4 964 резултата
Морето синьо ме прегърна със своята вода,
слънцето топли моята душа,
стресът заминава от моята глава,
щом съм стъпил на пясъка, покоят
е прекъснат от вълните бойни, ...
  349 
"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка.
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от ...
  353 
Ще рисувам тишина, с мирис на цветята.
С шум от плискаща вода, с полет на листата.
Ще рисувам тишина, сутрин със росата
или слънце след дъжда,с капки по тревата.
Ще рисувам тишина, с птички сладкопойни. ...
  503 
На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее. ...
  494 
Извайвана от приливите морски,
душата на поета чака тук.
С протегнати ръце от клони горски,
загрижена с любов за някой друг.
Мечтите ми ухаеха на лято ...
  867  12  33 
В стъклата – клони.
Сънуват сън корони.
Дървета плуват
в щурмуващ щорм от щори.
Скърбят скорци. Защо ли?...
  321 
Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...
  901  11  11 
Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок ...
  371 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  358  11 
Когато миризмата на росата
се слее със пътника
и ведно паднат от листото,
тогава започва пътят
да се движи заедно с теб. ...
  348 
„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...
  280  12 
Мое ведро и слънчево лято
в бутилка от теб си събирам
две - три шепи от топлия пясък,
тих полъх на морето от бриза.
Няколко миди, морски звездички, ...
  381  15 
С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...
  295 
Този път отведе ме до Никъде.
В толкова безсъници го дирих!
Тихо е... Крилати са игликите.
Течен е просторът. И се шири
чак до абсолютното разтапяне ...
  554  14 
България - райско място на Балканите.
Малка е, но красотата не се събира в дланите.
Държава пълна с ненагледна красота,
способна да събира радост в български сърца!
Щастие носят планините ни зелени. ...
  346 
Когато от спокойствие имаш нужда
от мъка плаче твоята душа
Тогава искаш да откриеш нещо
което да ти върне радостта
Тогава търсиш самотата дива ...
  355 
Пясък, сияещ на речното дъно –
времето тича, реката тече.
Миг е животът – проблясва и тъне,
в струи обточен, Бог нов миг тъче.
https://www.youtube.com/watch?v=brjNqVCZACg
  284 
Дъждът ни посреща
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна ...
  514  13  24 
Ако е нежна тази нощ над нас
и мислим си, че е далече утрото,
дали ще сгреем дългата тъга
по дланите ни? Вечни. И разлюбени.
Ако сега дъждовно не скърбим ...
  443 
Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...
  412 
В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...
  676 
Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа, ...
  284 
Усетил свежия бриз,
бързам навън да изляза.
Мятам шапка и лекичка риза,
телефона си даже забравям.
Сядам на мекия пясък. ...
  433 
Подарявам ти залеза на деня,
не защото е началото на нощта,
а обещание за нещо ново,
което идва след това.
Утрото на новият ден е ново, ...
  371 
Искам да дойда, море,
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...
  530 
Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...
  718  14 
Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка… ...
  586 
Пее морето забравен рефрен,
вълните танцуват ламбада.
С водарасли се кипрят, брега е зелен,
с воали скалите закачат.
В дънково синьо развели поли ...
  809  13 
Нощното небе е моето платно,
но липсва четката за да рисувам.
Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,
но май умея само да им се любувам.
Кой измислил ги е тъй невероятни ...
  493 
Ден на щастие
Денят днес ми се усмихна
скъса бяла маргаритка
от градината на щастие -
по дланта нарича дните, ...
  349 
Среща
Разцъфтя и юни със липите
и лятото облече маргарити,
с напевите заскачаха щурците
да озвучават нощите и дните! ...
  315 
На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...
  336 
Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна ...
  243 
1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...
  371  12 
Може ли?...
Може... в следващ живот
да бъдеш русалка щастлива.
Пясък, луна
в сълза кадифе... ...
  641  10 
Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...
  304 
Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
  873  15  28 
Събира май мъгли ефирни,
запряга шарена каруца
и чака юни да му свирне,
след вятъра да заскрибуца.
В очи зелени се оглежда, ...
  493 
И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета, ...
  352 
През ситото на пролетното пладне,
се сипе прах от златен лъч – пресян
и позлатява мигом щом попадне
в на вятъра тъй милващата длан.
И облаче обшива с нишки бели ...
  399 
Предложения
: ??:??