248 363 резултата
До старите пясъчни плажове,
потънали кротко в мъгла,
заспиват и морските фарове,
щом пак заизгрява денят…
Аз тихичко чакам го - изгрева… ...
  699 
Думите
На "мъдрост" хора някои се радват.
На думи. Думи без зад тях реалност
Лъжа са те, омотаване в понятия - мъгла.
От думи неясни и мъгляви пази се! ...
  283 
Ти помниш ли?
Ти помниш ли още, Българийо мила,
на Чинтулов, Ботев и Вазов творбите?...
Защо си смирено главата склонила,
не чуваш гръмовния зов на дедите? ...
  679  11 
Не сме безгрешни, но имаме идеали,
ако има поне един, който тук те жали,
който е готов всякога да подаде ръка,
когато ти се давиш в дълбока река,
с риск за своя живот и без награда, ...
  639 
Не си отивай, не си отивай от света,
без теб животът няма смисъл.
Аз искам преди теб да отлетя
към звездното небе, към висините.
Бъди до мен до сетния ми ден, ...
  318 
1
Морето ме целуна през устата
като невръстното Момиче от квартала
обикнах я завинаги – като Момиче
като Момче – и тя ме заобича
Морето ни целуна през устата ...
  186 
Далече, далече, сред гъста гора,
къщурка се гуши, мъждука едва,
там пуши коминче на покрив от мъх
тя-твар сякаш жива, поема си дъх.
Облечена в рокля от бели цветя ...
  260 
ЕЛЕНА
Непривично за мен е във кухнята друг да царува,
ще призная, Никола че справил се беше добре.
И не зная така ли е или на мен ми се струва,
но това между нас вече никой не може да спре... ...
  439  16 
Непочтителните й усмивки ги крие под падащия ден. Войната точи ноктите си за да ги забие в своята плячка. Лежи под воал мрачен. Има очите на хищник, дебнещи под черна маска, държи куклите си във вечен плен и зависимост. Войната е залъгалка за неразумните.
Над прашни реки, кръжи под кървавочервени не ...
  248 
УТРИННА МОЛИТВА
Тъй както всичко съградено
започва своя тих разпад,
и времето лети – вретено! –
върти ни в Рай – и вихри в Ад, ...
  525 
ОБЕЩАЙ МИ
никога да не си
вземем куче,
което да ни пази
един от друг.
  248 
Не ми текат отдавна лиги
да гледам Шампионски лиги.
Дори по росната ливада
не съм бил никога ливада!
Даже някой да ме щипка, ...
  677 
И събирам пак храброст да взема
въглен жив, който хвърля искри,
бързо разумът нейде ги скри
всички думи. Безмълвна поема
пише тихо сълза, но превръща ...
  294 
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата, ...
  303 
Искам -2
/неизпратено писмо до Църната мория/
Искам
някой ден да обикнеш така
както Луната обича Морето, ...
  258 
Ждала, сидела, поседела,
вся извелась, раскоровела,
по принцу своему ревела -
подолы платья - на платки!
А принц дежурил у болота, ...
  1352  12 
Питам се разкъсах ли докрай оградата,
с която ме опасваха с години?
Зараснали са вече видимите рани,
но във червено светят в мен причините
и нямам мира за погубеното време, ...
  324  16 
Аз цял живот навярно тебе търсих.
Да бъдеш дом на моята съдба.
Наистина те вярвах. Честен кръст!
Кълна ти се бездънно, от душа!
Но в този ден, когато те намерих, ...
  860 
Тишината прилича на тебе – жестока и сигурна.
Избереш ли да бъдеш до нея – загубил си всичко.
Тя убива на думите смисъла, полета, силата.
Тишината прилича на тебе.
Но аз те обичам. ...
  898  15 
Навън бе мрачно и студено,
и претоварено с мъгла!
Качих се в нас, и мигновено
докопах уискито с ръка!
Студът бе повод да си капна ...
  1080  35 
Тя познава те. Все ми е тая. До стотинка пресметнала риска,
точка, точка, тире, запетая – вечно точното копче натиска.
Аз и себе си хич не познавам, откачалки – дежурни през ден,
вдигат често в главата ми врява, пишат стих – от любов е роден,
а прелива и в лудост и чести ураганите всичко рушат, ...
  222 
ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади, ...
  193 
Тъй близо съм и тъй далече
протягаш ти към мен ръце,
в съня ти идвам всяка вечер,
целувам твоето лице.
Докосвам тялото ти нежно, ...
  406 
Липсваш ми, тате,
когато
гледам небето, звездите !
Липсваш ми в зима и лято,
в полъха тих на мечтите! ...
  282 
В белите ми дробове нахлува
зимата, като ледено острие.
По тялото ми мраз пътува -
Мамка му, студено е!
Тротоатът е замръзнала пързалка, ...
  282  14 
Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно, ...
  307 
КРЪПКА ЗА СЪРДЕЧНИТЕ РАЗЛОМИ
За всички недовършени дела
едва ли мога да намеря време.
Със скоростта на пусната стрела
животът прелетя по пътя земен. ...
  225  12 
ВЛАКЪТ КЪМ НИЩОТО
Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови – къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса? ...
  192 
Сервитъорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...
  260 
Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...
  253 
– Нека да започнем с точка,
без да чакаме отсрочка.
Нищо, че се пише в края –
наставлява кака Рая. –
Точката не трий ти с гума – ...
  560 
Облечена в бяла премяна
с прическа и грим.
Ето я сватбата тъй мечтана
булката и нейния любим.
Стоят те под свадбено венчило ...
  237 
В зениците ми слънцето наднича
и се разпукват жълти минзухари.
Животът, в същността си тъй първичен,
избухва като екот на фанфари.
И старостта отстъпва колебливо ...
  294 
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
  308 
В прегръдката ми топла се унасяш,
звездите слизат пак при нас.
Със мен в съня си се понасяш,
към щастието си намерила компас.
  296 
в памет на Христо Карастоянов
Не ме лъжи, мой живот,
не ме лъжи,че много още ми остава...
Все още ябълковият плод,
който Ева ми подари, опознавам! ...
  332  10  13 
***
И като черен грях – орляк скорци летеше
с черешите в раззинатите човки.
Сега е зима. Падна мъртва старата череша.
Тъгувам аз, а мислите неловки
тук-там в пръстта съзират миналогодишни ...
  263 
Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа? ...
  308  10 
КОГАТО ПТИЧИТЕ ЯТА В НЕБЕТО ИМЕТО ТИ ПИШАТ
Когато птичите ята
извият сетното стакато,
аз ще подам на есента
за отлетялото ми лято - ...
  277 
Забраната е препоръчителна! :)
Не затваряй очите ми.
Искам с тях да те имам.
Ще усетя мечтите ми
и с реалност ще сливам. ...
  943  10 
Предложения
: ??:??