20 534 резултата
Понякога се чувствам сам.
Когато някой ме обиди –
и той ще е приятел – знам...
понякога се чувствам сам.
Когато си отидат двама млади ...
  1070 
Лятното море бе само мое,
щъкаха по пясъка деца.
Нямаше забрани да мируват,
да не газят в мътната вода.
Имаше и замъци, и миди, ...
  487 
НЕ СЪМ!!!
Не съм гара, на която
влаковете само преминават!
Не съм и спирка с налепени некролози!
Аз вятър съм, летя, ...
  530 
Понякога от мракът се завръщам.
И сливам се нарочно със тълпата.
Започвам да звъня по всички къщи
и търся си, загубена душата...
И в Адът съм живял. Не беше там. ...
  557 
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо, че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
те, думите и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
  1360 
Вдигам тост за Сатаната
защото е различен
и така пословично е символичен
и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост ...
  1044 
Може би утре ще те видя преди изгрева,
когато клепачите ти натежават...
Признавам си,
повече искам да съзерцавам
сънено лицето ти, ...
  472 
***
С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
  459 
На един дъх разстояние,
а далече, необозримо далече,
колкото до екватора
или пустинята Мохабе.
Географията е наречие, ...
  772 
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
  827  13 
Колко е голямо сърцето човешко,
колко може да носи болки и грешки,
дори безумно когато се лутаме,
или животът отнема ни скъпите,
и парче по парче от него отчупва, ...
  454 
Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното ...
  443 
Тя, Дъгата,
свързва небето
и земята.
Тя, Дъгата,
свързва реалностите ...
  761 
Обичам те, море! И ми прощавай,
че даже в ден като сега нелетен
така любовно ти се обяснявам,
че все едно ти посвещавам песни.
Вълните ти вълнуват ме и топлят ...
  843 
Защо ли ти пиша? - ще питаш.
Защото не можех да кажа каквото си мислех.
По-скоро изгубвах проклетите думи,
заседнали нейде из мойта уста!
Не знам и сега дали ще успея ...
  975 
Листа мой отново взех -
болката дано приспя.
Болката, коя от всички,
родена пак от старостта.
Без път, без устрем, ...
  633 
Въпроси в Новият век...
Можеш ли да бъдеш све́стен
в Новият („объркан“!) век:
хем да си богат, и честен,
а – останеш и Човек!... ...
  400 
Душата ми е изоставен храм.
Не влизат никакви енориаши.
Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"
под купола заспали птици плаши.
Клисарят нявга виното изпи. ...
  1249  10 
Седя на любимата пейка във парка,
спрял съм за миг да отпусна крака.
Вдишвам дълбоко, оглеждам се жадно
да видя, да схвана как действа света.
Насреща си гледам - жена със момченце, ...
  618 
Пясък пее под бели обувки –
морски плясък раздира брега.
Без душа, упоена в преструвки,
смело крача по тази земя...
На вълните очите са сини. ...
  490 
В уютните обятия на Мрака
прегръщам се с мойта тъга.
Тъй сигурна е и позната
тъмнината на таз пещера.
Скрита на дълбоко ...
  665 
Безпризорни години..., в затвор
С неуспешно отвързани страсти
Стремглаво разкъсван простор
В замъглени от взиране щастия...
Във витрини със ситни решетки ...
  800 
Коя съм аз, коя да бъда?
Разкъсват ме въпроси до полуда.
Треперя някога от страх,
че в сън живея, в заблуда!
Красива съм необичайно, ...
  966 
Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти, ...
  1906 
Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник, ...
  662  15 
Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...
  616 
Задавах въпрос,доста често преди,
"Кое е най-ценно в живота,да може да се следи,мери или просто брои?”
Най-правилен и точен отговор,намирах-
В заглавието,просто думата"време".
Времето ...
  1117 
Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде ...
  530 
Потърсих се отвътре...
Защо ли? Не разбрах!
Потърсих се във утре,
във вчера се видях.
Потърсих се отново, ...
  635 
Едно време, всред купон,
срещнали се двама млади.
Любов, разговор, хормон...
Стигнали до серенади.
Минало се ден, неделя, ...
  579 
  892 
И септември ще отмине като август,
и октомври ще прегърнем с топлота.
Как побърза юношеството ми в младост
да изсипе отговорност и блага!
Как си мислех, че безкрайни са нещата ...
  770 
Извинявай! Аз малко така...
Често хлопам на чужди врати.
Като просяк за малко храна -
да заситя глада със мечти.
Тъй погледнах и в твоята къща. ...
  839 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  1239  21 
Есенни сълзи
изливат се навън,
отмиват минали тъги
по нереален сън.
Молитви плахи, ...
  645 
Това, че някога, в закътан кът,
дръвчета и през есента цъфтят.
наместо да ни радва, натъжава.
Не топли закъснялата любов.
Цвят, цъфнал не навреме, ...
  682 
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...
  776 
Въздух, плач, дете и гръд...
майка, татко, плът и кръв...
любов и грижа във добро и зло...
рана ,две и карам колело.
Читанка, съученици, учители - шестици... ...
  951 
Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...
  659  10 
Монументален грим
поръсва стриите в душата...
Приема да намери знак
в говоренето ти незрящо
в разписаните полети ...
  541 
Предложения
: ??:??