248 538 резултата
Тайната на изгубеното кралство
Тихото момче изчезна с крясък,
не остави и една причина.
Разпръсна се по пода като пясък,
съдбата шанс не му даде живота да опита. ...
  205 
... с венец от диви гъски отлетя
и мойто лято – сякаш беше вчера,
и честно казано ме хвана яд,
че даже не остана за вечеря.
Как исках!... Струваше си да го спра, ...
  912  11  13 
Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
  236 
"Как живется вам с другою,-
Проще ведь?- Удар весла!-
Линией береговою
Скоро ль память отошла."
Марина Цветаева ...
  318 
Бушува в мен сърцето
като че е бурното море.
Денем е като слънцето,
нощем - звездното небе.
Дъното ми се разтваря, ...
  377 
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...
  226 
Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...
  477  17 
Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
  389 
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
  499 
Обещах да бъда с теб,
в добро и зло, в дъжд и мъгла,
под слънцето и под Луната,
в небесата, в дъното на морето.
Обещах да бъда твоето одеало, ...
  913 
Т Е М И Д А
Завързаха очите ти Темида,
за да бъдеш безпристрастна,
но само ако чуеш, без да видиш,
ще ли да ти стане ясно, ...
  202 
Кафето не горчи както преди
и утрото не се протяга ведро.
В очите са застинали сълзи,
ръцете галят тишината щедро.
Преплитат се усмивка и тъга, ...
  280 
Аз съм пъзел с изтрити картинки,
който често сама пренареждам.
Моят цвят е студен.
Аз съм синя,
само с няколко бели надежди. ...
  943  11  21 
Вървя към пропастта
не по желание,
не мисля.
От другата страна
остана ти, ...
  609 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...
  256 
Бавното е по-забавно,
по-щастливо, бързо пак
иска да ме гази славно
с грубия си преден крак.
Иска, няма как да стане, ...
  285 
ЖИВОТ НА СКОРОСТ
С ожулени колене и платненки пробити
епохи прелетяхме в неспирен галоп;
столетия ни бяха забързани дните,
в надпреварата с времето и за миг ...
  415 
Не знам дали ти казах.
Премълчах ли?
Понякога мълчането е пясък.
Самотни улици, а чух гълчава.
Дали врабчета или лястовици? ...
  448 
Усмихва се усмивката, намига.
Зареяно се вглежда към лицата.
Над тъжното на пръсти се повдига,
съзира красотата на душата.
Ще трябва повечко да се потруди, ...
  370 
Нежен танц на топли устни,
говорещи си за любов...
А наоколо душите – пусти,
забравили копнежи и живот!
Само те – танцуващи сред сивотата, ...
  203 
Пътувам дълго през мечтите
и пътят е като река.
Река, която заличава дните
и води ме към любовта.
Светът е цветно огледало ...
  384 
Яде си задника от злост
една особа,
която като болест и лош гост,
като пръдня след боба,
като тоалетна смрад, ...
  357 
Пътешествие животът е.
Ден всеки разстояние е, което да изминеш трябва.
Там в него ти живееш с чувства, мисли, настроения.
Плачеш малко, радваш се, тъгуваш.
Денят-отсечката е от пътя само! ...
  306 
Скорост, подем, гравитация и т.н.
нещо те отделя от земята
крилото е във формата на капка*
около нея тяга
напред, нагоре и във всичките посоки ...
  475 
Пак открих… алтернатива
днес на бившото моме:
нова мацка… по-красива
и в гърдите по-добре.
Зърнах я случайно в мола ...
  735 
Видях го – понесъл чувала,
в контейнера търси надежда.
Душата му, Боже е бяла,
клошар ли е? Ангел изглежда.
Крилата му дрехата крие ...
  323 
Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа, ...
  412 
Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!? ...
  217 
Тъжни дни, облачни дни, дни.
Носталгията замъглява спомените ми.
Очите се пълнят със сълзи,
когато сърцето се свива
пред въздишката на дните, ...
  239 
Във здрача уморен откривам
отново старото вълшебство.
Увисва над антени криви
и лампите запалва лесно.
И в хладни локви се оглежда ...
  208 
Х Е П И Б Ъ Т Д Е Й
Н А Г А Л Е Н А Д И М И Т Р О В А
Честит да бъде тоя ден!
Денят на твоето рождение,
Господ да ти бъде Вечен Фен ...
  192 
МЛАДОСТТА СИ ОТИДЕ
... какъв бе твоят шеметен трептеж по младостта, която си отиде?
Кажи ѝ вече: – Хайде, Лиске, беж! – и изчезни от този свят – невидим.
Тръгни през прегорелите треви, и все ще стигнеш някой ден оттатък.
За радостите нейни забрави! – човечец, по презумпция тъй кратък. ...
  244 
Трябва да дойдат бури във вас
да разгонят мъглите
Ще се измъчвате весден и час
ще страдате всите
Във равносметки жестоки и изводи крайни ...
  313 
Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля чер ...
  348 
СВЕТУЛКА В ПРЕГОРЯЛА УГАР
Не ми е спретван прощъпулник.
(Не знам защо не е направен.)
Но рой смарагдови светулки
пламтели в нощната дъбрава, ...
  398 
СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ
… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж. ...
  637 
Мое море
Дойдох при теб мило мое Черно море,
обещах ти че ще дойда, ще се завърна.
С теб сме заедно отдавна, още от дете,
казах ти че при теб аз отново ще се върна! ...
  455 
Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност ...
  797 
Поклонение ново ражда се сега.
Поклонение чрез прослава.
Славянско поклонение.
На боговете Славянски.
Прослава на Велес, Рог, Сварог, и другите до тях. ...
  314 
Не си отивай, лято, остани,
макар че щъркелите отлетяха
да те посрещнат в топлите страни.
Там имаш ли си дом и родна стряха?
Или избираш просто ей така ...
  462 
Предложения
: ??:??