1 018 резултата
Рисуваш ти със думите си чисти
и ми говориш с багрите в картини.
Перото ти изпълва с нежност листи,
а четката платната от коприни.
Слънцата греят в небесата сини ...
  986 
О, тази нежна красота възпявам,
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда ...
  1089 
Сега е тихо. Няма те... Изчезна.
Но не за дълго. Пак ще се явиш.
Това е странно - че с любов порезна
отнякъде, отблизо, ме следиш.
Сред взора ти всевиждащ съм, а сякаш ...
  1083 
Да бъдеш нечия заробва, знай,
а ничия да си така е леко,
животът маска е от край до край
сама си вярваш в ролята, човеко.
И чужди болки гледаш отдалеко, ...
  369 
Ти буря си, но в тебе аз угроза,
която ме застига не видях.
В очите на стихия златокоса
на синьото магията познах.
Внезапно с тъмни облаци ти идваш, ...
  925  10 
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
  416 
Мракът белобрад
изплака лунен камък.
Вече не вали
сняг...
https://www.youtube.com/watch?v=b_ITJGTN--s ...
  326 
Душата ми, без тебе, е китара
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака, ...
  1105 
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
  627 
Розите на Крим
тъгуват за пчелите.
Бяха златни дни!
Отлитат…
https://www.youtube.com/watch?v=83MubW20GHY ...
  399 
Ковачке на съдбата, удряй здраво!
Хвани чука със двете си ръце.
Не ме жали... и блъскай тука, вляво -
да се калява моето сърце.
Потапяйки го в огнената пещ ...
  805 
Не свършва моят път под този камък,
в земята само костите лежат.
Душата ми, далеч оттук, е пламък,
където в полет феникси кръжат.
И пеят песни ангели небесни - ...
  2246 
Разцъфващото твое обаяние
осмисля с чудост слънчевият ден.
Неописуемото ти ухание
изпълва с нежност всяка фибра в мен.
Душата ти е свежото дихание ...
  1241  11 
Помня още – беше май.
Славей влюбен, упоен.
Обич – сладост до безкрай.
Свит ветрецът на кравай,
тялото ми – в сладък плен... ...
  676 
А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива ...
  315 
Умът човешки стига докъдето
намерят въжделенията път.
Емпатията само ни е кът –
без жал душѝ я Егото проклето.
Човешките деца са само плът. ...
  1559  28 
За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...
  773 
Поискаш ли и сам ще разбереш
защо нощта ми е лилава,
защо след славея остават
бездомни ноти, болка и копнеж,
спомни си как среднощен вятър свеж, ...
  818  11 
Апостоле, България я има,
България страдае, ала жива е
и няма да загине, че е жилава.
Обесиха те през оная зима,
но ти живееш при подобен пример ...
  598 
О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам изказ да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора – ...
  638 
Витае тихо някъде далече
духът на къща – в повети облечен
мътнее неумитото стъкло,
прозорец то отдавна е било
и чакало сияйно всяка вечер, ...
  370 
Моля се тя да е моята пролет –
вече дотегнаха сиво и лед!...
Стига играл съм все грешната роля,
нека веднъж в любовта съм с късмет.
Нека веднъж ме обича онази, ...
  646 
В самотата разбрах колко много си хубава!
Боже мой, Боже мой колко си нежна!
Потъвам в очите ти толкова глупаво,
в огън изгарям във виелица снежна!
С толкова нежност и думи шептяни ...
  680 
Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора, ...
  583 
Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –
редовно утоляват моя глад. ...
  855 
Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...
  399 
Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...
  666 
Превръщаш ме в миг в камъче, което
от диамант и злато е по-ценно.
И островче ще бъда сред морето
за мислите ти тайни, съкровено.
Невидима звезда ще съм в небето ...
  919 
Не си удавница, Любов! Не си...
В безличен океан не си безкрила.
Не те потапят в самота сълзù,
защото ти си непокорна сила.
Край тебе змийски злобата пълзи, ...
  1646  10  19 
Не вярвам, че дошли са на погрешна дата,
нощес са долетели с тихия южняк
изгубил се е сякаш и се търси пак,
дори и януари. Ей, ги под стрехата!
Прекрасни щъркели! И вярата позната, ...
  339  11 
Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
  514 
сонет
Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните. ...
  543  12 
Пак Прометея вяра оковава,
с веригите по-здрави от челик
и гарванът не ще е по-велик,
от болка стих се ражда, за прослава.
Каквато му е ориста – такава, ...
  366 
Животът е чудо. Не гледай на него
за даденост някаква, а със мечта.
Дори и в съдбата да бъде нелеко
не падай ти духом, върви през света.
Превръщай надеждата все в красота, ...
  1806  11  43 
> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...
  670 
Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...
  553  11 
В съня ти тази нощ не ще съм аз,
но ще усещаш полъха ми лек.
Красавица си спяща в сладък час
и моят дъх по теб е нежно мек.
Прошепвам името ти като звън ...
  1083 
На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...
  542 
Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че ...
  513 
Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.
И няма ни едничък лъч, така потребен. ...
  765 
Предложения
: ??:??