248 538 резултата
Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
292
2
9
Ти вероятно от болка си рухнал
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
313
Това е моята история
Срутих се върху себе си като планина
Никой не може да ме задържи освен мен
Изгубен съм в себе си като тайна
Никой не може да ме намери освен мен ...
Срутих се върху себе си като планина
Никой не може да ме задържи освен мен
Изгубен съм в себе си като тайна
Никой не може да ме намери освен мен ...
849
Който истински обича
дава всичко от сърце!
Скъпи думи не изрича -
те изгряват на лице.
Няма нужда от излишни ...
дава всичко от сърце!
Скъпи думи не изрича -
те изгряват на лице.
Няма нужда от излишни ...
329
2
Ръждясал надпис... Да живей "Карото*"!
Силистра на латиница - прогрес.
Какво тук значи всъщност обществото??
Робуване на нечий интерес.
Завайкаха се дядовци и баби ...
Силистра на латиница - прогрес.
Какво тук значи всъщност обществото??
Робуване на нечий интерес.
Завайкаха се дядовци и баби ...
405
Нощта ме прегърна с жилави пръсти,
отрони в плътта ми мъгливия дъх.
Звездите потрепват с лъчите могъщи,
просветва загадъчно горския мъх.
Долавям мирис на буря далечна, ...
отрони в плътта ми мъгливия дъх.
Звездите потрепват с лъчите могъщи,
просветва загадъчно горския мъх.
Долавям мирис на буря далечна, ...
743
12
20
Хайде БТР-и да подарим
на фашистката държава,
вместо с тях хора да спасим,
защо в Царево да оцеляват!?
Защо на съветника Емин детето ...
на фашистката държава,
вместо с тях хора да спасим,
защо в Царево да оцеляват!?
Защо на съветника Емин детето ...
345
1
3
Колко много забравени ПЪТИЩА
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
280
1
По- късни ли..по- късно няма!
Било е сега!
Интересът изчезва и чаят изстива
и идва нощта..
Порастват и хората и остаряват ...
Било е сега!
Интересът изчезва и чаят изстива
и идва нощта..
Порастват и хората и остаряват ...
272
Простираш нежно пръсти,
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата. ...
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата. ...
267
2
2
Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?
Ти си есенно слънце – огряло високия хълм, ...
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?
Ти си есенно слънце – огряло високия хълм, ...
752
5
6
Всяка нощ плача от щастие,
когато потъвам в обятията ти.
Всяка нощ е дъх и мечтание,
щом устните ти са върху моите.
И всяка нощ съм аз светлина, ...
когато потъвам в обятията ти.
Всяка нощ е дъх и мечтание,
щом устните ти са върху моите.
И всяка нощ съм аз светлина, ...
261
3
Проправила си път измежду обичи,
обгръщали ме в дълго неведение,
ти нямай намерението, моля те -
да бъдеш мое тъжно вдъхновение...
И в мрака да прелитам като сова, ...
обгръщали ме в дълго неведение,
ти нямай намерението, моля те -
да бъдеш мое тъжно вдъхновение...
И в мрака да прелитам като сова, ...
209
1
1
Със сатанѝ и
сатанѝща днес светът
се пренасища,
и за свѝше съд гъмжат,
че бълват пепелища...
сатанѝща днес светът
се пренасища,
и за свѝше съд гъмжат,
че бълват пепелища...
314
293
ЕКСКУРЗОВОД НА БЪЛГАРСКАТА БОЛКА
… ще си нарамя пътната тояга и ще запраша нейде по света –
дали към Рио, Рим или Малага – душата ми жадува Красота!
А може и на знойните Малдиви? Да хрупам зеле и на Кергелен? –
където всички хора са щастливи? И Господ ще помисли и за мен? ...
… ще си нарамя пътната тояга и ще запраша нейде по света –
дали към Рио, Рим или Малага – душата ми жадува Красота!
А може и на знойните Малдиви? Да хрупам зеле и на Кергелен? –
където всички хора са щастливи? И Господ ще помисли и за мен? ...
241
2
1
Чакам те все още, но защо ли?!
Сърцето ти за моето се моли,
но страхът, той спира те, нали?!
И всеки ден се хващам, ето на,
за тебе мисля и за твоята душа, ...
Сърцето ти за моето се моли,
но страхът, той спира те, нали?!
И всеки ден се хващам, ето на,
за тебе мисля и за твоята душа, ...
286
2
1
Изтъках от цветовете
Изтъках от цветовете дреха.
По-красива няма на света!
Исках да се облечеш със нея,
да докосне твоята душа. ...
Изтъках от цветовете дреха.
По-красива няма на света!
Исках да се облечеш със нея,
да докосне твоята душа. ...
187
1
2
На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи ...
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи ...
388
1
2
Тя е в моя стих
Със тихи стъпки влизаш в моя стих
и само сянката след теб върви.
Оставаш там, заглъхнал спомен тих,
горчив от някогашните сълзи! ...
Със тихи стъпки влизаш в моя стих
и само сянката след теб върви.
Оставаш там, заглъхнал спомен тих,
горчив от някогашните сълзи! ...
304
1
1
Сама, но стига небеса
девет бала родена от душа
14 метра бореща се със това. от което е родена
умира и възкръсва пак с това
Няма скрупули ...
девет бала родена от душа
14 метра бореща се със това. от което е родена
умира и възкръсва пак с това
Няма скрупули ...
294
С П О М Е Н З А Е Д Н А С Ъ С И П А Н А И Д Е Я
Една съсипана идея в новата ни къща,
от която вече се отказваме,
но без нея мрака ни обгръща
и представа нямаме,какво да правим? ...
Една съсипана идея в новата ни къща,
от която вече се отказваме,
но без нея мрака ни обгръща
и представа нямаме,какво да правим? ...
215
Без задръжки...
И тази вечер... Явно ще съм сам...
Но тази вечер, сякаш е различна...
Отново в страсти съм облян...
И в странно чувство... Нетипично..! ...
И тази вечер... Явно ще съм сам...
Но тази вечер, сякаш е различна...
Отново в страсти съм облян...
И в странно чувство... Нетипично..! ...
445
1
2
А беше март,
когато ме погледна,
говори нещо,
хващайки ръцете ми.
Морето бе свидетел ...
когато ме погледна,
говори нещо,
хващайки ръцете ми.
Морето бе свидетел ...
355
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
350
4
8
Прости ми, татко, че израснах плах,
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
493
6
3
Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!
Угасна огънят отдавна в мене ...
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!
Угасна огънят отдавна в мене ...
251
1
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
250
1
Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...
И мислите ми блъскат се без ред – ...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...
И мислите ми блъскат се без ред – ...
314
1
2
Чаках те толкова дълго,
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно, ...
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно, ...
382
1
6
Любовта е тежък мит,
истински не съществува.
Щом си ти емоции пропит,
любов тогава се сънува.
Ала е кошмарен този сън, ...
истински не съществува.
Щом си ти емоции пропит,
любов тогава се сънува.
Ала е кошмарен този сън, ...
310
2
Отворено небето плаче робски.
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети. ...
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети. ...
242
1
2
И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта, ...
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта, ...
420
8
22
ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...
210
2
4
Поиска ме, защото ми повярва.
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...
265
2
1
Вторник
В съда влизам и полъхна пренебрежение, граничи кажи-речи с отвращение.
Вторник - в съда отвратени от нечия особа окаяна и остаряла, гонят, пъдят, свидно им е човечност да проявят и злобата си малко поне да спотаят.
Вторник - в съда изпъждат го клетия дядо, че миришел силно и не могат да му у ...
В съда влизам и полъхна пренебрежение, граничи кажи-речи с отвращение.
Вторник - в съда отвратени от нечия особа окаяна и остаряла, гонят, пъдят, свидно им е човечност да проявят и злобата си малко поне да спотаят.
Вторник - в съда изпъждат го клетия дядо, че миришел силно и не могат да му у ...
305
РИЗА ЗА БРАТЯ
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...
151
3
3
Студена е стаята, сякаш е смърт.
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята, ...
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята, ...
359
1
1
Стоплен от слънчевата ти усмивка,
духът ми бе бодър, весел и успокоен!
Душа не иска някоя друга да обиква,
само ти можеш да утешиш дух ранен!
С добрина ме привлече, ...
духът ми бе бодър, весел и успокоен!
Душа не иска някоя друга да обиква,
само ти можеш да утешиш дух ранен!
С добрина ме привлече, ...
306
Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
438
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
