20 530 резултата
– Ох, как боли направо ме изгаря,
ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.
Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна
и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.
– Приятелю, кажи какво те тревожи, ...
  664 
Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...
  449 
Пропаст е душата ми свенлива
Мълчание в себе си е притаила
Гонят се в нея бурни страхове
Лудуват в нея и студени ветрове.
Не си я пожелавай, много е студена ...
  1368 
Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен, ...
  424 
Щастието е обратно на нещастието
За да си щастлив даваш всичко
Или си щастлив или нищо
Но понякога нещата не стават така както искаш
Не стават колкото и да опитваш ...
  759 
изведнъж светът спря
(не да се върти)
а да прави
впечатление
с миризмите си ...
  907 
Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда, ...
  573 
Не спирай
Върви по пътя си,не спирай а мечтай сега,
не стой на кръстопътя, продължи така!
Върви, върви и не обръщай своята глава,
остави миналото, запази сам спомена! ...
  496 
Родил се във гората,
във глутница – семейство
вълк единак,
неприемащ никакво лакейство.
Живял там година, две, три ...
  961 
Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
  776  15 
Покоят избистря водата,
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...
  601 
Искам да идваш внезапно,
стрелките във полет да спираш
и приказно, невероятно
из вселенската гръд да извираш!
Искам да тръгваш без сбогом, ...
  814 
Тази сутрин небето блести.
Слънчев диск плува в него полека.
Той усмихнато милва с лъчи
и морето, и чайчица лека.
Но морето от ревност фучи ...
  588 
Родих се както всеки в подножието на планина
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...
  641 
Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...
  447  12 
Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...
  788 
- От много години съм стигнал до извод един,
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...
  915 
Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
  682 
Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...
  928 
Най-лепкаво безродно чувство,
е впримчено в душата на човека
и дните ни минават пусто,
и всичко е така от памтивека!
И този страх е поголовен, ...
  632 
Всеки се стреми към успеха,
иска да го навлече като дреха,
но всеки път щом дрехата се скъса,
той чувства дълбока покруса.
Следва едно отчаяние, ...
  700 
Тази история е и нова, и стара.
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа –
училище, работа, другари, семейство…
„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания, ...
  1120 
Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство, ...
  1242 
На тръгване от този свят ще взема
със себе си добрата си душа
и няма да се противя, в една поема
живота ще опиша до смъртта.
На тръгване от днес в ред ще сложа ...
  458 
От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...
  471 
В празна стая, облечено в бяло,
свири момиче на старо пиано,
звук в мажор, с абстрактни мечти,
с парещи чувства под лунни лъчи,
нота след нота в живен рефрен ...
  856 
Душата е жива, когато обича
Когато копнее, когато се врича
Когато отваря вратите на рая
Когато раздава любов до безкрая
Сърцето е силно, когато е с цел ...
  534 
Красива приказка със жар
разказва старият чинар.
Насрещен път. Лисича диря.
Денят крещи, обезумял.
Щурец безмълвна песен свири – ...
  1096 
Дъщеря ми тича и се усмихва
на своето детство.
Тича като децата от всички поколения, тича като момчето, което бях аз на 10 години,
тича с усмивка към просторите сини на своето детство, на своето време.
Тича напред, където я чака любовта, очакват я толкова красиви неща. ...
  1078 
В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет, ...
  930 
Не сме от този свят,
забрави ли?!
Щом танцът на живота свърши,
ще сме Едно със Него!...
Той тука прати Ни, Едно!... ...
  380 
Фактът смисъл няма.
Притежава резултат.
Ту комедия, ту драма,
управлява този свят.
Тя любов е, и не е. ...
  468  10 
Някъде към януари,
един младеж гледаше небето,
не виждаше летящи екземпляри
и нещо му свиваше сърцето:
Пусто е там горе – ...
  888 
На майка ми
В просъница бяла незнайно дихание
събужда заспалия Бряг.
След тихо очакване Бризът-изгнаник
завихря се в шеметен бяг. ...
  676 
> Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
> Еклесиаст
Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна. ...
  729 
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...
  729 
В МОЯТА ГРАДИНА
Аз цял ден бях във моята градина,
работих къртовски, за миг ни спрях!
И спрях щом слънцето отмина,
щом всичките лехички окопах! ...
  1147 
Тъмно е, защо не идваш?
Не ме ли обичаш вече?
Усещам аромата на душата ти,
мирише на любов с пеницилин.
Навън вали, дъжда облива кръста на отсрещния храм. ...
  751 
Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич. ...
  578 
Не чакам нищо - вече проумях -
каквото трябва, тихо ще пристигне;
което ще си тръгва - не го спрях
и който е за мен - ще ме настигне.
Светът поднася своите блага, ...
  704 
Предложения
: ??:??