3 934 резултата
Неочакван ден, или по-точно нощ...
Всичко се слива в едно.
Ти издъхваше в ръцете ми...
Всички опити да те спасим,
останаха без отплата... ...
  499 
Седях и лутах се
във ъгъла на прашна сграда
с душа затихнала
в онази стара дреха –
наричах я тогава аз премяна. ...
  772 
Хайде, Лято, налей ми чаша с коктейл...
с отблясъците на морският залез
с розово утро и размаха на птичи криле
с топлината на пясък кристален
Хайде, Лято, усили мелодията докрай ...
  294 
Някога във древни времена
в една балканска мъничка страна
живял с родителите си добри
единствен син, обичан и любим
Синеок с очи, като езера ...
  323 
Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,
но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, ...
  479 
На бюрото са –
моливи,
писалки,
разпръсната хартия…
И косматата ръка ...
  363 
Когда я жила на Марсе,
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...
  2397  24 
В дома на твоите възходи и зенити,
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...
  804 
"И моят кладенец
дълбок
и чист,
и жив."
Елисавета Багряна ...
  411 
Полегнала в нощта, летя и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.
Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва ме с неповторимостта.
Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в приказка - мечта, усещам силата на топлина, на в ...
  527 
Отдавна сме в клетката на времето -
а времето живее в нас...
Сменяват се шеметно картините...
а пропуснатите минути - отлетели!
Пътувам през времевия поток - ...
  501 
Познат ли ти е тоз сюжет?
Макар че вече си пораснал и не си на пет
Ей я, поредната караница се задава
Щом майка ти реши да ти докаже, че е права
Мислиш си, че като кажеш- Да, добре, така е! ...
  439 
Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...
  455 
Здравей, душа.
Пулсираш до безкрайност...
Събираш всички трепети и липси...
Да се изграждаш силна...
сърцата... вдъхновена... ...
  711 
Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...
  572 
Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...
  593 
Аленее хоризонтът. Писта е.
Облаци-жребци се надпреварват
да изместят слънцето от трона...
Вятър бързо мята ласото си.
Да получи слънчева корона. ...
  824 
Как искам животът да си тече
равно и бавно, изпълнен със смях.
Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.
Как искам със теб неуморно да дишам,
да бъда малко момиче, ...
  446 
Един от тези очакващи апокалиписа
като надежда за по-добър живот...
  401 
Странно промъкваща
Силно докосваща
Връхлитаща
Недоумяващо как
Изригваща Любов! ...
  342 
Всеки път,
когато докосвам думите ти, удоволствието ми крещи от радост.
Но, ние с теб
знаем как да се прикриваме,
понякога и от себе си... ...
  591 
Щастие, Щастие мъничко,
Щастие сладичко,
Днес ти си до мен така незабележимо си.
Някак разбирам - тук си само за мен!
Гледам тъгуващи, търсят те - ...
  358 
Ти бавно катериш тялото ми,
сякаш е Еверест.
Полазиха ме хиляди тръпки,
от пръстите ти драпащи по гърба ми.
Всяка пора на кожата настръхна! ...
  1458  25 
Той, животът, е филм –
трагичен понякога,
препълнен с тръни
и камъни остри.
Режисьори, ...
  922 
Забравих!
За вчера, за днес и за утре.
Когато устните ти - моите допряха,
когато очите ти - огледало ми бяха,
когато прегръдката ти - одеало ми беше ...
  614 
Кърви листът прободен с острието на писеца...
Изтичат тайни мисли през думите разбъркани.
Нестабилни мостове между световете градят...
После емоции заливат всичко... Остава белег.
... ...
  1499 
Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една. ...
  827 
Безсънно скита
в свойта всеобятност
времето,
изпълващо нещата
от раждане до разрушаване, ...
  630 
Време заспало на хора забързани,
загубили смисъла в един пълен с илюзии
свят...
Време на всеки трепет, слънчев лъч ,
миг на смях и тъга . ...
  659 
Ние сме доживотни катерачи
на битовизми, вражди, химери.
Безсмъртни сме, безтегловни, вечни.
Вкопчени с всичките си крайници
пълзим, крещим, проточваме лиги. ...
  365 
Животът е пълен с гами и притчи
в един голям кръговрат.
С бели и пъстри картини
в големия чудодаен и
приказен сън на този наш ...
  1446 
Твърдото сърце на реалността
стопи се и покапа през зеницата,
мижеща в шпионка на врата от сетива.
Времето свлече тюлена роба,
тялото му голо ума ми скова.
  544 
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
  1001 
Шия криле и бродирам името ти -
върху тях.
Преди да полетиш,
трябва да се научиш да падаш!
Знаеш ли какво е да си на земята, ...
  1130  17 
Емоция чужда сърцето ми превзе
странен прилив на щастие ме обзе
и с високо вдигнати ръце, все едно разпервам криле,
полетях към синьото небе, където утрото не ще да спре.
Пътувах много и разбрах че всички пътища водят към грях, ...
  426 
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
  1170 
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
  1324 
Върви из поля и ливади,
погледът нейн блуждае из тях.
Сърце й се спира и гледа
с поглед топъл и свеж
над цветчета и тръни ...
  1248 
Свободната душа - тя весела не спира да върви,
тя винаги е толкова омайна и щастлива,
тя никога глава не клони.
Тя се рее из полета и нивя и разсейва тя старите жътвари - със приказки омайни на мъдрец,
избавя от беди и от неволи. ...
  545 
Умиление искам да познавам - грехота е, че дори го признавам
прошка безвъзмездно всекиго давам - а за свойте гол без дрехи оставам.
уморен от живота съм вече признавам - усещам от високо как тръгвам да падам.
Красиви слова и обещания тежки - няма как да оправят веч' моите болежки
А дали готов съм за ...
  917 
Предложения
: ??:??