20 553 резултата
Бъди прям със мен -
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали - ...
  594 
Чудесно е да се усмихваш,
красиви мисли да редиш,
жена прекрасна да Обичаш
и сред мечтите да летиш.
Да имаш вяра във успеха, ...
  949 
Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...
  568 
Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...
  338 
Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
  1121 
Стоиш в стая сам
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли, ...
  485 
Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
  398 
Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
  309  10 
Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
  531 
Ти, княже, някога обединител беше,
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници, ...
  292 
Отрекла се от топлата одежда,
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест ...
  523 
Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки, ...
  1266 
Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...
  1072 
ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:
- блага за всички хора ...
  410 
... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
  879 
Свалих си розовите очила
и крайно време беше.
Дисекция направих на живота си и изведнъж...
прогледнах.
Като във криво огледало се огледах. ...
  364 
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали, ...
  314 
Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
  985 
"Слово есть образ дела" (Солон из Афин)
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...
  2521  11 
Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
  516  12 
Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
  1262 
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
  312  11 
Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...
  519  11 
Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...
  270 
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
  417  11 
Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули, ...
  214 
Ще чезне светлият ден,
скоро ще греят звезди.
Ще бъда аз успокоен,
ще свършат вси беди.
Прохлада ще усетя аз, ...
  326 
Очите обвити във нощния туш,
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток ...
  253 
Понякога излизам сам аз навън,.
под синьото небе, мое мило родно,
и си говоря с тях, говоря със звездите,
и дишам свободно, живея сякаш в сън.
Защото там горе има хора добри, ...
  280 
Шепти нощта през рамото ми нежно
мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.
Разсънва се сърцето изтъкано ...
  305 
Обичам да усещам, че ме търсиш
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...
  588 
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
  700 
В безпътици, път си откривам
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял, ...
  531 
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
  411  11  15 
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
  388 
Нямам време често чуваме...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...
  387 
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
  654 
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
  598 
В мислите си крия светове,
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
  490 
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
  386 
Предложения
: ??:??