20 536 резултата
Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...
752
1
2
Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...
729
1
Четири очи...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
Светът ли в тях ще замълчи?
Денят блести. Къде си ти?
Донесох пролетно ухание.
Нима си бледо ожидание? ...
1407
2
2
Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...
545
1
1
Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...
1072
3
17
Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...
1105
4
7
Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...
720
1
6
Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...
760
1
2
Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси ...
644
2
Близко беше,
възможно най.
Вярвах, че един ден можем
да се докоснем.
Истински. ...
възможно най.
Вярвах, че един ден можем
да се докоснем.
Истински. ...
928
Пролет е, а есен сънувах,
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...
как капят листа...
Дървета и храсти облени
в златиста светлина...
Годините капят... ...
617
1
1
Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...
758
" Хората имат различни звезди",
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
те са им в Пътя водачи.
Всяка мечта във небето гнезди.
С поглед, нагоре вторачен,
търсиш посока за своята цел, ...
2661
15
64
Излизаш от стиха ми. Като проза.
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
Не те събирам повече със думи.
Макар да ме спохожда таз' угроза -
че някак си и там ще те загубя...
Все още съм в големия театър. ...
684
3
2
Челични са ми гордостта и волята,
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
родът ми толкоз имал е за даване.
От скука с мен побърка се неволята,
не й оставих нищичко за правене.
По сипеи се чупеше колата ми, ...
482
4
17
Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
1041
Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...
684
В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...
507
2
Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
1130
5
6
Неусетно правият път превърна се в посока грешна,
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...
а преди секунда бъдещето бе красиво.
Светът се дави в ярост неизбежна,
гърчи се, затиснат във хватка уродлива.
Никога не съм се чувствала така далечна! ...
1114
4
Мълчи ми се. Отново. Безутешно.
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...
Защото думите вещаят ми лъжа.
Такава, не нарочна. Сякаш грешна.
Но с мирисът на болка и тъга...
И аз дали поискал или не, ...
635
3
Скитник спешно търси си усмивка
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...
срещу риза в кръпки и оголена душа.
Под грешните му стъпки улици притихват,
къпе се градът в загнили есенни листа.
Скитник тътри в белите окъсани ръкави ...
528
1
Устремен към крайната цел,
Не бъди заслепен от представата,
Как е вече постигната...
По пътя към нея се наслаждавай,
На всеки покорен малък връх, ...
Не бъди заслепен от представата,
Как е вече постигната...
По пътя към нея се наслаждавай,
На всеки покорен малък връх, ...
834
2
1
Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...
960
1
7
> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...
536
Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...
1341
1
1
Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...
1004
7
8
Аз съм твоята плажна хавлия,
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...
720
1
12
По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...
1111
1
2
Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...
668
Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
894
1
Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
907
3
6
Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане... ...
453
1
4
Ежбите, победите, егото, грешките,
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...
очите затворени Божи.
Грамада от камъни - думите тежките
и змии - без които не може.
Ябълка - райската сладост в раздорите, ...
582
1
10
Стојам на високи потпетици
и ме поплавува матна вода,
а сепак облеката ми е сува.
Пресметливи материјалисти
сечат перчиња ...
и ме поплавува матна вода,
а сепак облеката ми е сува.
Пресметливи материјалисти
сечат перчиња ...
545
Тихо е. Само щурците
припяват във ранни зори.
Жалко, че тука певците
са само вълните; дори
на морското дъно да има ...
припяват във ранни зори.
Жалко, че тука певците
са само вълните; дори
на морското дъно да има ...
711
Дългият виещ се път,
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе... ...
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе... ...
1516
7
5
Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...
476
2
2
Какво повече трябва? -
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...
1238
1
Всеки ден си мисля, татко,
колко ли ти е самотно
колко ли протече кратко
младостта ти тъй работно
отговорности добре познаваш ...
колко ли ти е самотно
колко ли протече кратко
младостта ти тъй работно
отговорности добре познаваш ...
665
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
