20 494 резултата
Ето ни отново
сами в този свят
и започваме всичко наново
за пореден път.
Ето, грешките отново се повтарят ...
  433 
Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...
  490 
Невидима
В днешното полукълбо на мрака
се ражда сивата мъгла,
безизразна, прозрачна -
обгръща ни с гръдта си тя. ...
  617 
Г Ъ Л Ъ Б И
призори дюните заскърцаха
сякаш в стил рококо
Карузо се отърколи по сияйната пътека
дали затръшва загадката на пирамидите ...
  708 
Ранно утро, изгрев чуден.
Где е нощ с плаща черен, блуден?
Ти си светлината,
що изпълва небесата,
възкресяваш ти земята, ...
  1264 
Какво е щастие? Една усмивка.
Приятелско обаждане в нощта.
Глас топъл. Майчина завивка,
даряваща любов и светлина.
А може би искряща радост, ...
  6806  20 
Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич ...
  653 
Приятел, разгледай лицето си.
Поздрави се, щом откриеш надеждата.
Посъветвай се тихо със бръчките
(и от смях, и родени от грешките).
Направи равносметка добра ...
  576 
Озлобени и търсещи мъст,
хора гонят поредна облага.
Над Земята ни смогът е гъст,
а под нея поредните лягат.
. ...
  4462 
Купих си салам,
но отверката ми не реже.
Гладен съм,
а саламът е сам.
Жега е, ...
  628 
За една сълза
твоя,
бих обърнала
целия свят...
Светлина ...
  826 
Преситен съм от хора и видения,
от луди и разумни същества!
Щом моят аз – небесна орхидея –
разцъфва върху белите листа,
тя, мисълта ми – тихата ми същност – ...
  680  10 
СБЛЪСКАХ СЕ
сблъсках се челно с късмета
сега си мерим цицините
и растат две сини очи
срещу мене и вътре ...
  800 
Не е виновно времето
за болката в душата ми,
за неживяни трепети,
поеми ненаписани...
Не е виновно времето, ...
  517 
Ах, времето, което рони неуморно
минути, часове и дни, години!
Минутата изяжда думи
и часове ядат възторга,
а дните чувствата изтребват, ...
  538 
Две истини в една
Изплагиатствано от
Съдбата, с много чувство за ирония,
в театъра, внезапно, им устрои среща.
Сред толкова човешка какафония, ...
  604 
Огромно зарево
над планета синя
наречена Земя...
Изгарящи милионни
светове - живот ...
  839 
Понякога една минута
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна ...
  1352  48 
НЕ СИ ОТИВА
не си отива залезът от клоните
хей момче защо си пуснало хвърчилото
после ще плачеш за вятъра
окото което вече рисуваш ще прогледне ...
  638 
В памет на баща ми
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял. ...
  564 
Когато някой някога рани те -
не допускай отровата да потече,
дори сълзи да бликнат във очите,
остави отровата със тях да изтече!
Дали раната боли от острието, ...
  766 
Оставила съм всеки спомен,
не желая излишен товар,
нека ти да бъдеш гонен
от спомените, на които се взе за господар!
Не желая да откривам наивният си образ ...
  409 
У Т Р И Н Н А И М П Р Е С И Я
златни дюни
златни вълни
златно ехо от пазвата на светлината
златни осъмнаха момчето и момичето на кея… ...
  646 
Боли, когато направиш грешка,
когато не се съзнаваш за нея веднага,
когато неминуемо се повториш
и после се осъзнаеш...
Боли, когато няма извинение ...
  550 
Антрактът е отрязък тъжно време
посветено
От сцената актьорът бавно слиза,
наметнал на гърба си всички роли...
Приведен леко и с усмивка иронична, ...
  790  17 
Когато се науча да казвам "Не"-
първо на себе си,
после на другите.
Когато съм наясно с понятията -
преди да кажа ...
  892 
По пръстите ù влажни са следите,
блестящи като чудо от икона,
която плаче и предрича,
лекува и измолва благородно.
От устните ù се процежда болка, ...
  502 
Пролетна умора
Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна. ...
  1132  11 
П О П У Л А Ц И Я
ампутирахме дърветата в своята улица
виждали сте хроми под строй как протягат
остатъци от ръце
под небесните порти милост ли просят ...
  594 
Дните се стопяват бавно,
като последната зима на живота.
Валят капки и се редят равно,
като нежната рима на стиха.
Отиват си дни и нощи, ...
  536 
Запотен, вятърът поспря за миг,
почуквайки немирно на вратата...
Съдра тишината ми с вик –
светли спомени срина в душата.
Размечтах се – ...
  678 
БЕЗГРЕШНИ КНИГИ
На Елена Нинова /Enena/
Не се измъчвай, че написа с грешки
поместения в този сайт роман!
Грехът е част от същността човешка, ...
  1444  16 
М Е Т А М О Р Ф О З И
като вретено пея
гладът върви по нишката и
се умножавам по себе си
за да се върна в къделята на хурката ...
  866 
Чу чуждите стъпки в сърцето си -
малко във ляво и малко надолу.
Засякъл на другите знаците,
ти ги подмина и сам взе завоя -
нехаещ и сляп за проблемите, ...
  910  15 
Какво е животът - въздух погълнат,
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят, ...
  712 
Може би
Побелял от неверие, закопнял за доверие,
мачкаш, късаш и хвърляш в очите на Времето
своето минало. Сам с душата си,
мост от погледи зидаш. Потърси се ...
  721 
Изглежда не това съм аз.
Ала коя тогава? А, Тъга?
Вали в очите ми мъгла,
разцъфва нова в моите гърди,
дълбоко, блудкава мечта. ...
  613 
Докосната от обич,
докосната от болката в света,
полита многоцветна,
земна, моята божествена душа...
Сред пошлост, завист и мрак, ...
  928 
Следмостия
Не му мисли, преди да минеш моста,
а след като го минеш - не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост... са минали и други. ...
  661 
Изгарящи океани
лава от мисли
синева
зарево изгря
светлинка ...
  721 
Предложения
: ??:??