1 569 резултата
ДЕСЕТА ПЕСЕН
Пропуснах хиляди неща наивно.
Труда си, може би, не оцених.
Раздадох се сред злото деградивно,
мечтите си от щастие лиших. ...
  1173 
Той:
Приятно ми е – казвам се Никола!
Тя:
А аз съм Ели, всъщност съм Елена!
Да, редно е да спазим протокола, ...
  436  13 
ОСМА ПЕСЕН
Дъждът ще завали и утринта
макар безслънчева ще е полезна.
Ще напои небесната вода
земята със живителност чудесна. ...
  1079 
Вали над тънките стрехи,
разстила светло одеяло,
ръми, не спира,
звънят дъждовните камбани,
а пролетта с тънки пръсти ...
  479 
Както пролетта в земята
нов живот заражда,
така Братята в душата
на учениците знание посаждат.
Наука, като слънцето лъчите, ...
  361 
Звезден друмник, губех вяра,
дух – с уморени крила.
Дирех пристан, тиха гара,
край градчета и села.
Молех ти се: – Боже, мили, ...
  559  13  18 
ЧЕТВЪРТА ПЕСЕН
Душата ми е святата ми клетва –
единствена и чиста, неизменна.
Прекрасното във тебе чувство следва
и поривът към теб е вест блажена. ...
  690 
ПРОЛОГ
Очакван миг на зов - вълшебен звън
оглася жив небето и земята.
Събужда се светът от зимен сън,
пристъпва романтично красотата. ...
  1068 
Правя тъжна равносметка –
в тринайсета съм петилетка.
Де да бяха само пет!
Тогава всичко бе наред.
Нямах ни жена, ни внуци, ...
  918 
2.
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади. ...
  468  11 
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
  469 
Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...
  540 
Ти ли беше, дето ме събуди
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...
  762 
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
  667 
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
  404 
МАРИЯ-МАГДАЛЕНА
Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.
Ние бяхме дванайсет – за бой – и мъже за любов. ...
  412 
За Гоце се знае и много, и малко!
Много, щом в песни прославен е той.
Но често за слава юнашка е жалко,
въпрос да задаваме, чий е герой.
Роден в Македония. С български корен. ...
  453 
Изплакала съм, после съм заспала
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета, ...
  431 
Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...
  508 
След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет ...
  602  12  26 
НАГОРЕ И НАПРЕД
Химн на ФК Интернационал Горно Дряново
О, Горно Дряново!
Напред до пълната победа!
О, Горно Дряново! ...
  1161 
Бих искала...да си говоря с вятъра
Ей тъй,
Да седна на една скала,
високо над океана
И погледа ми във безкрая ...
  414 
#poesiaoscura
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея. ...
  1284 
До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
  435 
Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения, ...
  552  12 
Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
  800 
Добро поле, поле на вечната мъка.
Поле страдно, символ на тежка разлъка
При теб, там в планината кости белеят.
Сред скали и долове - мъртви линеят.
Без гроб, без плач, без мъчна мелодия ...
  477 
Дойдох при тебе, море,
ей тук, на брега ще приседна
да си кажем дума, две,
както влюбените в прегръдка последна.
Ти помниш ли как, море, ...
  465 
Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,
че млякото кисело сивите клетки подхранва
и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,
по него щом греем с талант, от душа не се радва?
Далече известен е тоз чудодеен продукт ...
  517 
Пак дошла е чудна пролет,
от Земята писмо пиша
и макар да е във полет,
пак душата ми въздиша!
Спомняш ли си, моя мила, ...
  733  12  27 
Разтварям пред тебе сърцето,
о, друже, незнаен читател,
от чувства на обич обзето,
като пред безценен приятел!
Преминах отново по тази ...
  1229 
В родината наша, край дунавски бряг,
ще видиш ти град прекрасен, сияен.
Окъпан във слънце, посипан със сняг,
той все е така красив и омаен.
Попаднал във Русе оставаш пленен ...
  922 
Топчето черешово гръмна ли вече?
Никой не чака, тича напред в атака!
Знамето българско на бой ги привлече,
Сърцата им тръпнат, тиранин не чакат.
Родината плаче, иго османско на власт, ...
  473 
Аз отивам на върха Каймакчалан,
и знам, че няма да се върна.
На канарата, всред простора леден,
ще дочакам своят миг последен.
Ей ме веч в окопа тъмен, ...
  957 
В дълбоките дебри планински балкански
градче възрожденско. Софроний Врачански...
Израсло дървото на място „Господното“.
Невиждано чудо гигантско в природата,
застанало гордо на страж пред „Разбойна“, ...
  543  11 
Обзела ме беше тъгата
след Нея в живот на земята.
Потиснат, почувствах умора
без нежна другарска опора.
Наслуки подирих спасение, ...
  621  10 
Той не обичаше да празнува
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година ...
  442 
Прага любима, ти приказен град,
към тебе ме тегли сила магична.
Дори да обходя аз целия свят,
ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.
Сред твоите сто кули потапям се аз ...
  783 
Раздялата с близките хора,
скръбта и тъгата събира,
плачът им оглася простора,
когато пред портите спира.
Светът се на части разпада, ...
  562 
От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...
  606 
Предложения
: ??:??