3 869 резултата
на предците
От бездната на вековете
до мен достига този зов.
С нестройни гласове
шептите в хор. ...
  114 
Привет, скиталецо, смълчан
в шумливата тълпа.
Искам да ти направя стриптийз - поетично разсъбличане.
Позволи ми за тебе да събличам тишината.
Бавно да я галя с приказки ...
  142 
Обич
Коя обичам аз не знам, една
Ли само - не - и една е тя.
Но да кажа "обичам те" не
Мога - лъжец се виждам в ...
  150 
В съня ти, тайничко дойдох.
Нахлух в теб като неканен гост.
Притихнах в тишината ти.
Познах горчивината и,`
скрит в теб, скрит от мен ...
  172 
Събудих се тази сутрин,
прегърната в теб, Любов.
Отворих очи и проумях,
че ти си силует.
Отзвук на странните нюанси ...
  162 
Искам да съм поет
и да пиша за тебе
и за света ми без тебе,
защото те нямам и съм
принудена да се уча да живея без теб. ...
  108 
Крещя...
не чуваш, нали, за теб съм
празно ехо.
Мълча...
Не чуваш думите ми скрити ...
  172 
Насищане
Пълнене на празен съд.
Това е на живота принцип.
Като се напълни съда,
Следва друг „концерт“, ...
  123 
Искам да ме видиш с чорлавата ми коса
Искам да ме видиш с дрехите с петна
Искам да ме видиш с напуканите ми от студ ръце
Искам да ме видиш с поизтритото червило
Искам да ме видиш, когато съм сама ...
  130 
В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.
Шумът не затихва
отвъд моята врата, ...
  119 
В безкрайния мрак проблясва светлина,
когато нощ над пътя се снишава.
Като звезда изгрява тя една,
и тишината в искри разпилява.
Там, където няма път и глас, ...
  127 
Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...
  114 
Дните си минават, но дали
ставаш по-хубава ти?
Да, истина е това
Нека всички знаят сега.
Ирина е обречена на красота, здраве и късмет ...
  144 
В пропастта на отчаянието
пропаднах от страха да не се проваля.
Видях и други там.
Никой не искаше да остане в калта,
заровен в пръстта. ...
  150 
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...
  138 
Да захапя смокиня
директно от храста.
Да прекопам градината
на която съм порастнал.
Да напоя със потта си ...
  122 
Eдин ден ти е нужно,
Може би и по-малко.
Искаш да си с него повече,
Любовта му е подарък!
Чаровник от дете е знаем, ...
  144 
Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва. ...
  277 
Кой съм аз
"Лесничеят" се наричам аз сега,
За гората ми напомня това име.
За работата скромна земна, и
За хора муладхарни - други. ...
  257  12 
Намерих мисъл с формата на щастие.
В зелено ъгълче от тишина и расне....
О, как само бързо расне до слънчев лъч,
пронизал ми съня, до стрък тревица
с маргаритки топли, до дъх пристанал ...
  105 
Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
  123 
Странно нещо е любовта.
Един изгрев. Един залез.
Дъждът и цветята.
Слънцето. Луната.
Денят и нощта. ...
  183 
Ако бях друг човек –
с други мислене и характер;
с други приоритети и цели;
определено щях да имам
различни минало и настояще; ...
  108 
Закрилното огнено заклинание
Славянинът не се моли, прославя
Той богът, боговете свои. Заклинанието
Е форма на молитва,
И прослава е във време също. ...
  125 
Да бъдеш свободен
е да виждаш красотата,
която пулсира в тишината на света.
Забележи как облаците
танцуват около слънцето, ...
  122 
Взех си почивка от поезията
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.
Почивах дълго, докато
реших да се разходя, ...
  165 
Странен ден,
Има слънце,
А ние броим колко пъти сме се цапардосали,
Странен ден, входовете миришат на книги,
Търся извратени диалози с куклите. ...
  106 
Крещя: "Незабавно повикайте Супервайзора, искам да сляза от този "влак" наречен живот".
А той ми отвърна сопнато с дрезгавия си глас: "Това не е влак, момче, това е въртележка.
Влакът отпътува преди час и ти го изтърва".
Тръпки ме побиха, още когато чух студения му тежък глас, сякаш острие на леден ...
  233 
"Звездите или луната?" - попитаха ме.
"Очите ѝ." - отговорих.
Очите ѝ, сияещи с нежна любов,
отразяват целия небесен свят -
светлината и тъмнината преплетени в едно. ...
  201 
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
  187 
Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...
  194 
Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...
  139 
Хиляди мисли, по празен лист разпръснати,
разпилени сенки на сърцето ми говорят.
Хиляди думи неизказани сега тежат,
искат да изплуват на повърхността, да разкъсат тъмнината.
Като две парченца от пъзел се намерихме, ...
  200 
Иницииране
Инициирането е начало.
Работа започната. Път нов,
Сега започнат, след подготовка
В мисълта – нов скромен, или ...
  184 
Понякога си мисля за смъртта
и как ще се яви,
дали в малка черна рокля.
Ще я довее вятър, в утрото или нощта.
Умирането си е работа самотна. ...
  151 
Смея ли да ти кажа
как всяка нощ шептя името ти,
как говоря на цветята за теб
и че всеки ден
е безкрайно дълъг, ...
  317 
Аз те открих така нежно,
когато слънцето изрисува
последната алея от залеза ни.
Една луна изгря от моята тъмнина,
даде ѝ обич, и сиянието ѝ проговори с цветята. ...
  168 
На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...
  128 
Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...
  252 
Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...
  172 
Предложения
: ??:??