20 491 резултата
Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик ...
  786 
Новият ден вече е на прага ми –
болките на стария, уви, са още в мен.
Новият ден е вече на прага ми –
в мислите на стария текат реките.
Носят бурените на заблуди и горчилки ...
  1194  13 
Надежда
В локвите от вчерашния дъжд
тази нощ звездите се оглеждат.
Значи – има някаква надежда
слънцето да грейне изведнъж. ...
  899 
"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...
  537 
Съблечи си душата,
остани по сърцето
и топлите думи кажи.
Кратък е нашият път към небето,
дълги са само мечтите ни. ...
  598 
Редовете на мълчанието викат
към сълзите на бездушните лица,
дето в ямите с нещастията бликат
к’ат захвърлени от радостта деца...
Нотите на глухотата пак танцуват ...
  1458 
ПРИТЕСНЕНИЯ
Ех, Живот неповторим!... Как съдбата да преметнем?...
Докато я прекроим, дните тя ще ми пресметне...
Днес разбирам, че назад няма смисъл да поглеждам -
ти бе дълъг, аз бях млад и богат със сто надежди!... ...
  877  14 
Защо изгубих вяра в живота,
защо изгубих вяра в любовта?
Защо дори и вярата е неверна,
защо търси да измами невинните сърца?
Защо самотата е несподелена, ...
  394 
"Той търси теб"
Върви нанякъде едно момиче,
загледано във блясъка на хиляди лъчи.
То имаше небето и звездите,
към които си мечтаеше да полети. ...
  761 
Драма.
Доколко е ценен животът,
когато срещу несправедловост жестока
се изправяш без смисъл,
без време за орис дори? ...
  523 
На стана мой тъках пътека,
такава шарена, но твърда,
а исках я по-лека и по-мека,
но тя на това и не отвърна.
Ръцете си прежулих да тъча я, ...
  790 
Като вчера...
Вали, а дъждът не спира...
Вали, вали и водата по прозорците
започва да напира.
Локвите крайпътни ...
  494 
Залез-Изгрев
Жълто... оранжево... червено...
Всичко е така огнено студено...
След малко става синкаво, лилаво, черно
и времето пропада безизмерно. ...
  581 
Не ми остана път за връщане -
вярната посока
изгориха думите,
които глождат в нечие око.
Очаква ме скалистото разлистване ...
  1197 
Сълза в душата,
сълза в сърцето,
огнено сияние,
сълза...
Искри и бушува, ...
  517  18 
Два мига за неопознаване.
И всяка красота е тъжна.
  972 
Свят - близък и далечен,
свят - реален и необясним.
Всеки миг за мен е вече,
всеки допир е незаличим.
Хората край мен минават, ...
  743 
Паднеш ли, се изправи,
изтупай се от песъчинки, камъни
и стари снимки,
пред тебе погледни,
назад недей се връща, ...
  1054 
Гърмен
Не град.
Един от бисерите си,
от пазвата на Западни Родопи.
Тук всичко има ...
  566 
Слънцето целуна Морето.
Морето погали Скалата.
А Вятърът си играеше...
Нощта прегърна Слънцето,
а после Сутринта го докосна ...
  713 
Стихията въздух
Спомен изникнал
- в мислите проникнал...
... нежен като бриз,
но и тъжен като бурен вятър сив... ...
  607 
Никого не търся,
без звезда се скитам.
Из пътя безкраен
като лодка залитам...
Без цел и посока - ...
  699 
Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.
Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.
Учим се как да обичаме и да прощаваме.
Учим се малко да вземем и много да даваме.
Всичко е същото от векове и за в бъдното. ...
  690 
дърво
цвете
стъпвам
тихо
малка ...
  586  17 
Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си ...
  921  12 
Понякога съм пепел от огнище,
върху което се топеше злато.
Тогава се усещам като нищо -
незапочващо, безкрайно, но познато.
Понякога съм златото над огъня, ...
  691 
Дълга е нощта безсънна,
пътят към звездите - кратък.
Диша цялата вселена
във гръдта ми - нежен кратер.
Любовта като искрица ...
  1031  32 
Коя съм аз? И кой е моят път,
по него аз да тръгна убедено?
Подготвил ли за мене е светът
уменията, даващи увереност,
че утре ще се чувствам по-добре, ...
  935  21 
„Свят от тъмнина”
Пътят сигурно е кратък,
а изходът така далеч.
Някой тръгва – друг остава
с въпросите към своето сърце. ...
  700 
Споделял ли си късчета живот?
Събирал ли си в шепите си нежност?
В отчаян остарял пиян порок
убивал ли си своята копнежност?...
Целувал ли си в нощната тъма, ...
  965  26 
огън и мрак
лепкав
като
кал
бушува ...
  653  19 
Спрете да крадете мислите ми
и всичко, което имам.
Изпивате душата ми
и тайно вечер се промъквате
в съня ми, спирате времето ...
  754 
Простор
небе
лазур
изгрев
изгря ...
  500  15 
Неравен път пред всекиго стои,
макар такъв, човек го извървява,
животът толкова бързо се топи,
че даже не усещаш как минава.
Задъхано, напрегнато вървим ...
  614 
Лети и събуждай, но не и със жило,
че всеки се плаши от твоята песен...
Така ще си бъде, така е и било:
Пилци, летяща, броят се наесен!
Октомврийският вятър събудил е слънцето. ...
  570 
Остаряло лице, откъде те познавам,
във теб има нещо далечно красиво,
което съм искал, дори обожавал,
но твърде различно, не толкова сиво.
Чертите ти – остри, а устните – свежи, ...
  678  10 
Гората - все още зелена и мокра.
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки, ...
  805  21 
* * *
Криза дойде - всичко загубих,
имах имоти, коли и... пари,
и точно сега, взех че се влюбих,
а до днес, май... живеех дори. ...
  828  18 
РАЗПОЗНАВАНЕ
Завидяха хората на Господ,
поискаха да станат богове.
Но да си Бог не било просто -
над глупави човешки умове. ...
  384 
Има думи, изказани грешно
и за миг се завърта светът,
та, дори да са бледи и смешни,
пак болят и оставят следа.
Навлизат навътре, навътре, ...
  756  17 
Предложения
: ??:??