20 553 резултата
Бъди прям със мен -
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали - ...
отрежи ми крилете,
а после ме питай
защо не летя.
И недей ме жали - ...
594
2
4
Чудесно е да се усмихваш,
красиви мисли да редиш,
жена прекрасна да Обичаш
и сред мечтите да летиш.
Да имаш вяра във успеха, ...
красиви мисли да редиш,
жена прекрасна да Обичаш
и сред мечтите да летиш.
Да имаш вяра във успеха, ...
949
1
6
Очите, ех, очите, никога не лъжат те.
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...
Излъчват ясно що носи твоето сърце.
Ако си щастлив, искри блестят, а щом
си тъжен - увяхват и в мрака крещят.
Душата ти свободна ли е или не... ...
568
4
5
Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...
338
Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е
безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова ...
1121
2
2
Стоиш в стая сам
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли, ...
и мислиш,
и не можеш да смогнеш да мислиш,
защото за кое по-напред да смогваш?
Прекалено на брой мисли, ...
485
2
3
Планината носи на гърба си,
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
птиците не могат да я стигнат.
И върхът покорно се смалява.
Наръчът над бора я въздига.
Райската поляна се разтваря ...
398
1
Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
309
6
10
Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
531
Ти, княже, някога обединител беше,
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници, ...
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници, ...
292
1
Отрекла се от топлата одежда,
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест ...
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест ...
523
1
4
Изгубена съм
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки, ...
в ласките на вятъра,
които ме отнасят надалеч -
не искам да се връщам:
при приятели и сенки, ...
1266
1
1
Навярно в някой прероден живот
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...
ще си говорим и телепатично
и с кодове, но в този сме на ход
да изразим душата поетично.
Да леем думите след мисълта, ...
1072
2
8
ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:
- блага за всички хора ...
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:
- блага за всички хора ...
410
... "тогава, бидейки ти все едно, че никой си, на никого в устата,
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
ще пишеш, седнал в старото кресло, гребейки с шепи свободата."
" Учудено небе"- Лебовски
И колко думи хвъркащи и празни, се блъскат - от калкан и до калкан,
а всяко празнодумие те дразни, навътре, все към себе си си взрян. ...
879
2
5
Свалих си розовите очила
и крайно време беше.
Дисекция направих на живота си и изведнъж...
прогледнах.
Като във криво огледало се огледах. ...
и крайно време беше.
Дисекция направих на живота си и изведнъж...
прогледнах.
Като във криво огледало се огледах. ...
364
2
3
"Всякаква привързаност към всичко земно е страдание."
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали, ...
Сидхарта Гаутама (Буда)
Копринената нишка на привързаност
усуква се от онзи миг рожден,
когато към живота запрепускали, ...
314
3
6
Светът е просто съвършен! А нашата представа – грешна
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
мечтаем си, че някой ден ще ни обича всеки срещнат,
че има щастие безкрай и вечни искрени любови
и че ни чакат в собствен рай, мечти – за сбъдване готови...
А някъде в небето Господ Бог се смее гръмко и звездите рони, ...
985
2
3
"Слово есть образ дела" (Солон из Афин)
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...
2521
3
11
Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
516
7
12
Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
1262
2
6
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
312
7
11
Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...
519
6
11
Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...
270
1
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
417
6
11
Душата чиста днес не е мерило!
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули, ...
На подиума пак е златният телец!
Историята с кръв се пише, не с мастило,
и Истината често се разкрива... от лъжец...
Издигат се все по-високи кули, ...
214
2
Ще чезне светлият ден,
скоро ще греят звезди.
Ще бъда аз успокоен,
ще свършат вси беди.
Прохлада ще усетя аз, ...
скоро ще греят звезди.
Ще бъда аз успокоен,
ще свършат вси беди.
Прохлада ще усетя аз, ...
326
Очите обвити във нощния туш,
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток ...
а устните – тях ги рисува кръвта.
страните, огрени от пламенен руж,
под кожата бяла прозира река.
Река от копнежи, убийствен поток ...
253
3
Понякога излизам сам аз навън,.
под синьото небе, мое мило родно,
и си говоря с тях, говоря със звездите,
и дишам свободно, живея сякаш в сън.
Защото там горе има хора добри, ...
под синьото небе, мое мило родно,
и си говоря с тях, говоря със звездите,
и дишам свободно, живея сякаш в сън.
Защото там горе има хора добри, ...
280
2
4
Шепти нощта през рамото ми нежно
мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.
Разсънва се сърцето изтъкано ...
мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.
Разсънва се сърцето изтъкано ...
305
Обичам да усещам, че ме търсиш
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...
търсенето в любовта
обичам чувството на свобода
чувството в любовта
обичам да те гледам как се смееш ...
588
Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня, ...
700
3
7
В безпътици, път си откривам
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял, ...
Вървя сама през облак бял
И най-накрая теб намирам
А споменът е невъзможно цял.
Откраднах залез заблестял, ...
531
2
7
Поетът пак си тръгва отвратен,
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
от кръчмата опушена и стара.
Та кой е той? Побъркан стар кретен.
Седи и пише цяла нощ на бара.
Да беше с всички весело гулял, ...
411
11
15
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
388
5
6
Нямам време често чуваме...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...
Във нашия век модерен...
Без да осъзнаем че пътуваме...
Към едно завинаги безвремие..
Искам да ти кажа "нямам време" .. ...
387
Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда, ...
654
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
598
В мислите си крия светове,
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
490
2
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
386
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
