248 538 резултата
Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
  234 
Бяло ангелско крило,
пух искрящ сияе райски,
бръчка мъдра на чело,
знак на буза грее тайнствен.
Светло слънце в мрачен ден ...
  369 
По пътя шматка се каруца,
кандилка се насам-натам.
На ней стопанинът дремуца
като на скарата - салам.
Едва ли конят го не бива. ...
  246 
Меки устни - цъфнали череши,
две очи, искрящи като свещи,
душа, в същината си красива, нежна,
и една любов - божествено безбрежна...
Миг от рая всяка среща, ...
  259 
След пет години плаж на Катерини,
намразихме се с гръцкото море!
Не срещнах в него никакви богини,
а само древногръцки зверове!
И този август вместо в Халкидики, ...
  744  18 
Просто така те обичам,
в очите ми е отразено.
Виждаш го този плам,
обитава и твоите очи
безпаметно. ...
  317 
ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...
  171 
Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...
  483  11 
Не прощавам...
Изхвърлиш ли Душата ми, в пустиня...
И сърцето ми, ранено да кърви...
Недей да чакаш прошка... Милостиня...
Тръгвай си..! За мене забрави..! ...
  456 
К Ъ С А Т А К Л Е Ч К А
Късата клечка е вече изтеглена!
Последният старт отдавна е даден!
Всеки ден Жестоки Трагедии гледаме...
Нощес Мароко беше Ударено! ...
  249 
Водата
Водата студена на тялото обляна,
за тялото е малък стрес,
и точно по-, стряскане е леко тя.
Куче внезапно се излайва - стряскаме се леко. ...
  265 
Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
  460 
Аз - по пример взет от татко
ще работя в МеВеРе!
И… съвместно с моя батко,
с белезниците в ръце
ще преследвам тук бандити ...
  699  17 
Искам, искам, щом порасна,
да съм с мисия тъй важна,
че да мога, хей така,
със усмивка на уста
да извършвам чудеса ...
  733  18 
ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ
Слънчицето тръшна се за сън.
Люлнаха го есенните хълми.
Припна пак магарешкият трън –
дворчето с бодили да напълни. ...
  194 
Дори и да не го знаеш…,
представяла съм си името ти.
Заспивала съм в обятията ти,
и била съм напълно опиянена…
Дори и да не го знаеш…, ...
  315 
"Тя се буди във седем и не пие кафе ..."
"Ежедневие"
Радосвета Аврамова (Caribiana)
Тя обича кафе. И се буди към пет.
Има шепа минутки за себе си само. ...
  570  12  23 
ЕКСТРАСЕНСЪТ ОТ ВАРНА
Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,
щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,
щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,
щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица! ...
  252 
Слънчева целувка
Изпратил си ми слънчева целувка
на лятото с последните лъчи –
въздушна, нежна и красива,
със цветовете на мечти. ...
  210 
ПИСМО ОТ КОСМОСА
… какво ми пука и какво ми дреме! – че утре вече няма да съм жив? –
че ще ме кротнат в миналото време – Граф Монте Кристо в своя замък Иф,
че този свят вовек ще ме забрави, додето преброи човек до три! –
едно глухарче в пролетни дъбрави – и славейче в безмълвните гори, ...
  159 
Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...
  374 
Съдбата... мисъл, истина и грях.
Оракул, потънал в грях...жезъл!
Смърт. Тишина, героят уморен
с очи просълзени прошепва.
Съдба... врагът дори не клепва. ...
  253 
Завръщай ме, когато съм стихиен.
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото ...
  280 
Септември
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...
  278 
Угаснала обич от сън непробуден,
ще търсиш след мене сред звезден всемир,
от гордост и ревност ти беше заблýден,
и влюбен до лудост... бях твоят кумир.
Все още ли вярваш, че пак ще се върна... ...
  538  14  21 
Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
  289 
Когато порасна - балерина
искам да стана
и с цветята като фея
да танцувам и играя.
Когато порасна и пианистка ...
  953  14 
Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло... ...
  365  16  13 
МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда. ...
  362 
хляб се печѐ след
молитва смирена - към
Бог устремена
хляб се печѐ след
молитва смирена и ...
  276 
Слънце изгрява в небесната шир,
на човешкия живот гледам бодро,
има го и доброто в нашия всемир,
топли се душа в светлото лятно утро!
Напълни ти душата своя с надежда, ...
  309 
Ръцете разглеждам-без белези,
кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.
Твърдях, че от кръста на римите ...
  804 
С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден,
отново да отпреш някоя добра критика. ...
  370 
Във въздуха подуших... Аромат...
Възбудата на твойто тяло...
Набъбнали, зърната как туптят...
Сърцето, как пулсира полудяло...!
Усещам, как хормоните извират... ...
  1470  11 
И прохождам неопитно, страхливо в нощта
Следа в сърцето опустяло нежно всява,
а вятъра сърдит показва си мощта
И прах, и пепел от надежди той довява.
Жажди по жарави, трупа той в Всемира ...
  225 
Когато тръгнах във школото,
окаян малък първолак
прилежно учех се, защото
мечтаех си да карам влак.
Аз исках машинист да стана ...
  884  22 
ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина, ...
  424 
Въздухът ни е общ,
ласките – споделени.
Страстна е тази нощ
в мигове от поеми...
И се сливат тела, ...
  809 
Мисля си за устните ти - нежна коприна,
за красивите ти детски очи,
за същността ти - ефирна магия,
за сърцето ти скрито, от злобни очи...
За целувките твои си мисля, ...
  640 
Земята наша уж е кръгла
и трябва да ни среща пак.
По пътя някъде размина,
съдбата наша в този час.
Аз търсих те отново в здрача, ...
  367 
Предложения
: ??:??