20 553 резултата
Когато направил си на някого Добро,
не чакай човече веднага отплата.
То ще ти се върна някога помни само
и ще зарадва теб заради добротата.
За всеки идва ден на отплата Видов ден, ...
  328 
Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха, ...
  540 
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
  353  10 
Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата. ...
  400 
Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...
  274 
Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...
  1422  21 
Моите стихове са тъй различни -
пълни със степна прохлада и топлина,
сладки като мед, нежни като коприна.
Може да се нарекат понякога наивни.
Тъжни и горчиви като пелина, ...
  785 
Един пише с мастило,
друг, дори с своята кръв,
а трети диша лепило
докато книга си хапва плъх...
Какво му пука на третия, ...
  605 
Когато в тъмното светкавица проблесне,
когато тихото звук нежен сътвори,
когато в черното се белне птица бяла,
отново този свят ще се роди.
Със залък щом се гладният засити ...
  499 
Кой знае за твоите битки,
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...
  373 
Когато в небето синьо се смрачи
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...
  397 
Кой съм и защо съм на света,
кой реди съдбата ми по ноти,
не потърсих сетната следа
в лентата на минали животи.
Вярвах в причудливите неща. ...
  399 
Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...
  372 
Не ме позна. Не ме избра.
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...
  405  14 
Дойде в живота ми,
и го промени.
Глупава бях,
че повярвах аз.
Дойде и напусна, ...
  247 
Всеки миг е тъй безценен,
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава ...
  215 
Не знаем още колко ще ни има,
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, ...
  298 
Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...
  839 
Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища, ...
  268 
Когато падне здрача от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене, и ще го оставя настрани.
Когато ме попитат от къде си, и на къде отиваш ти.
Аз ще отвърна, че от никъде съм вече и знам, че съм за няма на къде.
Оставил настрана неволи, копнежи, болки и тъги. ...
  385 
Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...
  383 
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
  316 
„Вие сте масивна гора, пълна с красиви и жизнени истории
и всяка една от тях заслужава повече от тези,
които ви изоставиха в ада.“
- Никита Гил
Гора съм! Пуснала корени, ...
  679  26 
Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...
  292 
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
  300 
Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...
  541  17 
***
Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита.. ...
  509 
Кафе и небе
Когато сутрин си пиеш кафето,
приятелю, погледни към небето!
То разказва безмълвни истории
за далечни и приказни територии. ...
  675 
Защо да слизаш, то е все едно...
Ще бъдеш чут?! Я, още от зара́на
се дъвче плява, злоба и сено...
От всяка сврака, гарга стана.
Да кажем, че пък слезеш някой ден ...
  611  20 
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
  271 
Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...
  503 
Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните. ...
  354 
Свещици на вятър сме ние,
за кратко сме на тоя свят!
От горчива чаша ще се пие,
всеки ще бъде вехнещ цвят!
Да помним важното, ценното в живота - ...
  566 
Жал ме хваща България да видя
на колена паднала, пред олтара на властта,
от убийци и предатели пламнала,
да изгарят нейните деца, да точат ножове
за да я погубят, и омърсена да я заплюят. ...
  1083 
Поезията ми често куца,
скърца и буксува,
като раздрънкана каруца,
която във тоалетна плува.
И с натурални аромати ...
  456 
Що бе поети толкоз се вайкате?
Що ги водите тез клети войни?
Що звездите си толкова бройкате?
Що толкоз гнет и празни сълзи?
Що не зарежете пряката рима? ...
  1355  10  110 
Питате защо се руши държавата бедна?
Липсата на устои и морал е причината.
Как народът ни това така и не прогледна -
много хора без морал на власт са в родината!
Ние може да сме много по-добре, ...
  551 
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
  314  10 
Тъгата си не губя в мрака –
смени си жанра с радостта.
Когато се родих – заплаках,
а всички радваха се. Да!
Умра ли, ще рекат: "Почина!" ...
  362  13 
Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши ...
  217 
Предложения
: ??:??