248 539 резултата
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
  462 
Бях аскет от кръв и плът,
днес съм ненаситна хала.
Скромно сресвах се „на път“,
а сега – „на магистрала“.
И с жените съм така: ...
  293 
ЕЛЕНОВА ЛУНА НА ХЪЛМА
Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива. ...
  362 
ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? – ...
  245 
Синя Луна
Прочетох мечтите се сбъдват,
защото е Синя Луна.
Тогава и аз пожелах си
за няколко лични неща. ...
  426 
От крива злоба този свят се гърчи,
от завист цял е в жлъч и пот,
в омразата си гази до колене кърви,
а лудостта е начин на живот.
Стремеж за власт обсебва го и грее ...
  343  14 
Красивите жени са най-желани,
всички искат ги под своите юргани!
Те са идеал, мечта и гордост най-голяма,
хлътнали са много, не един и двама!
С фасадата изящна, ...
  831 
Заразителна
е любовта, кърмилна
и спасителна!...
  373 
Търсиш ли ме в допира на друга кожа?
Будуваш ли ме в тихото на чужди нощи?
Боли ли споменът повече от ножа
и разбра ли, че без мене няма "още"?!
Тежи ли ароматът на непознатите коси? ...
  375 
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...
  366 
С И Р О М А С И
Не знам дали стихът ми се отдава,
но в прозата съм доста слаб,
а искам толкова неща да ви разкажа,
що разкъсват ми душата и плътта. ...
  179 
Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта... ...
  303 
Здравей, майко Земя!
Обетована и синя земя…
Днес те питам, как си?
И превита ти от болка
стенеш – “Боли ме - викаш!” ...
  381 
Живот
Щастие
Рани
Борба
Спомени ...
  262 
Душата и Съдбата I
Богата и бедна – безгрешна и грешна,
съпътства човека, подобно на сянката...
От древния свят – до епохата днешна...
и всеки миг влага в трезора на банката. ...
  765  13  24 
С изтънчения вкус на златен бърбън
и огнената нотка на тютюн,
изискан и непредвидимо дързък,
опасен като сребърен куршум…
вървиш след мен с походката на хищник ...
  1030  12  18 
Ако си тръгнеш някой ден,
ако го сториш, ще боли.
Очите ти ще търсят мен
и в ангели, и в демони.
Когато тръгнеш някой ден, ...
  378 
Наричаха го Август, без причина,
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето, ...
  554  13  22 
Наивни са очите ми, с които тъй влюбено те гледам.
Наивни са ръцете ми, с които толкова силно искам да те върна.
Наивна е душата ми, с която толкова силно искам да те задържа.
Наивни са краката ми, че пак към тебе се опитвам да вървя.
Вечно да те имам е измамно чувство, ...
  409 
Имах един прекрасен час.
Благодарение на вас.
Какво направихте с мен?
Сложихте щастливо начало на моят слънчев ден.
Как мога да забравя? ...
  767 
Там, близо до водата,
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи. ...
  279 
По още незарасналите рани
и белезите в близкото ми минало ми
разхождаше се кой, когато сва́ри.
Олекне му, а после си отива...
Пристигаха със гръмки обещания, ...
  245 
"Лудите на стадиона"*
много даже са си в ред,
музите си щури гонят
и без стартов пистолет.
Шапката си с крокодила, ...
  337 
MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...
  554 
Остарях и се сбръчках -
като орех от новогодишна украса,
като взета на лизинг от автоморгата бричка ,
като черен хайвер от небрежност мухлясал,
като на клоуна маската трагична, ...
  305 
Как сладки са целувките солени
и как солени летните мечти,
целувай ме, целувай ме без време,
ще дойде зима и ще загорчи.
Донесе есента разлъка, ...
  462 
Мечтая да съм на брега на морето,
да слушам на вълните шума,
вперила поглед нагоре,
да шепна мечти на звездите.
Мечтая за топла прегръдка, ...
  408 
Веднъж и ти почука
на входната врата.
Казах си- наслука!
Ей туй е любовта!
Зализах си косата, ...
  1086 
Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо, ...
  486  12 
СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...
  225 
Не ял месо един веган.
Суров излапал цял тиган
със броколи, спанак и целина.
Бих казал:....лелина!".
Монтьор колата си оправял, ...
  261 
Пуйетеса съм отскоро,
всъщност първи стих творя.
Вдъхновявам се от Жоро
за безсмъртните слова.
Той е Муз за пуйетеси, ...
  357  10 
ИЗПРАЩАНЕ НА АВГУСТ
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...
  217 
Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...
  313 
Не можеш!
Прошка се не дава ей така!
Любовта,
не е игра!
И боли, когато обичал си, ...
  261 
Той е гениален ерудит, той е умен -
магистрала Ботевград-Враца-Шумен!
Между сертификата и ваксинацията
много е мощна, силна куролацията!
Що Конституцията той да спазва - ...
  476 
Ще потърся вечер твоите очи,
в които искам да се потопя
и в морето от лазурните лъчи
на твоята изстрадала душа,
да видя,че си птица устремена, ...
  899 
Разклащат се основите
на стария ми храм.
А вярата – от новите,
не се побира там.
И корабът на църквите ...
  311 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...
  332 
Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост. ...
  291 
Предложения
: ??:??