20 531 резултата
Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...
836
1
2
Сега е време за разплата
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...
1015
2
Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...
1047
Понякога пристъпвам в покоя
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока ...
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока ...
614
555
1
1
За какво ни е Дон като имаме Санчо.
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...
Ей го на, същински юнак.
Хитрува понякога, но и помага.
До тебе е, все пак, макар и слуга.
За какво ни е този безумен идалго, ...
447
2
2
По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...
559
1
1
Рисувам с пръсти по платното на живота.
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...
325
КЛАДЕНЕЦЪТ НА ВАН ГОГ
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...
Аз някога рисувах слънчогледи
Не знам защо внезапно оглушах
и четките си разпилях в безреда.
А във главата ми извира смях. ...
708
8
9
Нека по-добри да станем,
нека повече да мечтаем,
нека по-добре и по-дълго да живеем,
нека на страдащите да не се смеем,
нека има повече обич и топлота, ...
нека повече да мечтаем,
нека по-добре и по-дълго да живеем,
нека на страдащите да не се смеем,
нека има повече обич и топлота, ...
580
1
Няма думи вече в нас,
тишината е във всичко!
Благослов е всеки час
и дълбока идентичност!
Миг любовно откровение, ...
тишината е във всичко!
Благослов е всеки час
и дълбока идентичност!
Миг любовно откровение, ...
765
2
Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен ...
505
Кажи, сърце, след толкова нанесени щети
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...
как цяло ти остана, а не разполовено?!
Понесе много остриета, не прокърви
и пак към нечия любов си устремено...
Признай сърце, обиждаха те жлъчно! ...
702
8
Гробище. Тишина.
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...
Бяла светлина
пази душите
на техните тела.
Помнят се думи и дела - ...
456
Не искам
на земята да съм сноп
и класовете ми да гният тук.
Не мога
да ѝ кажа: земьо, стоп! ...
на земята да съм сноп
и класовете ми да гният тук.
Не мога
да ѝ кажа: земьо, стоп! ...
317
Наистина съм трудна за разбиране.
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...
967
1
16
650
Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя, ...
714
10
14
Подадена ръка недей отхвърля!
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...
Хвани я здраво, смело я сграбчи!
Не я оплювай, че макар и мръсна
тя в трудни часове ще те крепи!
На зов за помощ ако привикан си, ...
787
3
7
Очаквам от тишината да ми даде
правилните думи.
Спокойствие да възцарят във мен
горчивините да прокуди.
Смехът им загубил е тежестта си, ...
правилните думи.
Спокойствие да възцарят във мен
горчивините да прокуди.
Смехът им загубил е тежестта си, ...
527
В живота, този тъй непредсказуем,
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...
човек е само една наивна пешка.
В живота, този, тъй объркан,
да бъдеш зъл е единствената грешка.
В живота, този, толкоз кратък, ...
925
1
2
БЕЗСЪНИЕ
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...
В такива нощи пълнолунни,
кога не идва сън жадуван,
в душата трепват тънки струни
и аз въртя се и тъгувам. ...
595
1
4
Днес направих равносметка –
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.
Сух и чер ми бе коматът, ...
589
9
13
Тук е агония по една отминала история –
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
за неизказаните думи, за пропилените възможности...
Уж Тук, а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...
Не искаме да забравим и да преодолеем,
ние сме мазохисти, обичаме да ни боли, ...
1485
1
2
Ти си така красиво-нежна
в този мой живот - двор разграден
през който всеки ден минавам
по пътя, в търсенето на душата си!
Простена само Любовта със устните на Вятъра, ...
в този мой живот - двор разграден
през който всеки ден минавам
по пътя, в търсенето на душата си!
Простена само Любовта със устните на Вятъра, ...
659
3
5
На всяка врата ще почука,
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме? ...
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме? ...
824
Отново Пирова победа,
знаете за царя Пир.
Големи загуби понесъл,
дори и победил...
Поставяш някого на място, ...
знаете за царя Пир.
Големи загуби понесъл,
дори и победил...
Поставяш някого на място, ...
616
Не бързай, време има –
за победи, загуби, реванш…
Тихо, от живота взима
и без получен картбланш.
Спомените не връщай, ...
за победи, загуби, реванш…
Тихо, от живота взима
и без получен картбланш.
Спомените не връщай, ...
674
1
Снежна нощ, тиха, спокойна,
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.
И тръгна той да търси дворец ...
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.
И тръгна той да търси дворец ...
843
1
Веднъж сънувах странен сън
Валеше слънчев дъжд навън
А хората без капка страх
Се къпеха в дъжда със смях.
Обичаха се хората навън ...
Валеше слънчев дъжд навън
А хората без капка страх
Се къпеха в дъжда със смях.
Обичаха се хората навън ...
732
1
"Вървял един добър човек и видял един горящ храст и змия, която се опитва да се измъкне от пламъците. Човекът си проврял ръката и хванал змията за да я спаси, но тя го ухапала. Пуснал я на земята да си ходи и продължил по пътя си и срещнал втори човек, който наблюдавал с недоумение това и той го поп ...
786
Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...
816
9
13
От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...
513
Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...
635
2
Усмихвай се дори да ти се плаче,
дори светът ти пак да се руши.
Огледай се и не пропускай значи
как щастието маха ти с ръка в страни.
От рамото си лекичко изтупай ...
дори светът ти пак да се руши.
Огледай се и не пропускай значи
как щастието маха ти с ръка в страни.
От рамото си лекичко изтупай ...
1791
2
Зимата през моя поглед гледа
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...
и по миглите ми -елховѝ иглички
снежинки бели си играят
под звуците на будни птички.
Нощта е бяла, диамантено красива, ...
1223
1
Остави ме в дупката ми миша –
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже ...
често имам нужда да се скривам.
Там тъгата ми сънливо диша
и по детски в скута ми се свива.
И като дете ще ми покаже ...
808
3
2
В моя свят тъгата е гостенка,
може само веднъж да нощува,
а скръбта е нахалният просяк,
който с чуждия залък пирува.
Колко ловко изплитат въжетата, ...
може само веднъж да нощува,
а скръбта е нахалният просяк,
който с чуждия залък пирува.
Колко ловко изплитат въжетата, ...
2140
16
25
Аз съм си вълк единак,
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря, ...
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря, ...
729
1
Човешкият живот е кръстопът,
но винаги посоките се две:
напред-назад; нагоре и надолу.
Проблемът винаги е в избора.
Човекът не е спрял да се огледа. ...
но винаги посоките се две:
напред-назад; нагоре и надолу.
Проблемът винаги е в избора.
Човекът не е спрял да се огледа. ...
688
1
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
