248 538 резултата
„Кой е, майче, за
презрение достоен?“ -
„Чеде, свише ще
решат и ще го - по̀ от
теб достойно - възмездят."
  267 
Нахлузила хомота стар,
вървя с приведена глава
към факела на обичта.
Отивам, знаейки жестоката съдба,
прибавила и черното си расо, ...
  251 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  731 
Чакам всеки божи ден
нещо да се случи с мен.
Я пари да припечеля
или любовта намеря.
Ала, не играя тото... ...
  210 
Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
  232 
Целуни ме с поглед
Целуни ме с поглед, с устни!
Светлината ми дари!
Донеси ми утрините сини
и вълшебните мечти! ...
  354 
Запази всички мисли във тебе.
Премълчи всички тежки слова.
Няма човек, който да вземе
твоите болка, сълзи и тъга.
Спри! Не казвай истини. Явни. ...
  250 
Ръждата
Какво е ръждата - окислено желязо, и то не е вече желязо.
Праховидна обвивка – среда, пелена на самото желязо.
Ръждата всичка когато излезе от желязо в земята зарито,
Ковали са Сари и Скуфи мечове здрави. ...
  327 
Когато не искаш да спиш...
Потопи се спокойно в съня...
Аз ще дойда при теб във леглото...
Ще целувам врата ти... Плътта...
И ще свалям от тебе бельото..! ...
  719 
С И М Е О Н
София,Шеснайсти Юни,
годината е тридесет и седма,
пред двореца...весело и шумно,
към балкона царски всички гледат... ...
  180 
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
  935 
МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума, ...
  433 
С направени - в Русия две девойки,
аз лятото в Бургас се запознах.
Не ги броях - рускините за бройки,
но въпреки това до тях се спрях.
По-здравата мамашка беше само ...
  673  18 
със свобода да
се зареждаш - значи - да
не се навеждаш
.......................................................
друга подредба ...
  263 
По-красива мечта не познавам
от дълбоките твои очи.
В тях светът се побира огромен
със лазура на летните дни.
По-красива душа не познавам ...
  242 
ПИСМО ОТ РАЯ
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две,
събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове, ...
  223 
Лятото се връща.
Каза го сега.
Есен, що се мръщиш?
То не е врага.
Топла пò те прави, ...
  255 
Гледам в таз Държава,
че Народа ни за всичко става...
питам се, защо тогава
мачкат нашата Държава.
Грях ли е, че още нас ни има. ...
  688 
Виж, как сезоните редят се,
като приказки нареждат се.
Виж, как времето си върви,
но за нас то прости е спряло.
Виж, дъжд вали в очите ти, ...
  297 
Стопи се лятото - неволно отлетя.
И както винаги ме изостави.
Да бе останало, дали с цветя
от мен щастливец щеше да направи.
Не страдам днес за земните неща. ...
  430  18  12 
Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
  741 
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
  442 
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
  340 
Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
  503 
Омръзна ми безспирно да говоря,
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...
  311 
РАПСОДИЯ НА КРУШОВО ЛИСТО
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо, ...
  217 
Родният ми град Лом празнува в днешния празничен Ден на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!💖🌞
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...
  320  10 
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
  225 
Лятото
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните! ...
  417 
Дядо ми е стар моряк,
и в морето влезе пак
рано, рано, в зори
с мрежи риба да лови.
От пристана отплува в тъмата ...
  554 
Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам, ...
  486  10 
Върти ми се в главата празна
(като хамстерче на колело)
идея някаква разнообразна,
за мъжката ни орис и тегло.
Естествена е връзката с жените, ...
  285 
Мисля си за теб, но далече съм уви,
ако бях наблизо, щяхме да се грабнем на мига, нали?!
Щях да те целувам по гърдите,
да те галя със ръце,
да потъвам във очите и да докосвам твоето сърце!... ...
  987 
Как да спра, какво да сторя?
Обяснете ми как е възможно това -
че вечно със себе си да се боря
е моята втора природа сега?
В ума ми мрак властвува. ...
  203 
Тя го знае
От първи поглед ти ме завладя
и облада сърце осиротяло!
Отново слънцето при мен изгря,
и всичко ще започна от начало! ...
  254 
Изгубени...
Често в Живота, се губим...
Изоставяме всичко почти...
И заспиваме, без да се будим...
Изморени да гоним... Мечти..! ...
  346 
М Ъ Д Р О С Т
Объркаме ли принципно идея една,
след грешката,както и да я въртиме вътрешно,
на Разума тя винаги ще носи беда
за тънкостта на мисълта,в която Го търсим. ...
  213 
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
  360  22 
Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
  256 
Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...
  333 
Предложения
: ??:??