20 492 резултата
Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...
1361
3
СЛЕД ЩАСТИЕТО
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост. ...
Все тъй щастието гоня -
лъч от огледало, зайче бяло.
А страхът ми - черна броня
притиска ме без жалост. ...
412
1
Не ме събуждай! Нека досънувам
вълшебния си, сладък сън!
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън!
Не ме събуждай! Птици ми говорят ...
вълшебния си, сладък сън!
После може вечно да будувам,
но да изживея своя блян насън!
Не ме събуждай! Птици ми говорят ...
643
2
Сняг
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света ...
на Петя
Опротивя ми тая белота.
До гуша ми дойде от снежно бяло.
Почти стерилен станал е света ...
777
9
Зора и прашен, стръмен път.
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...
Камък и плешиви урви..
Душите тук познато мрат.
Дори във мрака да са първи…
Склон. Сипей. И загнезден прах ...
801
3
Четиринадесет срички между двата свята
Ах,
знам
срам,
страх, ...
Ах,
знам
срам,
страх, ...
795
8
Бъди и съществувай,
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...
Смисълът на живота?
Животът е смисъла!
А за живота.
Глух за тишината, ...
1110
1
Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град ...
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град ...
524
3
Не изтривай сълзите ми, утеха не искам.
Просто трябва да плача. Така съм устроена.
Ще похленча минутка, след това ще ми мине.
Не си причина да бъда разстроена.
Не, не искам да пиша. Уморих се от стихове. ...
Просто трябва да плача. Така съм устроена.
Ще похленча минутка, след това ще ми мине.
Не си причина да бъда разстроена.
Не, не искам да пиша. Уморих се от стихове. ...
560
5
Хармония. Прекрасен резонанс.
Спокойствие и нежни намерения.
Намерили сме вътрешен баланс,
което, всъщност, не е съвпадение.
Любов, извираща дълбоко в нас, ...
Спокойствие и нежни намерения.
Намерили сме вътрешен баланс,
което, всъщност, не е съвпадение.
Любов, извираща дълбоко в нас, ...
911
14
Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява, ...
763
11
Време е да ти говоря свят
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...
И с откровение
Не мога да изказвам твърдо мнение
Защото вплита се съмнението
във радостта от сътворението ...
742
Луди мисли ме смазват.
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита ...
Изоставам.
Изпускам живота.
Вятър ме блъска.
Буря връхлита ...
1493
8
Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...
707
8
Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...
1516
4
31
ПО ХРЕБЕТА НА ВРЕМЕТО
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни. ...
По хребета на времето, разпънати на кръст,
душите ни ридаят голи, безутешни,
а долу - по опалената, зажадняла пръст,
телата ни се гърчат - дрипави и грешни. ...
658
5
Понякога човек се чувства толкова безкрайно отегчен
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...
от дребнавостта на грижите, оставил му изминалият ден,
от безсилие отломките на счупеното вчера да слепи
и проблемите на недошлото утре неотложно да реши.
Така, разнищван между времената до забрава, ...
885
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
679
9
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
591
3
Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
667
Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
772
5
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
752
6
Животе мой!
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах те да страдаш! ...
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах те да страдаш! ...
690
2
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
563
5
Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...
471
Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...
2211
44
Висеше куче на синджир
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...
1255
1
36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
475
2
Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...
620
10
Помощ, Пролет! Препускай към мен...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...
4422
4
20
Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...
861
16
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
713
4
Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
517
1
НЕЖЕЛАНА ЕСЕН
Защо ли падащи листа
прошумоляват във нощта,
а ти се вслушваш в Есента,
мечтаещи приятелю… ...
Защо ли падащи листа
прошумоляват във нощта,
а ти се вслушваш в Есента,
мечтаещи приятелю… ...
797
2
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
1530
4
Неверни хора в неверни светове....
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...
740
1
Зелената ябълка на самотата
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...
461
Сянка в полумрака се промъква.
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...
1044
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
519
1
Събличам кожата си уморено -
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
598
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
