътя 

  Поезия » Друга
1363 0 30

 

 

Всяка вечер тя сбъдва мечти,

ала чуждите - свойте сънува...

и сърцето ù малко трепти

щом престане да вижда и чува...

 

Тя  не знае какво е баща,

а от майка си  само научи,

да подава  парче от греха

във устата на улични кучета...

 

И когато под фарове легне

във усмивката нейна - мига,

и през мъката - тихо побегне

във банкнота, спасила деня -

 

всяка драсната клечка е радост

за крайпътника, в жадния мрак

и когато горчи ù от младост -

тя се моли на утрото пак...

 

да завие  душата ù с вяра,

по-прекрасна от целия свят:

Някой ден да се свърши кошмара,

в който нейните сълзи са цвят...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??